Стефан Стамболов
Премина младостта ми…

Премина младостта ми

без радост във сърцето

и черти скръбта проклета

бразди по лицето.

        Сълзи лея аз за своето

        щастие убито,

        а то мене отговаря

        тъжно, та сърдито:

Кой ти е крив? Кой те кара

ти да я напуснеш,

и със нея из сърце си

мене да не пуснеш?

        Аз ти казвах: туй е твойта

        другарка избрана,

        със нея ти ще преминеш,

        кат лале в градина…

Не послуша мойте думи

и сам й отказа,

но със това ти себе си

най-много наказа.

        Плачи сега, лей ти сълзи,

        честта се не връща,

        твойто либе чернооко

        другий го прегръща.