Стефан Стамболов
На нея

Благодаря! В света лъжлив,

страхлив, предателски и подъл

намерих аз човек правдив,

безстрашен, честен, благодарен.

* * *

Благодаря! Прибежище,

защита, правда и утеха

намерих аз при тебе, жена,

под твойта скромна, бедна стряха.

* * *

Не от любов към мене само

ти ми показа милост, чест,

но от любов къмто народа

и за това, че съм злосет.

* * *

И за това, че кат се трудех

зарад свобода, правда, ред

тук сред народа аз намереих

лъжа, измяна, подлост, страх.

* * *

Благодаря! Със нова сила

за пак залавям своя меч

и във борбата против звяра

пак ще опитам свойта чест.

* * *

И знам си аз, че ще загина

незнаян в страшната борба.

Но ще умра със твърда вяра

зарад свята свобода.

* * *

А ти жива ако останеш,

пак следувай същия път.

И вярвай ми, че ще изпълваш

свята длъжност към тоз народ.

 

Търново, юний 1876 г.