Стефан Стамболов
Войводата

Народа е потънал в кръв,

народа плаче, пъшка,

а той — народния водач,

жената си прегръща.

        Народа е разпят на кръст,

        прободен е в ребрата,

        а той — народния водач,

        целува си жената.

И милва я, и дума й

любовни, сладки думи,

и в тоя час изменника

клетвите си не помни.

        Не помни той, че се е клел

        да мре зарад свобода.

        Честит — забравил той сега

        и клетви, и народа.

Прегърнал си женицата,

целува я в очите,

и дума й: „Ще станеме,

мой мила, ний честити.

        Ще найда аз пари безчет,

        ще ти купя елмази,

        па нека казва кой що ще,

        нека света ни мрази!“

А турците колят, бесят

народа разбунтуван;

горят села, секат деца,

правят разврат нечуван.

        Посърнали сюрмасите,

        към планината гледат,

        но няма там Войводата —

        живее той във Белград.

 

Букурещ, октомври 1875 год.