Стефан Стамболов
Возвание

Ей, народ поробен,

Що си тъй заспал?

Ил живот свободен

теб не ти е мил?

        Дойде време, дойде час

        иго да строшим.

        Хайде, хайде, хайде,

        на бой давървим,

        стига, стига толкоз

        в Влашко да стоим!

 

Паши, чорбаджии,

заптии, кадии,

келяви султани кръвта ни пият.

        Дойде време, дойде час

        да им отмъстим!

        Хайде… и пр.

 

От гърци-владици

ти се оттърва.

Но мръсни турци

вирнали глава,

чернят ти живота,

тъпчат ти честта.

        Дойде време, дойде час

        да им отмъстим!

        Хайде… и пр.

Ха, народ поробен,

подигай глава!

Да станеш свободен,

да смажеш врага!

Дойде време, дойде час,

хайде… и пр.

 

        Че като надвиеш

        твоя заклет враг,

        ти ще придобиеш

        нов, честит живот,

        пълен със свобода,

        пълен с добрина.

Дойде време, дойде час

иго да строшим!

Хайде, хайде, хайде,

на бой да вървим,

стига, стига толкоз

робство да търпим!

 

Търново, юний 1873 г.