Марко Ганчев
Света Елена

Нашето село, макар и с мек климат,

и с още по-мека трева зелена,

взе да прилича

на остров Света Елена:

отвред Бонапартовци стари ми кимат.

Пенсионирани,

връщат се един подир друг

след като навремето бяха излезли

да завладяват света оттук,

в раниците си с генералски жезли.

И сега под триъгълни шапки от вестник

с достолепния и замислен вид

на великия корсикански обесник

дефилират пред копията

на лука кромид.

Под мотиките им избухват репи

и се сипят фонтани от пръст,

и пиперът напира в редици свирепи

с чушки сиврии — саби на кръст.

Но пълководецът,

както си му прилича,

най-несмутимо пред фронта застава

и пълчищата от троскот посича.

Да, да, гвардията не се предава…

1975