Марко Ганчев
Драскотина

Животът, разбира се, не е ласка:

един отсам те тласка,

други оттам те тласка.

На мене не ми нанесоха

рана рязка,

някой само лекичко ме одраска.

И тъкмо драскотината позарасне,

вземе, та пак ме драсне.

Нищо работа — драскотина.

Човек с драскотини

може да живее и стотина

години.

Но не може да докосва отрова.

Това е страданието ми от оногова,

който лекичко ме одраска.

Здравата ръка е щастлива

не само че може да ръкопляска,

но и че може да се облива

безвредно например със цианкалий

като със сок от портокали.

А с одрасканата ръка

не е така:

през цепнатината

на драскотината

всяка отрова, колкото и да е слаба,

прониква и може да ти изяде хляба.

Отровата от думи даже и тя

оттам лесно минава в кръвта.

Още повече,

че и тия драскотини върху ми

и те са от думи…

1975