Сергей Михалков
Без вина пострадали

На певчески концерт, не знам коя година.

поканили Лъва. (Бил постът му причина,

пред него, глътнали от страх език,

на задни лапи да вървят мнозина.)

Дошъл Лъвът. На сцената двамина

певци прочути се явили в миг.

Запял Скорецът. От вълнение

за малко арията си не омотал,

но не разбрал

как в края тъй юнашки се разпял,

как пламнал от такова вдъхновение,

че всеки там го слушал с възхищение.

Какъв солист!

Ту зацвърчи! Ту свирне като с лист,

крещи като авлига, като канарче пее

и кудкудяка, и като човек се смее —

показва майсторството си певеца.

Но забелязали, че слушайки Скореца

Лъвът не се усмихнал и за миг.

Напротив — даже мръщел лик.

Запял и Славеят. Лъвът се мръщел пак.

Тук има нещо! Туй е ясен знак!

Лъвът не може да намери мира,

да тръгне вдига крак.

Лъвицата със мъка го възпира.

А Славеят?…

Как сладко само пей:

и колко звънко му ехти гласът!

Но грива тръснал изведнъж Лъвът

и неочаквано като пружина

изхвръква вън със свойта половина.

А Лиса в миг: „Певците са причина.

Кой тук «солисти първи» ги зове?

Ни дикция, ни гласове!

Следях Лъва. Той срещу мен седеше.

От възмущение кипеше.

Скандал! Позор!“

Изпратили със заповед певците в хор

наново всеки да се учи…

Но как могло туй всичко да се случи?

Обичал песните Лъвът.

(Слушатели дори твърдят,

че доста мило пеел.)

Да слуша майстори певци копнеел.

Ала защо се мръщел?… Просто тоя път

похапнал яко и стомахът му беснеел…

Ако не бил Орелът с остър взор,

певците още биха пели в хор.

 

Написах баснята за назидание

за тези, дето ходят на ръце

край шефа си и виждат указание

дори да се прозей по невнимание

висшестоящото лице.