Марко Ганчев
Балада за плесницата

И вдигна майка му ръка

като преди, да го удари.

Но скочи малкото зверче

и я погледна то така,

че тя от смут го изпревари

на стола му да се свлече.

 

— Последен път да ти е тоз,

последен, чуваш ли, последен! —

Врата се хлопна, звъннаха стъкла —

чинели при апотеоз —

и барабанен туш победен

по стълбите затрополя.

 

А майка му безкрай така

все продължаваше да вие,

захлупена над детското бюро,

че по-безмилостна ръка

оттук нататък ще го бие.

И не за негово добро…

1986