Марко Ганчев
Не се сърди, човече

Никой от жителите на малкото ни селце

край малкото ни градче

не беше ходил в Столицата

и навярно затова с такава неистова носталгия

се пееше по вечеринките шлагерът от 30-те години:

„София, бабам, София,

хората ядат и пият,

богат живот живеят“.

Разбира се, когато заживях и аз там,

се оказа, че хората не живеят чак толкова богато,

тъй като всичките им пари отиваха за апартамента

и за дрешките на децата,

за парното, за тока, за телефона, за компютъра.

Но старият провинциален шлагер

навярно е съдържал метафората,

че фактът да живееш в Столицата

е богатство сам по себе си.

Както и да е, не за това е думата,

а за това, че след всичките ми усилия

се оказа,

че столицата на България вече не е София,

а столицата на България вече е Брюксел.

Където не съм ходил.

Върнаха ме на изходното положение,

но не се сърдя.

Как да се сърдя —

нали точно затова оная игра

с малкото хазартно зарче,

при която все те връщат на изходното положение,

се нарича „Не се сърди, човече“…

2000