Христо Радевски
Ежът и лисицата

Един прекрасен ден

лисицата отправи тези думи

към таралежа: „Слушай, куме,

аз искам с тебе откровен

и честен разговор да водя.

Защо, кога се срещаме —

напук на мойта хрисима природа, —

се свиваш ти в корав юмрук

и нищо друго не показваш

освен едни настръхнали бодли?

Нали

в широката и топла пазва

на майката земя

сме всички свои?

Нима

са нужни някому бодлите твои?

Послушай ме — свали

ти тези отвратителни бодли!

От тях не можем с теб да се ръкуваме,

нито пък да се разцелуваме!“

Отвърна ежът: „Духовити

и сладки словеса мълвиш!

Готов съм аз да си сваля бодлите,

когато зъбите си ти свалиш!“