Марко Ганчев
Спомен за интелектуалците

Нашият малък град

не изпитваше интелектуален глад.

 

Най-напред историята тука запрати

като в някакъв заден двор

интелектуалците левичари и демократи,

за да приключи с тях своя спор.

 

Историята смяташе, че ги побеждава,

предоставяйки им малките си градове.

Но буйно течащата им подмолна слава

вече ронеше нейните брегове.

 

И околията никак не се засрами,

че именно тука са интернирани те.

Ходехме книги да взема от тях баща ми

и най вече в очите им да чете.

 

А след прелома ги смениха всички наемни

куплетисти, вестникари и радиодрънкала.

Идваха да се греят през месец ноември

при ковача в крайната махала.

 

Първите бяха символ на благородството.

Вторите никой не искаше да погледне.

А мене ме поразяваше сходството:

всичките бяха еднакво бедни…

1975