Марко Ганчев
О, Шипка

Балканът не изневерява

и днеска на хайдушката си слава.

Из дебрите си неми

укрива някоя легенда

и щом настане време,

изпраща я да се сражава.

Сега часът настава

на тази за ковчежника на полка.

На Шипка бил ранен

през паметния трети ден

и рухвайки от смъртна болка,

той разпилял жълтиците на полка.

И от носилката навън

по камъните и пръстта

на тихи капки падала кръвта,

а пък парите — с властен звън.

По нишка

от кръвта войнишка

в окопите към лазарета

засветил наниз от жълтици

из необстрелвани полета.

И опълченци и войници

могли, без турците да ги убият,

да сбират воденици и чифлици

и в раници да ги укрият.

Могли съвсем без риск.

Но неподвижни като обелиск

стоели те,

притиснали приклад о рамо.

Сновяла край парите само

синевината отразена.

 

България била спасена…

1967