Тевфик Фикрет
Щурец и мравка

Познавате мравката всички:

нищожна, но пъргава твар,

тя мъкне огромен товар

и вечно спестява самичка;

ала егоистка е тя —

по-стисната няма в света.

Един ден щуреца делия,

сто песни изкусно изпял,

замръкна премръзнал, неял

и без да помисли горкия,

че няма днес милост и свян,

при мравката спря запъхтян:

— Смили се над нас — жално рече, —

без залък сме в къщи сега,

за помощ протягам ръка…

А мравката твърдо отсече:

— Вий гладни?… И тая добра!

Безсилна съм да разбера.

Къде сте били цяло лято?

Що правихте в топлите дни?

Щуреца подзе: — Помогни!

Смили се поне за децата!

Аз свирих и пях всеки ден,

ехтеше простора зелен,

но ето ме в нужда най-крайна.

Ей богу, ще пукнем от глад,

подай ми един сух комат!

Присмя му се мравката: — Байно,

свирнята яде твоя пай.

Щом лятос си пял, днес играй!