Марко Ганчев
Три хиляди думи

Три хиляди думи френски.

Стига толкова.

Малко почивка.

Искам да кажа нещо на български.

Отде да почна? Да, оттам.

Вий спомняте ли си, мадам,

ония времена, за вас

неразабираеми и страшни,

когато влизахме във клас

и ние, примерните, без домашни?

Защото си подготвяхме дома

агитките, събранията, речите.

Отчаяна, вий се прибирахте сама

в учителската стая, да не пречите.

В подземието й тогава

историята ви затвори като слаби,

а ний надхвърляхме

        по власт

                и слава

чак околийските мащаби.

И днес, завърна ли се в бащин дом,

познати казват ми: „Здравей, Учком“.

А аз през отпуската там

седя над речника превит.

 

Вий спомняте ли си, мадам,

на френски как се казва:

„Ний сме квит“…

1967