Стоян Михайловски
Орел и охлюв

На върха на една липа

сред Стара планина

орелът съгледал гадинка нищожна,

гърбата,

рогата,

по-мръсна от змията,

от дявола по-грозна!…

— Какво ли е туй нещо тука? —

извикал Царят на въздуха. —

А, виждам, охлюв!… Игралото

на естеството,

животец във една черупка,

подвижна кратунка,

гневът или смехът на Божеството…

Кажи ми, жалко то творенье,

как се покачи тъй високо?

— С пълзенье! —

извика

рогатата гадинка.