Марко Ганчев
Босоногите моми

Към икономии тогава

вестниците не зовяха,

но селските моми

сами

все боси до града вървяха.

За спътници тогава

нямахме идея.

Описваха по прахоляка орбити

петите им, като Земята обли,

но по-напукани от нея.

Във кошниците им

освен обувки лачени

почти не виждах друго да се мята:

отиваха те на пазар,

за да покачат

на свойто самочувствие цената.

На края на града,

по селски ловки,

избърсваха нозе в роса и сетне

от кошниците вадеха пантофките,

според тогавашния вкус кокетни.

Ах, модата едва ли другаде

достигала е до триумф такъв:

макар болезнено и трудно,

побираше Земята във калъф.

Аз гледах как в очите на момите

щастливи пламъчета се раззарят.

И тръгваха.

И срещаше ги с гласовити

овации пазарът…

1966