Марко Ганчев
Дванайсет стиха по скалата на Рихтер

Какви са, стара земьо, тия земетръси,

че даже и вулкани като над Помпей?

Нима все още смяташ да мениш вида си?

Не ти прилича на годините, недей!

 

Ако наистина у теб бушува лава,

която повече не може да търпи,

а иска да избликне и да не прощава,

стегни се, земьо, вътрешно да прекипи.

 

Това не е молба да ни дариш облага,

защото, все едно, ще легнем вътре в теб —

за себе си стори го, че не се полага

на великан към дребните да е свиреп.

1976