Наим Фрашъри
Скорпион и костенурка

Като рукна силен дъжд,

Скорпионът изведнъж го закъса,

скок-подскок, пред бучащия поток,

че превърна се потока

в истинска река широка,

а оттатък зад реката

в къщи чакат го децата,

пък и булката му млада.

Но реката все не спада.

Колкото и да умува,

няма как да я преплува,

ако ли плувец не се

хване да го пренесе.

И не щеш ли, Костенурка

към реката затопурка,

връщайки се от разходка.

„Ей това ще ми е лодка“ —

рече си и я замоли:

„Пренеси ме, че какво ли

вече става у дома,

дето чака сам-сама

булката Скорпионица

с дребничките ми дечица.“

„Качвай се, ще ти помогна“ —

Костенурката се трогна,

а дъждът заплиска двойно,

че и тройно по-поройно.

Към брега отсреща кара

Костенурката товара,

но усеща тя, че оня

през дебелата й броня

сили се да я ужили.

 

„Ей, ти с ум ли си, не си ли?

Да си тъй неблагодарен,

даже да си тъй коварен,

че на своя избавител

искаш да си отровител,

за чудовище такова

тая случка не е нова.

Но поне не се ли сети,

че сега си ми в ръцете

и насред реката бурна

мога аз да те цамбурна?“

„Много моля те, недей! —

опашатият злодей

за пощада умолява. —

Мен кръвта ми е такава,

че с отрова за отплата

плащам и за добрината.“

 

Читав на брега го свлече

Костенурката и рече:

„Отмъщение не гоня —

мен ме пази мойта броня,

а пък тебе твойта злоба

скоро ще те вкара в гроба.“