Халил Джубран
Пясък и пяна (9)

Най лежат на сърцето ми един цар без царство и един просяк, който не умее да проси.

* * *

Плахият провал е по-достоен от нескромния успех.

* * *

Копай земята където и да е, и ще намериш съкровище — стига да копаеш с вярата на селянин.

* * *

Преследвана от двайсет ездачи и глутница от двайсет кучета, лисицата каза:

— Да, те ще ме убият. Но колко са жалки и глупави! Без съмнение би било ненужно, щото двайсет лисици, възседнали двайсет мулета и съпроводени от двайсет вълка, да гонят и убият един-единствен човек.

* * *

Умът и нас отстъпка пред законите, които сме създали — но никога душата.

* * *

Аз съм пътешественик и мореплавател — всеки ден откривам нови земи вътре в душата си.

* * *

Една жена възропта:

— Разбира се, че войната беше справедлива! Моят син падна в нея.

* * *

Рекох на Живота:

— Желал бих да чуя Смъртта.

А Животът издигна гласа си по-гръмко и отвърна:

— Вече я чуваш.

* * *

Когато си вникнал във всички загадки на живота, жадуваш за смъртта, защото тя е само още една загадка на живота.

* * *

Рождението и смъртта са най-доблестните изражения на храбростта.

* * *

Приятелю, ти и аз ще останем странници в живота,

чужди един другиму и всеки спрямо себе си,

до деня, когато ти заговориш, а аз се заслушам —

приемайки гласа ти като свой;

тогава ще застана пред теб с мисълта,

че съм пред огледало.

* * *

Казват ми:

— Ако познаваш себе си, ще познаваш всички човеци.

А аз отговарям:

— Само когато опозная цялото човечеството, ще опозная себе си.

* * *

Във всеки човек има две създания — едното будува на тъмно, а другото спи на светло.

* * *

Отшелник е онзи, който се отрича от света на откъслеците, за да се наслади на света в неговата цялост и спойка.

* * *

Между учения и поета се простира злачна поляна. Прекоси ли я ученият, става мъдрец. Прекоси ли я поетът, става пророк.

* * *

Снощи видях на стъгдата как философи носят главите си в кошници и викат:

— Мъдрост, мъдрост! Купете си мъдрост!

Клети философи! Длъжни са да продават главите си, за да хранят своите сърца.

* * *

Един философ рече на уличен метач:

— Жал ми е за тебе! Тежък и мръсен е трудът ти.

А уличният метач отвърна:

— Благодаря ти, господине. Ами твоят занаят какъв е?

— Аз изучавам ума на човека — отговори философът, — а също действията и желанията му.

Тогава уличният метач отново се залови за работа и рече с усмивка:

— И на мен ми е жал за тебе!

* * *

Този, който слуша истината, не е по-малко достоен от онзи, който я изрича.

* * *

Никой човек не може да определи границата между необходимостта и разкоша. Това умеят само ангелите, понеже са мъдри и печални.

Навярно ангелите са най-добрите ни помисли в абсолютното.

* * *

Истинският владетел е онзи, който намира престола си в сърцето на дервиша.

* * *

Щедростта е да даваш повече, отколкото можеш, а гордостта — да вземаш по-малко, отколкото ти е нужно.

* * *

Истината е, че ти нищо не дължиш никому. Дължиш всичко на всички.

* * *

Всички, живели в миналото, живеят днес с нас. Никой помежду ни не би желал да е негостолюбив стопанин.

* * *

Който най-много желае, най-дълго живее.

* * *

Казват ми:

— По-добре птиче в ръката, нежели десет на дървото.

Ала аз отговарям:

— По-добре птиче и перце на дървото, нежели десет в ръката.

Перцето дирим, то е животът с крилати нозе — не, то е същинският живот.

* * *

На този свят има само две неща — красотата и истината: красотата в сърцата на влюбените и истината в мишците на онези, които орат земята.

* * *

Велика красота ме завладява, но още по-велика ме освобождава от нея.

* * *

Красотата блести по-ярко в сърцето на този, който жадува за нея, нежели в очите на онзи, който я вижда.

* * *

Възхищавам се от човек, който ми разкрива душата си; почитам онзи, който ми разбулва мечтите си. Ала защо съм плах, та даже някак засрамен пред този, който ми служи?

* * *

Някога одарените се гордеели да служат на владетели.

Днес те се домогват до честта да служат на гладните.

* * *

Ангелите знаят, че мнозина прагматични люде ядат хляб, наквасен с потта на мечтател.

* * *

Остроумието често е маска. Смогнеш ли да я разкъсаш, ще откриеш или раздразнен гений, или фокуснически ум.

* * *

Радушният ми приписва разбиране, а досадникът — безучастие. Смятам, че и двамата са прави.

* * *

Само онези, които носят тайни в сърцето си, могат да отгатнат скътаните в твоето.

* * *

Който би желал да сподели наслажденията ти, но не и мъките, ще загуби ключа от една измежду седемте порти на Рая.

* * *

Да, има Нирвана — тя е да водиш стадото си из злачна ливада, да приспиваш рожбата си и да напишеш последния стих от своята поема.

* * *

Ние избираме радостите и скърбите си дълго преди да сме ги изпитали.