Халил Джубран
Пясък и пяна (8)

Без нашето схващане за мерките и теглилките бихме изпитвали пред светулката същото страхопочитание както пред слънцето.

* * *

Учен без въображение е месар с изтъпен сатър и допотопен кантар.

Но какво да се прави, не всички сме вегетарианци.

* * *

Когато пееш, гладният те чува със стомаха си.

* * *

Смъртта не е по-близо до стареца, отколкото до новороденото — нито пък животът.

* * *

Ако се налага да бъдеш прям, бъди прям красиво; ако ли не, замълчи, защото край теб човек умира.

* * *

Може би погребението при хората е сватбена трапеза при ангелите.

* * *

Забравена действителност може да умре, а чрез завещанието й да се намерят седем хиляди явления и истини и те да покрият и разходите по погребението, и за да й се издигне паметник.

* * *

Всъщност ние говорим само на себе си, но понякога достатъчно гръмко, та да ни чуват и другите.

* * *

Очевидното е онова, което ни убягва дотогава, докато някой не го изрази простичко.

* * *

Ако Млечният път не беше в мен, как бих могъл да го видя или позная?

* * *

Ако не бях физик сред физици, никой не би повярвал, че съм звездоброец.

* * *

Може би определението на морето за мидата е бисерът.

Може би определението на времето за въглищата е диамантът.

* * *

Славата е сянката на страстта, застанала на светло.

* * *

Коренът е цвете, което презира славата.

* * *

Няма пи религия, ни наука, по-висши от красотата.

* * *

Всеки велик човек, когото съм познавал, се гримираше с мъничко скромност; и това мъничко нещо възпрепятстваше бездейността, лудостта или самоубийството.

* * *

Истински великият човек не господства над никого и над него никой не господства.

* * *

Не мога да повярвам, че човекът е нищожество поради единствената причина, че убива престъпниците и пророците.

* * *

Търпимостта е любов, болна от надменност.

* * *

За червеите е естествено да се извъртат назад, ала не е ли странно, че отстъпват и слоновете?

* * *

Разногласието може да бъде най-късата рана между две съзнания.

* * *

Аз съм пламъкът, аз съм и сухият храст — едната половина от мен изпепелява другата.

* * *

Всички ние търсим върха на свещената планина; но дали пътят ни не ще бъде по-кратък, ако гледаме на миналото като на карта, а не като на пътеводител?

* * *

Мъдростта вече не е мъдрост, когато стане твърде горда, за да плаче, твърде строга, за да се смее, и твърде самовглъбена, за да търси друго освен себе си.

* * *

Ако ме изпълваше всичко това, което ти знаеш, какво място бих имал за всичко онова, което не знаеш?

* * *

На мълчание ме научи бъбривецът, на търпимост — фанатикът, а на доброта — злият; ала колкото и странно да е наглед, не изпитвам никаква признателност към тези наставници.

* * *

Благочестивецът е оратор, глух като камък.

* * *

Мълчанието на завистника е оглушително.

* * *

Когато достигнеш до предела на това, което трябва да знаеш, ще бъдеш в началото на онова, което трябва да чувстваш.

* * *

Преувеличението е истина, загубила мярата.

* * *

Ако можеш да видиш само каквото разкрива светлината и да чуеш само каквото известява звукът,

ти всъщност нито виждаш, нито чуваш.

* * *

Фактът е истина, лишена от пол.

* * *

Не можеш да се смееш и едновременно с това да си зъл.