Халил Джубран
Пясък и пяна (3)

Дайте ми ухо — и аз ще ви дам глас.

* * *

Духът ни е сюнгер, сърцето — поточе.

Нима не е странно, че повечето от нас избират да попиват, нежели да се леят?

* * *

Колчем се молиш за благо, което не можеш да назовеш, и колчем се нажаляваш, без да знаеш защо — тогава се разгръщаш истински заедно с всичко, което се разгръща, тогава се издигаш към по-висшия си Аз.

* * *

Опиваш ли се от видение, смяташ и най-беглата му сянка за породена от истинско вино.

* * *

Ти пиеш вино, което да те замае, а аз — вино, което да ме отрезви от другото, твоето.

* * *

Когато чашата ми е празна, примирявам се с празнотата; ала когато е наполовина пълна, негодувам от непълнотата.

* * *

Истината за другия не е в това, което ти разкрива, а в онова, което не може да ти разкрие.

Та искаш ли да го разбереш, то не слушай какво той ти казва, а какво не ти казва.

* * *

Половината от онова, което говоря, е лишено от смисъл — ала го говоря, щото другата половина да достигне до вас.

* * *

Чувството за хумор е чувство за съответственост.

* * *

Самотата ми се роди тогава, когато хората възхвалиха бъбривите ми простъпки и порицаха безмълвните ми достойнства.

* * *

Когато Животът не намира певец да възпее сърцето му, създава философ, за да изрази духа му.

* * *

Една истина винаги трябва да бъде явна и само понякога — изказана.

* * *

Същностното у нас е безмълвно; бъбривото е придобитото.

* * *

Гласът на живота у мен не може да достигне ухото на живота у теб; но нека говорим, за да не се чувстваме сами.

* * *

Когато говорят две жени, те не казват нищо; когато говори една — разкрива целия си живот.

* * *

Жабите могат да бъдат по-гръмогласни от воловете — ала те не са способни нито да теглят плуг, нито да въртят колелото на винарската преса, а кожата им не става за изработка на обуща.

* * *

Само немият завижда на бъбривия.

* * *

Ако зимата каже: „Пролетта е в моето сърце“, ще й повярва ли някой?

* * *

Всяко семенце е въжделение.

* * *

Ако истински отвориш очи и се взреш, ще съгледаш образа си във всички образи.

А ако истински отвориш уши и се вслушаш, ще чуеш собствения си глас във всички гласове.

* * *

За да се разкрие истина, потребни са двамина — един, за да я изкаже, и друг, за да я разбере.

* * *

Макар че талазът на думите вечно ни залива, нашето лоно е вечно безмълвно.

* * *

Доста учения са като стъкло на прозорец. Виждаме през него, но то ни отделя от истината.

* * *

Нека поиграем на жмичка. Скриеш ли се в сърцето ми, не ще се затрудня да те намеря. Ала скриеш ли се в собствената си черупка, безполезно ще бъде да те търся.

* * *

Жената е в състояние да забули лицето си с усмивка.

* * *

Колко благородно е скръбното сърце, способно да пее отрадна песен ведно с отрадните сърца!

* * *

Жадният да разбере жена, да разчлени гениален дух или да разбуди тайнството на тишината, е като човек, комуто се е присънил прекрасен сън, а след пробудата сяда на трапезата за закуска.

* * *

Искам да крача с всички онези, които крачат. Не бих понесъл да стоя неподвижен и да гледам как минава шествието.

* * *

Дължиш повече от злато на оногова, който ти служи. Дай му сърцето си, или на свой ред му служи.

* * *

Не, ние не живяхме напразно. Та нима от костите ни не издигнаха кули?

* * *

Нека не бъдем дребнави и докачливи. Духът на поета и опашката на скорпиона гордо се надигат над една и съща земя.

* * *

Всеки змей поражда по един свети Георги, който го убива.