Халил Джубран
Пясък и пяна (11)

Когато стоях като ясно огледало пред теб, ти гледаше в мен и виждаше собствения си образ.

Тогава казваше:

— Обичам те.

Но всъщност обичаше у мен себе си.

* * *

Когато изпитваш удоволствие от любовта към ближния, тя представа да бъде добродетел.

* * *

Любовта, която не ликува непрестанно, постепенно умира.

* * *

Не можеш да притежаваш едновременно младост и мъдрост —

защото младостта е твърде заета да живее, за да знае; а познанието — твърде заето да търси себе си, за да живее.

* * *

Седнал край прозореца, наблюдаваш минувачите, И виждаш как отляво на едного върви монахиня, а отдясно — проститутка.

И в своето простодушие можеш да си кажеш: „Колко възвишена е едната и колко долна — другата.“

Ала затвориш ли за миг очи и напрегнеш ли слух, ще чуеш как сред пространството шепти глас: „Едната ме търси в молитвата, а другата — в страданието. И в съзнанието на всяка от тях има просека за моя дух.“

* * *

На всеки сто години Исус от Назарет се среща с Исус Християнина в една градина сред ливанските хълмове. И двамата дълго си говорят; а на раздяла Исус от Назарет казва на Исус Християнина:

— Приятелю, боя се, че никога, никога с теб не ще постигнем съгласие.

* * *

Дано Бог обогати богатия!

* * *

Великият човек има две сърца: едното кърви, а другото търпи.

* * *

Ако някой трябва да изрече лъжа, която не наранява никого, дори и теб, защо в сърцето не си кажеш, че къщата на неговите истини е тясна за приумиците му, та я е напуснал, за да има повече простор?

* * *

Зад всяка затворена врата има загадка, запечатана със седем печата.

* * *

Очакването е букаите на времето.

* * *

А ако мъките са само нова врата на изток в стената на твоята къща?

* * *

Можеш да забравиш онзи, с когото си се смял, но никога този, с когото си плакал.

* * *

Навярно има нещо странно свещено в солта, щом я има в нашите сълзи и в морето.

* * *

За да утоли жаждата Си, Нашият Бог ще ни изпие всички — и капката роса, и сълзата.

* * *

Ти си откъслек от нисшия си Аз, уста, която дири хляб, и сляпа ръка, която поднася чаша към жадни устни.

* * *

Ако се извисиш с един пръст само над народите, нациите и собственото си същество, ще станеш истински подобен на Бог.

* * *

На твое място не бих проклинал морето при отлив.

Корабът ни е добър, а Капитанът вещ; бунтува се само стомахът ти.

* * *

Онова, което жадуваме и не можем да достигнем, ни е по-скъпо от това, което вече сме достигнали.

* * *

Ако седнеш върху облак, не ще видиш границата между една страна и друга, нито синора между една нива и друга.

И жалко е, дето не можеш да седнеш на облак.

* * *

Преди седем века седем бели гълъба литнаха от дълбока долина към заснежения връх на планината. Един от седмина мъже, който наблюдаваше полета, рече:

— Виждам черно петънце върху крилото на седмия гълъб.

Днес хората от долината говорят за седемте черни гълъба, литнали към заснежения връх на планината.

* * *

Есенес сбрах всичките си скърби и ги погребах в градината си.

* * *

Когато се върна април и пролетта отпразнува венчавката си със земята, в градината ми поникнаха прекрасни цветя, различни от останалите.

Съседите дойдоха да им се възхитят и до един помолиха:

— Ще ни дадеш ли наесен семенца от тези цветя, та да ги посеем в своите градини?

* * *

Тъжно е да протягаш празна шепа към хората и нищо да не получаваш; ала е страшно да протягаш пълна шепа и да не намираш кой да загребе от нея.

* * *

Жадувам за вечността, защото там ще срещна стихове, които не съм написал, и картини, които не съм нарисувал.

* * *

Изкуството е стъпка на природата към Безкрая.

* * *

Дори ръцете, които сплитат трънни венци, струват повече отколкото безделни ръце.

* * *

Най-светите ни сълзи никога не дирят очите ни.

* * *

Всеки човек е потомък на всеки цар и всеки роб, живели някога.

* * *

Ако прадядото на Исус знаеше какво е стаено в него, какво ли страхопочитание би изпитвал към себе си!

* * *

Нима любовта на майката на Юда към сина й е била по-малка от тази на Мария към Исус?

* * *

Три са чудните черти на нашия Брат Исус, които още не са описани в Евангелията. Първата е, че Той е бил човек като теб и мен. Втората — че Той е имал чувство за хумор. И третата — Той е знаел, че е покорител, макар и покорен.

* * *

О, Разпнати, ти си разпнат връз сърцето ми; и гвоздеите, пробождащи ръцете ти, пробождат стените на сърцето ми.

И утре, когато някой странник мине покрай Голгота, той не ще знае, че и двамата сме кървили тук.

Ще мисли, че това е кръвта само на едного.

* * *

Може би сте чували за Свещената планина.

Тя е най-високата планина на света.

Ако достигнете върха й, ще имате едно-едничко желание — да слезете и да бъдете с онези, които обитават най-прихлупената долина.

Та ето защо я наричат Свещена планина.