Мъдростта на древна Япония (3) (Цвете, птица, вятър, луна…)

Японски будистки поговорки

По-добре да бръснеш сърцето, отколкото да бръснеш главата си.

Тълкувание: Будистките монаси и монахини бръснат напълно главите си. Поговорката внушава, че е по-добре да излекуваш сърцето си, да победиш всички безплодни скърби и желания, вместо да се придържаш към някакви религиозни правила.

 

 

Дори обикновеният човек, получавайки знание, става Буда.

Тълкувание: Единствените истински различия между хората са различното познаване на най-висшата истина.

 

 

Трябва да излезеш навън, за да чуеш будисткото учение или звука на дъжда върху сламения покрив.

Тълкувание: Тази поговорка загатва, че най-висшите истини на будизма не могат да бъдат достигнати, ако хората не разчупят старт си модел на живот, в който всичко е подчинено на страстите и суетата.

 

 

Като маймуни, опитващи се да грабнат отражението на луната във водата.

Тълкувание: Алюзия към притча, разказана от самия Буда, за няколко маймуни, които намерили извор под едно дърво и взели отражението на луната във водата за истинско. Те се опитали да грабнат призрачния диск, който трептял върху водната повърхност. Една маймуна се провесила от един клон, надвиснал над извора, втора маймуна се хванала за първата, трета за втората, четвърта за третата и така нататък — докато дългата върволица от тела почти стигнала до водата. Изведнъж клонът се скършил под необичайния товар и всички маймуни се издавили.

 

 

Като слепци, опипващи слон.

Тълкувание: Тази поговорка се използва по адрес на хора, които в невежеството си критикуват доктрините на будизма. Тя се позовава на притчата за неколцина слепци, които се опитали да решат как изглежда един слон опипом. Един докоснал крака му и заявил, че слонът е като дърво; друг опипал хобота му и казал, че слонът прилича на змия; трети сложил ръка върху хълбока му и отсякъл, че слонът е подобен на стена; четвърти хванал опашката му и уверил останалите, че слонът е като въже и т.н. Алюзията е, че онова, което си мислим, рядко отговаря на истината.

 

 

Да направиш Буда, без да сложиш душата.

Тълкувание: Тоест, да направиш изображение на Буда, без да му дадеш душа. Тази поговорка се казва за хора, които се впускат в някакво начинание и оставят най-важната част от работата си недовършена. В нея се съдържа и алюзия с любопитната церемония „Кай-ген“ или „Отварянето на очите“. Това е един вид освещаване, чрез което току-що изваяната статуя бива одушевена с истинското присъствие на съответното божество.

 

 

Знам, че птицата, която пее в оризището, е хототогису, но при все това тя може да е баща ми, тя може да е майка ми.

Тълкувание: „Хототогису“ е японско наименование на вид кукувица. Тази поговорка е цитирана в будисткия труд „Уоджо Йосбу“ със следния коментар: „Кой знае дали животното в полето или птицата в гората не е била негов баща или майка в някое предишно съществувание?“

 

 

Децата са окови за „трите състояния на съществуванието“.

Тълкувание: Любовта на родителите към тяхното дете може да спъва духовното му развитие — не само в този свят, но и във всички бъдещи състояния на съществуванието. Родителската обич, която е най-силната от всички земни връзки, е склонна да тласка към погрешни действия децата с надеждата, че така те ще бъдат облагодетелствани. Споменатите „три състояния“ са световете на желанието, на формата и на аморфността, тоест всички състояния на съществуванието под Нирвана. Според друго тълкувание трите състояния могат да съответстват на миналото, настоящето и бъдещето.

 

 

Падналият цвят никога не се връща на клона.

Тълкувание: Стореното никога не може да бъде поправено, миналото не може да бъде върнато. Тази поговорка е съкратен вариант на един по-дълъг будистки текст: „Падналият цвят никога не се връща на клона; разбитото огледало никога повече няма да отразява.“

 

 

Добрината е отплата за добрина; злото е отплата за зло.

Тълкувание: Тази поговорка не е толкова банална, колкото може да изглежда на пръв поглед, защото тя съдържа будистката концепция, че всяка добрина, проявена към нас в този живот, е отплата за някое наше добро дело в предишно съществувание, и съответно всяко зло, с което се сблъскваме, е в отговор на някаква несправедливост, която сме извършили в предишно прераждане.