Мъдростта на древен Китай (4) (Защо пее славеят)

Поговорки от времето на Воюващите царства (475–221 г. пр.н.е.)

Су Чин още си е Су Чин. Дрехите са други, но не и човекът.

Тълкувание: Су Чин бил известен държавник от Периода на воюващите царства. Докато бил беден учен, отдаден изцяло на знанието, неговата майка, брат и съпруга се отнасяли към него с презрение. Когато впоследствие станал висш съветник на Шестте царства и се върнал в дома си с държавните печати, окачени на пояса му, цялото му семейство се разкаяло за предишното си поведение и се чудело как да изкупи вината си пред него. По този паметен повод Су Чин произнесъл думите, които се превърнали в популярна поговорка.

 

 

Всяка династия си има министри, които са като техния император.

Тълкувание: По времето на Воюващите царства живял един прочут учен на име Чие Куей, чийто далечен родственик бил покрит с позор, защото в миналото отстоявал позицията, че със северните варвари трябва да бъде сключен мир. Затова императорът веднъж му казал: „Твоят родственик по време на династията Сун беше предател, гледай и ти да не приличаш на него.“ По този повод прочутият учен уместно отговорил: „Всяка династия си има министри, които са като техния император.“

 

 

Да наемеш път, за да унищожиш държава.

Тълкувание: През 4 в. пр.н.е. имало две малки съседни държави на име Ю и Коу. Великото царство Чин на няколко пъти се опитвало да ги покори, но благодарение на това че те винаги се подкрепяли взаимно, успявали да запазят независимостта си. Най-накрая по съвет на един находчив министър владетелят на Чин изпратил на владетеля на Ю един великолепен кон като подарък и когато по-късно го помолил да му позволи да премине през неговите територии, за да нападне царството Куо, владетелят на Ю не могъл да му откаже. Така държавата Куо била завладяна, а скоро след това била последвана и от Ю.

 

 

Трима съветници с две праскови.

Тълкувание: По време на Воюващите царства владетелят на Чи вдигнал голям пир в чест на своите висши сановници. Владетелят предложил две великолепни праскови на двама от велможите си, които успеели да докажат, че са по-достойни от другите за този височайши подарък. Тогава двама военачалници разказали за заслугите си и прасковите били присъдени на тях. А малко след като били изядени, се появил трети военачалник, чийто разказ и военни подвизи били толкова впечатляващи, че предишните двама военачалници се почувствали задължени да се самоубият на място. Виждайки това, третият военачалник се изпълнил с негодувание, че другарите му е трябвало да умрат заради една праскова и сам умрял от мъка. Историята разказва, че този план бил измислен от вероломния министър Йен Йин, понеже той смятал, че влиянието на тримата военачалници над владетеля на Чи е станало прекомерно голямо. Оттук тръгва изразът „Трима съветници с две праскови“, който е нарицателен за заговор, насочен към няколко души едновременно.

 

 

Дори Хо и Хуан не могат да излекуват онзи, който има червеи в сърцето.

Тълкувание: Хо и Хуан били двама прочути лечители, живели в държавата Цин, чиито умения били толкова големи, че за тях се говорело, че могат да съживяват и мъртвите. Смисълът на поговорката е, че никой не е в състояние да излекува злото сърце.

Поговорки от времето на династията Хан (206 г. пр.н.е. — 200 г. сл.н.е.) и на Трите царства (220–280 г. сл.н.е.)

Песни на Чу от всички страни.

Тълкувание: След упадъка на династията Цин (221–206 г. пр.н.е.) държавата Чу и държавата Хан повели война за контрола над Китай. През 202 г. пр.н.е. силите на Хан, водени от Лиу Бан, царя на Хан, и още двама военачалници — Хан Ксин и Пен Юе, нападнали Чу от три страни и хванали в капан царя на Чу — Ксиан Ю. За да отслабят силите на Ксиан Ю преди окончателното сражение, армиите на Хан възприели стратегията на „Песни на Чу от четири страни“ — военачалниците на Хан наредили на част от войниците си да пеят песни от района на Чу, за да подкопаят духа на войниците на Чу. И наистина, когато войниците на Чу чули песните от родния си край, те се изпълнили с мъка по дома и започнали да се тревожат за семействата си, което в крайна сметка довело до разгрома на армията на Чу. Оттук и изразът „Песни на Чу от всички страни“, който означава да попаднеш в отчаяна ситуация или в капан.

 

 

Неспособен да се справи така добре, както би искал.

Тълкувание: Бан Чао (32–102 г. сл.н.е.), прочут военачалник с голям принос за установяването на източната династия Хан, бил назначен за управител на Централна Азия. Благодарение на таланта му като управник и изключителната му лоялност, той скоро станал незаменим. И след 31 години вярна служба Бан Чао се обърнал към императорския двор с молба да се оттегли. Но всичките му молби били отхвърлени, защото министрите на императора знаели, че няма да могат да му намерят достоен заместник. Отчаян Бан Чао помолил сестра си Бан Жао, високообразована писателка и историчка, да пише направо на императора. В писмото си тя изтъквала напредналата възраст на своя брат и посочвала, че в случай на вражеско нападение Бан Чао се страхувал, че ще се окаже „неспособен да се справи така добре, както би искал“. Оттук и популярният израз. Трогнат от това писмо, императорът най-накрая разрешил на Бан Чао да се оттегли. Когато се върнал в столицата на Източен Хан след дълго пътуване, Бан Чао бил на седемдесет и една години. Само един месец по-късно той починал.

 

 

Не можеш да хванеш тигърче, без да влезеш в бърлогата на тигъра.

Тълкувание: С тези думи прочутият генерал Бан Чао окуражил войниците си да нападнат вражеската армия на Ксион Ну през 73 г. сл.н.е. Макар и малобройна, армията на Бан Чао спечелила решителна битка, която укрепила позициите на династията Хан.

 

 

Кажи нещо за Цао Цао и той се появява.

Тълкувание: Цао Цао (155–220 г.), китайски пълководец, автор на съчинения за военното изкуство и поет. Този известен военачалник, който свалил династията Хан, бил най-важната фигура в голямата драма на историята, която сложила началото на епохата на Трите царства. Толкова голям бил военният му гений, че хората вярвали, че е достатъчно само да споменеш името му, за да се появи от нищото, сякаш слязъл от небето.

 

 

Разлятата вода не може да се върне обратно.

Тълкувание: По времето на династията Хан имало един учен човек на име Чу Мао Чен, който бил толкова беден, че през деня бил принуден да събира дърва за огрев, за да се прехранва, а нощем залягал над науките си. Жена му го мислела за непоправим неудачник и затова подала молба за развод, която била удовлетворена. След години обаче, когато Чу Мао Чен се издигнал и станал префект, жена му — която междувременно била изпаднала в окаяно положение — се обърнала с молба към бившия си мъж да я приеме отново като съпруга. В отговор на това той й наредил да разлее малко вода на земята и след това да я събере обратно, добавяйки, че ако успее да го стори, молбата й ще бъде удовлетворена. Оттук и изразът „разляната вода не може да се върне обратно“, който станал синоним на невъзстановимо минало.

 

 

Ще бъде ли Негово превъзходителство така любезен да влезе в гърнето?

Тълкувание: Някакъв император имал висш сановник, който бил виновен за редица тежки престъпления и простъпки. Вместо да го накаже направо, императорът наредил на свой по-низш служител да направи така, че да порицае виновника. Разликата в служебното положение обаче правело тази задача изключително трудна. По-низшият служител отишъл при висшестоящия сановник и му изложил някакъв въображаем случай за някакъв си държавен служител, който бил виновен за какви ли не тежки престъпления, като накрая го попитал как според него трябва да се постъпи с нарушителя. Нищо неподозиращият висш сановник отговорил, че виновникът трябва да бъде сложен в едно голямо гърне пълно с масло и сготвен. Като чул това, хитрият служител попитал: „Ще бъде ли тогава Негово превъзходителство така любезен да влезе в това гърне?“

 

 

Когато големият човек няма късмет, той чака късмета си.

Тълкувание: Тази история е свързана с епизод от детските години на китайския генерал Хан Ксин. Веднъж, когато си вървял по пътя, той бил пресрещнат от двама побойници, които го принудили да мине между краката им, ако искал да продължи нататък. Неспособен да им се противопостави, Хан Ксин се подчинил, но когато станал владетел на Чи, той издирил тези двамата и ги превърнал в живи стъпала за качване на кон. Стъпвал на единия, когато се качвал на коня си, а на другия, когато слизал от него. Така той получил своето справедливо възмездие.

 

 

Да разбиеш казаните и да потопиш лодките.

Тълкувание: Този израз отново ни препраща към епизод от живота на генерал Хан Ксин, който пресичайки Жълтата река през 196 г. пр.н.е., за да проведе решително сражение, наредил всички лодки на армията му да бъдат потопени, а готварските казани разбити, за да направи отстъплението невъзможно. В този смисъл въпросният израз е синоним на „отчаяна ситуация“.

 

 

Макар долината Шан Фан да гори в пламъци, Небето не желае Су Ма да загине.

Тълкувание: Су Ма бил прочут военачалник, подчинен на Цао Цао от епохата на Трите царства. Веднъж той бил обкръжен от своя противник Чу-Ко Лиан в една дълбока долина. Бил запален голям пожар, вследствие на който всички коне и хора на Су Ма загинали, с изключение на самия Су Ма и двамата му сина, които слезли от конете си и се прегърнали, просълзени, в очакване на гибелта си. В този критичен момент завалял силен дъжд, който изгасил пожара. Чу-Ко Лиан не се осмелил да престъпи волята на Небето и позволил на тримата мъже да избягат. Затова поговорката се използва, когато нечий живот бъде спасен по щастлива случайност или благодарение на намесата на провидението.

 

 

Лиу Пей хвърля детето си, за да спечели сърцата на хората.

Тълкувание: Тази поговорка ни препраща към управлението на първия император на династията Хан — Лиу Пей. Веднъж, когато Лиу Пей бил разгромен от Цао Цао, обичаният от войниците генерал Чао Йин отстъпвал от полесражението, носейки невръстния син на Лиу Пей до гърдите си, като ту се биел, ту се изтеглял по посока на отстъплението. Когато стигнал при господаря си и предал младия принц на баща му, цялото му тяло било покрито с тежки рани. Като го видял, Лиу Пей хвърлил детето на земята и възкликнал: „Не е трябвало да получаваш такива рани заради едно мое дете!“ Впоследствие изразът станал нарицателен за някой, който се опитва да спечели сърцата на хората.

 

 

Толкова, колкото са семената в една каруца с жито.

Тълкувание: През периода на Трите царства прочутият учен Чан Сун от Су Жуан бил изпратен като пратеник в столицата, където бил приет от знаменития военачалник Цао Цао, който с безцеремонното си поведение обидил учения. Скоро обаче пред Чан Сун се открила възможност да получи удовлетворение. Това се случило, когато себелюбивият Цао Цао решил да му покаже своя военен трактат по военни въпроси. Чан Сун го прегледал, прелиствайки бързо страниците, и след известно време възкликнал с презрение: „Тази книга не е на Цао Цао. Тя е написана преди векове от едно дете и е лишена от всякаква стойност. Всяко малко момче в нашата страна може да я повтори дума по дума, когато го бутнеш.“ Разгневеният Цао Цао накарал учения да докаже твърдението си, повтаряйки сам трактата дума по дума. Чан Сун, който в действителност никога в живота си не бил виждал книгата, започнал от първа глава и повторил целите три тома от начало до край, без да пропусне нито буква. Смаяният Цао Цао възкликнал: „Тази книга несъмнено е моя. И това, че си я запомнил само с един поглед, е доказателство за твоите феноменални способности. Но кажи ми, моля те, колко учени като теб имате във вашата страна?“ „Като мен? — отвърнал Чан Сун презрително. — Е, да речем, че сме толкова, колкото са семената в една каруца с жито!“

Поговорки от времето на династията Таи (618–976 г.)

Малките златни лилии са несигурна основа.

Тълкувание: Тази поговорка е свързана с Яо Нианг, красивата наложница на принца Ли Ю от южната династия Тан, която рухнала през 975 г. Яо Нианг била лека и изящна и танцувала изключително красиво. Принцът наредил на един изкусен майстор да изкове голям брой златни лилии с подвижни венчелистчета, които били наредени по протежение на една пътека от дома на Яо Нианг до императорския дворец. И когато Яо Нианг тръгнела по златните лилии, се създавало впечатлението, че тя по-скоро лети във въздуха, отколкото да ходи по земята. Но принцът все още не бил удовлетворен и веднъж споделил пред нея желанието си краката й да приличат на неотворена пъпка на лилия, което щяло да бъде самото съвършенство. Тогава на Яо Нианг й хрумнала идеята, че може да постигне това с помощта на бели копринени бинтове, които малко по малко свили стъпалата й до размерите на средно голяма пъпка на лилия. Така, обута в изящните си червени обувки, стъпваща леко по златните лилии с малките си нозе, Яо Нианг се превърнала в образец на съвършенство, на който било писано да пребъде през вековете. По време на династията Сун модата на свитите стъпала била вече общоприета. До ден-днешен малките стъпала са знак не само за изящество, но и за благоприличие. Именно благодарение на Яо Нианг изразът „златни лилии“ се е превърнал в синоним за женски крака. Но горният израз се използва по-скоро, когато става дума за нещо нестабилно, като например къща, построена върху несигурна основа.

 

 

Не подценявайте Ил Жи Кун, когато е без бойното си снаряжение.

Тълкувание: Тази поговорка ни препраща към прочутия герой Ил Жи Кун от смутния период, когато била основана династията Тан. Неговите бойни умения и смелост били ненадминати и благодарение на качествата си той станал личен охранител на втория Тан император, като в задълженията му влизало да го пази и от зли духове. Впоследствие Ил Жи Кун получил полумитичен статут на един от двамата Божествени пазители, които китайците почитат и до днес. Историята разказва, че веднъж Ил Жи Кун влязъл в бой без обичайната си броня, заради което бил ранен, но въпреки това спечелил битката. Поговорката се използва като предупреждение за онези, които са склонни да подценяват противника си, виждайки, че е с отслабени позиции.

 

 

На петия ден от петата луна, ако не закачиш клонка пелин, едва ли ще ядеш ново жито.

Тълкувание: Тази поговорка води началото си от страшния бунт на Хуан Чао, бивш държавен сановник от времето на династията Тан, който се прочул със своята жестокост. По време на един от опустошителните си набези в родната си провинция Хуан Чао забелязал някаква бягаща жена, която водела малко дете за ръката и носела друго по-голямо на гърба си. Когато войниците му почти я настигнали, тя продължила да тича с по-голямото дете, изоставяйки по-малкото, което плачело горчиво, зовейки името на майка си. Озадачен от странното й поведение, Хуан Чао наредил да му доведат жената и й поискал обяснение. Майката, хлипайки, му отговорила, че по-малкото дете било нейно, а по-голямото било племенник на мъжа й, но понеже си нямало нито баща, нито майка, било отраснало с нея. Ако го била изоставила в онзи ужасен момент, Небето никога нямало да й прости това, и затова изоставила собственото си дете. Хуан Чао останал доволен от този отговор и я похвалил за постъпката й. След това скъсал една клонка пелин (на китайски „ай“) и й наредил да го окачи над вратата си и да каже на всичките си роднини да направят същото. После заповядал на войниците си по никакъв повод да не се доближават до къща, на която е окачена такава клонка и пуснал жената да си ходи с щедър подарък. Когато на вечерта дал заповед всичко в района да бъде плячкосано и опустошено, войниците три дни напразно се мятали от място на място, защото над всяка врата намирали окачено пелиново стръкче.

До ден-днешен китайците празнуват това чудотворно избавление на петия ден от петата луна. И на този ден, дори над вратата на най-бедната къща в Китай, може да се види закачена клонка пелин.

Поговорки от времето на династията Сун (960–1279 г.)

Насекомото може да лети десет крачки, но ако се закрепи за опашката на благороден жребец, може да измине и хиляда ли.

Тълкувание: Тази поговорка се приписва на Чао Куан Ин, основателя на династията Сун, който е забележителна фигура в китайската история. Изразът е станал синоним за подлизурство и се казва по адрес на хора, които правят всичко възможно, за да си осигурят закрилата на могъщи покровители.

 

 

Като богинята на новородените — двулика.

Тълкувание: Тази поговорка е свързана с историята за една наложница на император от династията Сун. Името й било Коу Чу. Главната императрица умряла бездетна и императорът обещал на източната и западната императрици, които постоянно се борели за надмощие, че която първа роди син, ще получи честта да бъде майка на бъдещия престолонаследник. Първа родила син източната императрица, но нейната съперница била подкупила акушерката й, която, докато майката била още в безсъзнание, заместила новороденото с тялото на една току-що одрана лисица, което било отнесено в двореца. Императорът бил толкова ужасен от видяното, че веднага прокудил източната императрица, изпращайки я на доживотно заточение. Самото дете било повито и дадено на Коу Чу с нареждането да го хвърли в реката. Наложницата обаче се побояла да извърши такава жестокост и спасила детето, но когато това станало известно на западната императрица, тя наредила Коу Чу да бъде пребита до смърт. След кончината на императора младият принц, когото Коу Чу спасила, го наследил и въздигнал своята благодетелка в култ, придавайки й статута на богиня. Изображението й може да бъде видяно в различни храмове, винаги с маска, която вероятно представя външността й към момента на убийството й. Поговорката се казва, когато върху лицето на някой човек настъпи внезапна и рязка промяна.

 

 

Безкористен човек с желязно лице.

Тълкувание: Тази поговорка ни препраща към прочутия държавник от времето на династията Сун, който никога не се усмихвал. Той бил честен и безкористен, но лицето му представлявало такава неподвижна маска, че си спечелил прозвището Желязното лице, което станало синоним за човек, лишен, от каквато и да е корист.

 

 

Толкова красив, че да напълниш колесницата му с плодове.

Тълкувание: Тази поговорка е свързана с живота на Пан Ан, който се прочул като най-красивият младеж в историята и фолклора на Китай. Всеки път, когато този красив младеж се появял по улиците с колесницата си, жените го гледали с възхищение и го замеряли с круши, праскови и други плодове, докато колесницата му се напълнела догоре. Изразът се използва във възхвала на мъжката красота.

Поговорки от времето на династията Мин (1369–1644 г.)

Просейки със сребърна купа.

Тълкувание: По времето на династията Мин живял зъл министър на име Йен Сун, който бил виновен за изнудване и всякакви други престъпления. Императорът Чиа Чин искал да го накаже сурово, но било невъзможно един толкова високопоставен сановник да бъде осъден на смърт. Затова той му дал една сребърна купа и му наредил да тръгне с нея по улиците и да проси храна с този съд, без който никой нямал право да му даде нищо. Но хората, които го ненавиждали, отказвали да му дадат каквото и да е, със или без купата, защото много добре били прозрели хитростта на императора. Така злият министър умрял от глад, макар да притежавал сребърна купа. Изразът се използва за вещи, които макар и ценни, не са особено полезни.

 

 

Има само един голям късмет на света и той е бил купен от Уан Хуа.

Тълкувание: Легендата разказва, че императорът Чен Ти (единайсетият от династията Мин) си нямал син и затова често излизал предрешен сред хората, също като халифа Харун ал Рашид, с намерението да си намери някое съвършено момче, което да осинови. Веднъж, докато се скитал по улиците преоблечен като просяк с дрехи от слама, Чен Ти предложил да продаде сам себе си, заявявайки, че ако някой сирак го избере за баща, той няма да му иска никакви пари. Всички се присмели на това нелепо предложение, но едно бедно момче без баща на име Уан Хуа пристъпило напред и си взело просяка за баща. Предрешеният Чен Ти подложил момчето на стотици изпитания, за да провери неговия характер и синовни чувства, но Уан Хуа се оказал достоен за всички тях. Най-накрая императорът го отвел в двореца и го направил свой наследник, който останал в историята под името Чиа Чин.

 

 

Ако йероглифът Уенбъде разгледан, се вижда един принц от едната страна и още един от другата.

Тълкувание: Императорът Чен Ти, както бе посочено по-горе, нямал син^[1]. Веднъж, когато бил опасно болен, той се замислил кой от многобройните си племенници би могъл да остави на трона и се оказало, че нито един от тях не е подходящ, защото онези, които не били глупави, били порочни. Най-накрая си спомнил за един момък, чиято връзка с императорското семейство била изключително далечна и чийто баща бил на служба в провинцията Съчуан. Младежът бил само на осемнайсет години и предишната година бил придружил баща си при едно негово посещение в императорския дворец, където направил много добро впечатление на императора, който сега обмислял дали да не го избере за свой наследник. Владетелят основателно се страхувал, че ако плановете му станат известни, по-близките членове на императорското семейство ще измислят някакъв начин, така че момчето никога да не стигне в Пекин. Затова Чен Ти прибягнал до хитрост. Той написал писмо до бащата на младежа, в което му съобщавал, че при миналогодишното му посещение в Пекин синът му бил забелязан да се държи непочтително към собствения си баща и затова сега трябвало да се яви в столицата, за да получи необходимото порицание. Бащата и синът нямали никаква представа какво може да означава тази странна заповед и изобщо не подозирали за истинските намерения на императора. На раздяла с родителите си младежът се разплакал и поел на самотното си пътуване, изпълнен с мрачни предчувствия. В странноприемницата, в която се отбил, за да нахранят коня му, младият мъж се натъкнал на някакъв гадател, който гледал на йероглифи. Младежът веднага решил да си пробва късмета и написал на един лист йероглифа на думата „питам“ (уен), който дал на гадателя с молба, ако може да му каже какъв ще бъде изходът от пътуването му до Пекин. Опитният тълкувател на знаци веднага му отговорил, че изгледите са много добри, защото йероглифът „уен“ се състоял от два йероглифа на думата „принц“ (чун) гледащи един срещу друг. Въпреки че младият мъж не повярвал особено на това предсказание, той бил накаран да обещае, че ако след време стане принц, ще си спомни за гадателя и ще го направи свой министър. Когато младежът действително станал император, удържал на обещанието си и направил гадателя, чието име било Йен Сун, свой първи министър, но той се оказал толкова зъл човек, че императорът се видял принуден да го умори от глад, принуждавайки го да проси с една сребърна купа, както бе разказано в първата история за династията Мин.

Поговорки от времето на династията Цин^[2] (1644–1911 г.)

 

 

Като възглавница от игли, като коприва на гърба.

Тълкувание: Поговорката е свързана с името на прочутия пират Чоу Ин Лун от първите години на династията Цин, който се оттеглил от разбойническия си живот и бил възнаграден за това с военен пост в императорската гвардия. Благодарение на способностите и качествата му скоро той бил повишен в генерал. Обкръжението му обаче го презирало заради тъмното му минало и това обстоятелство заедно с непознаването на церемониала в императорския двор скоро принудили Чоу Ин Лун да подаде петиция до императора, в която той молел да бъде освободен от поста си и да му бъде позволено да се оттегли в родното си село. Изразът се казва по адрес на човек, който се чувства неловко, вследствие на дълбока несъвместимост между неговия характер и обкръжението му.

 

 

Само двама души минават през градските порти.

Тълкувание: Веднъж, когато императорът Чиен Лун се разхождал по крепостната стена на Пекин, загледан в многолюдната тълпа, която минавала през централната градска порта, той попитал първия си министър Хо Шен колко души според него влизат и излизат от града всеки ден. Хо Шен отговорил: „Двама“. Когато императорът го помолил да разясни думите си, министърът обяснил, че единият се казвал Слава, а другият Печалба. Поговорката се използва, когато трябва да бъдат изтъкнати двата основни мотива, които стоят зад всяко човешко поведение.