Джон Лав
Вяра (38)

6.

— Това е чудесен анализ — произнесе гласът — на събитията край Хор, Пояса и Хор 4. Последната част, в Бездната, е малко трудна за четене. Нашите анализатори го виждат различно от вашите.

— Нашите анализатори — рече натъртено Суон — трябваше да работят с оскъдна информация. От дългообхватно наблюдение на двигателни емисии, от радио и оптични телескопи на Сакхра и от няколко автоматични сонди, които случайно бяха в района. Не разполагахме с кораби в региона, защото вие — той се опита да запази гласа си спокоен, — защото вие ни наредихте да ги повикаме обратно и да ги разположим около Сакхра. Ако имате различен поглед върху нещата, които са се случили в Бездната, това е само защото знаете повече от нас. Така че поне веднъж кажете само „да“ или „не“.

Командният център на Суон в Блент бе натъпкан с монитори, повечето от тях показващи на живо събития на Сакхра, на които той не би искал да става свидетел, но Суон не говореше с монитор, а в съвсем старомоден микрофон. Министерството на административните работи не показваше лица на екрана. Само гласове и микрофони.

— Ето нещо, с което сме съгласни. За съжаление това става често, когато си имаш работа с аутсайдери. Само защото Фуурд прекъсна комуникациите с нас — да, също както и с вас…

— За което можем да вярваме единствено на вашата дума — подхвърли Суон и съжали за това. Гласът му не беше неуверен, ала забележката бе точно такава.

— Та само защото Фуурд прекъсна всички комуникации — продължи безизразно другият глас, — не означава, че не можем да го проследим. Той го знае, разбира се. Обезвредил е някои от нашите устройства, но не всички. И Джосър не беше единственият ни наблюдател на „Чарлз Мансън“. Фуурд, разбира се, знае и това.

— Значи вие разполагате с информация за тези два кораба в Бездната, каквато ние нямаме. Настоявам да я споделите с нас.

— Настоявате?

Дните, прекарани от Суон в Командния център след смъртта на Бусейд и след като „Чарлз Мансън“ бе влязъл в двубой с Нея, му се сториха по-дълги от целия му предишен живот. Те бяха изпълнени с тревоги и безпокойство, шумни и смрадливи. Не беше се къпал, не беше си сменял дрехите. Както и целият му щаб, военните и цивилните, които бе натоварил да следят битката на „Чарлз Мансън“ с Вяра, анализаторите, които трябваше да я интерпретират. По пода бяха разхвърляни купички от храна и използвани салфетки. Атмосферата бе задушна и лепкава като устната му кухина.

Без да го знае, Суон бе направил с Командния център същото като Фуурд с мостика на „Чарлз Мансън“.

— Очевидно имаме непобедим противник — рече Суон. — Тя прекоси външните граници на системата Хор с почти сигурното намерение да нападне Сакхра. Единственият кораб, който имаше някакви шансове да я спре, по ваша заповед Я нападна сам. Според нашите анализатори Тя е принудила „Чарлз Мансън“ да изключи телепортиращия си двигател, да осъществи рискован фотонен скок през Пояса и да се забие в огромен астероид. След това изглежда Фуурд е успял да й нанесе сериозна повреда край Хор 4. — Суон едва сега забеляза, че отброява събитията върху пръстите си, чиито нокти бяха черни и изгризани. Спомни си, че ръцете на Фуурд бяха безупречно поддържани. — А сега наблюдавахме поредица от странни стълкновения от близка дистанция между двата кораба в Бездната, докато те се носят успоредно един на друг. През Бездната. Към нас. И Фуурд отказва да влезе във връзка с нас. Може би не един неуязвим противник лети към нас, а два. Да, затова ще повторя каквото казах — настоявам!

Гласът не отговори веднага.

Един от мониторите в Командния център показваше директното обръщение на президента на Сакхра, призоваващ за запазване на спокойствие. Суон не пропусна да отбележи иронията. С изключение на отделни, изолирани инциденти, Сакхра изглеждаше достатъчно спокойна. Всичко се разпадаше, но съвсем спокойно. След отлитането на „Чарлз Мансън“ — дали, ако се завърне, отново ще породи проблеми? — размириците се бяха увеличили, но все още изглеждаха несвързани и не подлежаха на анализ. Хората на Сакхра, подобно на местните обитатели, като че ли бяха приели тяхната склонност за уединение, за избягване на контакт. Новините, свързани с изборите, не бяха сред водещите. Интервюто със Суон се показваше по-често от това с президента.

Но може би тези събития бяха само върхът на нещо по-голямо, както случващото се в Бездната между Фуурд и Вяра. Може би — Суон веднага съжали за тази мисъл, най-вече защото продължаваше да отеква в душата му, без да показва признаци на притихване — може би те не подлежаха на анализ не защото бяха твърде разпокъсани и незначителни, а напротив — твърде големи по мащаб, за да ги забележат в тяхната цялост.

— Това не са двама противници — произнесе безизразно гласът.

— Какво казахте?

— Не са двама противници, директоре. Фуурд все още Я атакува.

— Атакува?

— Тя е повредена, никой досега не го е постигал. Отбранява се и „Чарлз Мансън“ продължава да Я напада. Не разбираме това, което Тя прави, но е сигурно, че се защитава.

— Нямате понятие какво става, нали?

— Казах ви, Фуурд прекъсна връзката с нас.

— Но имате още устройства за наблюдение. Така ли е, или не знаете какво става в Бездната?

— Не знаем. Той наистина изглежда като Нея.

— Веднъж се срещнах с него, ако не сте забравили. А също и покрай историята с Копланд. Той винаги е бил като Нея.

— Но, директоре, ние знаем, че Я е повредил и че се опитва да Я довърши. Не можем да разчетем ответните й реакции. Но не интерпретираме действията им като съвместни.

— Поне три пъти си противоречихте, но както и да е. Да приемем, че той Я е повредил и че никой досега не го е правил. — Въпреки това, което изпитваше към Фуурд, спомни си колко бе изненадан, когато го научи. — Защо обаче никой да не му помага? Нима трябва целият Хорски флот да остане край Сакхра?

— Повярвайте ми, директор Суон, ако Фуурд не успее, ще ви е нужен целият флот.

— Дори „Чарлз Мансън“ не може да се сравнява с целия флот. Да не искате да кажете, че Тя може?

— Ако Фуурд не успее, Тя ще се насочи към Сакхра. Затова най-добре флотът да остане край планетата.

Едно от предимствата на микрофона бе, че никой не виждаше скептичната физиономия на Суон. Той остави тишината да се проточи, докато стана почти непоносима.

— Ако — продължи — силите им са толкова изравнени, че един-единствен аутсайдер може да я повреди, колко ще са нужни, за да Я победят?

— Какво искате да кажете с това, директор Суон? Конкретизирайте.

— Един аутсайдер Я повреди. Два или три ще могат да Я довършат. Пратете ни още два или три. Това не е ли достатъчно конкретно?

— Не. Аутсайдерите не се сражават в групи, те са единаци. И ако Тя победи Фуурд и доближи Сакхра, Федерацията ще се нуждае от останалите, за да се справят с последствията.