Джон Лав
Вяра (12)

2.

„Слънчева система Хор. Корабният кодекс разполага с всички необходими данни. Това резюме обаче е фокусирано върху някои необичайни и полезни особености.

Хор е звезда от главен порядък, 1,6 пъти по-голяма от земното слънце и в сходен период от своя живот. Тя има три вътрешни планети, после е Бездната, а сетне две външни, разделени с астероиден пояс.

Хор 1 и 2 са съответно на 59 и 90 милиона мили от Хор. И двете са необитаеми, Хор 1 е нагорещен къс, Хор 2 — безжизнена скала. Хор 3 е Сакхра, третата от вътрешните планети, на 118 милиона мили средно разстояние от Хор.

След Сакхра идва ред на първата необичайна особеност: Бездната между вътрешните и външните планети. От Сакхра до Хор 4 Бездната се простира на 980 милиона мили — най-голямото празно пространство в познатия Космос. Тя свършва при орбитата на втората необичайна особеност за тази система — планетата Хор 4.

Средното разстояние между Хор 4 и Хор е един милиард и сто милиона мили. Хор 4 е най-масивното планетно тяло в познатата галактика. Масата, плътността и гравитацията й са невероятни: тя притежава някои от характеристиките на малка неутронна звезда, както и на голяма планета.

Астероидният пояс се простира на 400 милиона мили между Хор 4 и Хор 5. Той също е необичаен, както с ширината, така и с броя на астероидите, някои от които са с размери на малки планети. Почти е сигурно, че Поясът е дело на Хор 4: останките от две, дори три големи планети навътре от орбитата на Хор 5, разкъсани от гравитацията на Хор 4.

Хор 5 поддържа средна дистанция от един милиард петстотин и четирийсет милиона мили от слънцето и е най-външната планета на системата: газов гигант с плътна въглеводородна атмосфера и рояк от луни.

Ако Тя се появи някъде в системата Хор, ще се изправиш срещу Нея сам и без ограничения — както ти обеща и Министерството. Ако това се случи, би могъл да използваш някои от необичайните особености на системата, макар че, разбира се, авторът на този кратък доклад не би си позволил да ти дава съвети за това как да подходиш към Нея.“

 

 

Фуурд нямаше намерение да се вслушва в каквито и да било съвети за това как точно да подходи към Нея, било от Министерството, или от сакхранските власти, а също и от членове на своя екипаж, освен ако не ги сметнеше за полезни. От няколко дни обмисляше стратегията и тактиката, които възнамеряваше да приложи, в случай че Тя се появи край Хор, и бе открил нещо, което, изглежда, бе убягвало на всички останали.

През следващите няколко дни, също както през последните няколко, всички планети от системата Хор щяха да се подредят приблизително на една линия: като древен месингов часовник, чиито механизми се въртят самостоятелно, докато не дойде момент, в който изпадат в синхрон.

Може би, помисли си Фуурд, когато Вяра се появи при Хор 5, в другия край на системата, ще чака да се отправим към нея. Защо ли? Защото, предположи той, Тя ще иска да ни пресрещне там, нещо като официално посрещане при външната врата, след което да се бие през цялата система, планета след планета, докато стигне Сакхра. И защо ще го прави? Защото, продължаваше да разсъждава Фуурд, така ще разполага с цяла една система, в която да се сражава с единствения кораб, който би могъл да се мери с Нея.

Глупаво беше да мисли за Нея по този начин. Но от друга страна, съвпадаше с намеренията му. Беше анализирал способностите й при предишните документирани схватки, беше се запознал с характеристиките на системата Хор (използвайки реална информация от Корабния кодекс, а не тези натруфени послания на Министерството) и бе решил къде ще е най-добре да се срещне с Нея: в Бездната и в някои други райони на системата. Ето защо той също искаше Тя да се бие през целия път до Сакхра.

Вероятно Вяра бе направила сходен анализ на ситуацията и бе стигнала до подобно заключение — или го беше направил онзи, който живее в Нея.

 

 

На мостика всичко бе както обикновено. Затова, след като вечерята приключи и Фуурд прие докладите, реши да се поразходи — имаше нещо, което искаше да види.

— Ще се върна след двайсет минути — обяви той, докато вратата се затваряше зад него. — Тахл, поеми кораба. — Останалите вдигнаха глави, но не казаха нищо.

Фуурд закрачи по тесния главен коридор. Приличаше на тунел — с шахти, кабели и жици по тавана, сервизни издатини в стените и текстилно покритие на пода: тунел през плътно наблъсканите части във вътрешността на кораба, който се простираше почти до самия край по неговата дължина. Главният коридор се разклоняваше на вторични тунели, които бяха още по-тесни, и той свърна в един от тях, като от време на време се налагаше да се навежда.

Вторичните тунели изглеждаха разхвърляни като строителна площадка. Стените им бяха частично покрити с пластмаса и цимент. Осветяваха се от панели на тавана, поставени на различни места, без да се спазва особена симетрия или естетика. Това беше истинският „Чарлз Мансън“, такъв, какъвто изглеждаше отвътре. Неговият екипаж, човешки и извънземен, сновеше като колония микроби през елегантното, но плътно натъпкано тяло.

Фуурд продължи да крачи приведен, докато стигна главния оръжеен арсенал. Тук бяха наместили двете ракети, изработени по негови указания в Блентпорт.

Виждаше ги за първи път, откакто си ги беше представил и конструирал мислено. Спомни си скептичното отношение в блентпортската работилница, когато обясняваше какво точно иска. Разбира се, че могат да бъдат изработени, отвърнаха там, но защо да го правим? Той знаеше, че Смитсън ще се погрижи да ги изработят според разпорежданията му, ала предпочете да се увери сам.

Ракетите се извисяваха над него. Нискотехнологични, почти примитивни: грозни и функционални, обшити със синкавочерни плочи и с издатината на двигателя отзад, която наподобяваше по-скоро злокачествен тумор. Съжаляваше, че не можа да поръча повече от тях в Блентпорт, макар че и две би трябвало да са достатъчни, ако изпадне подходящ случай. Знаеше съвсем точно кога и къде да ги използва, но все още не можеше да си обясни как точно му бе хрумнала тази идея. Сякаш открай време бе дремала в него. Разглежда ги няколко минути, после се обърна и се отправи към мостика.

По пътя си насам беше срещнал само двама членове на екипажа, на връщане нито един. Поздрави ги по име и чин и те му отвърнаха, като измънкаха под нос „командире“. Трябваше да се промушат мъчително един покрай друг в тези термитници. Корабните тунели бяха незавършени и неудобни, сякаш този, който ги беше създал, изобщо не бе помислил за обитателите.

Той се върна на мостика, поздрави дежурните и получи същия полугласен отзив. Сетне се отпусна в креслото. Тук царяха сумрак и тишина. Като всеки добър иконом корабът незабелязано се бе настроил към предпочитанията на Фуурд. Когато трябваше да подаде алармен сигнал, правеше го тихо и ненатрапчиво, също както действаше командирът. Беше настроил по същия начин електронните звуци на пултовете и част от осветлението, макар никой да не го бе инструктирал. „Като Джийвс е“ — помисли си Фуурд, припомнил си една от старите книги на баща си, подредена на лавицата при Шекспир, Дикенс, Остин и още няколко класици.

Времето течеше. Те се носеха към Хор 5 с неизменните трийсет процента.

— Командире — обади се Тахл, — имах ново повикване от директор Суон.

— По същия въпрос като предишните?

— Да, командире. Каза, че Тя може да ни създаде проблеми по всяко време. Настоява да узнае защо не летим по-бързо за Хор 5.

— Настоява, така ли?

— Така каза, командире.

— Отговорът е същият, Тахл. Предай му го.

— Да, командире.

Кир вдигна глава от пулта си и го изгледа, сетне помръдна с устни, сякаш го псуваше полугласно. Разговорът им в неговата каюта като че ли въобще не се беше състоял. Тя и Тахл вече бяха забравили случилото се в Блентпорт, всеки от тях по свои причини. За Кир то беше нещо тривиално. Тахл, като истински сакхранец, не би си губил времето да мисли какво би било, ако не се беше случило.

Фуурд огледа мостика.

— Ще го направим както казах на нашия първи рапорт. Ще прекосим Бездната с трийсет процента фотонна скорост, ще преминем на йонни двигатели и ще заобиколим отдалече Хор 4. Доста отдалече. После ще преминем през Пояса към Хор 5. Въпроси?

Нямаше. Фуурд продължи:

— Директор Суон, изглежда, смята, че трябва да бързаме за срещата с Нея. Аз не съм на същото мнение. Мисля, че когато Тя се появи, ще ни чака. — Той спря, за да подчертае казаното, изгледа ги и добави: — Защо, питате? Ами наскоро открих нещо. Нещо, което изглежда никой не е забелязал.

— Да не би да говориш за планетите, които скоро ще се подредят? — попита Смитсън. — Аз пък мислех, че всички го знаят.

Моментът на Фуурд увисна във въздуха и бавно се разтвори.

Корабът продължаваше да се носи. По краищата на мостика и зад стените на пултовете тихо щракаха различни компоненти, докладвайки за движението му — пълна безсмислица, тъй като той се движеше през среда, чието абсолютно движение, степенувано надолу от вселена през галактика, слънчева система и накрая до планета, беше твърде голямо, за да може да бъде сравнено и наблюдавано, а и подобно на Космоса бе разделено на движенията на неговите по-големи и по-малки части. Стройният, елегантен корпус се носеше към външната планета на системата Хор и корабните скенери и оръжия душеха непрестанно из една невидима, въображаема сфера, в центъра на която беше звездата Хор. Синапсите в неговия Кодекс, съвкупността от неговите девет разумни сърцевини, се клатушкаха напред-назад, сякаш уловени в клетка, а субатомните частици в неговата бионика и електроника сновяха в орбита около техните ядра. Корабът беше илюзия, движеща се през илюзия. С девет процента разум, той се самоосъзнаваше само на девет процента. За разлика от екипажа постоянно губеше и възвръщаше съзнание.

Фуурд се прозя и се облегна назад в креслото.

— Текущ доклад, ако обичате.

Джосър задейства алармата.

— Командире, един неидентифициран кораб току-що навлезе в Бездната.