Петко Р. Славейков
Български пословици (6) (Български притчи или пословици и характерни думи)

Е

Евреин гайда свири ли?

Евреинът като изпадне, хваща да тръси ветхите тефтери.^[1]

Евреинът са радва, като проводи сина си на кяр, да стори най-напред зарар.

Евреинът сторил да се качи на кон, и то било събота.

Еврейската: не съм видял, не зная; не съм земал, не давам.

Евтино, ама гнило, скъпо, че мило.

Евтино месо и кучетата не го ядат.

Евтиното месо и псетата не го ядат.

Едва му кожата държи костите.

Един баща тегли на девет сина гаалето, девет сина не могат да гледат на един баща гаалето.

Един безумен фърлюва камък в морето (гераня) и сто умни не могат да го извадят.

Един без други не могат.

Един без един не ходят.

Един бие в клинецът, а друг в плочата.

Един влък стига на едно стадо.

Един вятър ги носи.

Един вятър ги вее.

Един гледа майката, друг дъщерята.

Един гледа (обича, хвали) попът, други попадята.

Един гледа сватба, а други брадва.

Един Господ знае.

Един Господ е на един карар.

Един гол сто влъхви не могат го съблече. Тур.

Един гол хиляда злодеи го не събличат.

Един го чеше, други го глади.

Един го казва, хиляди го знаят.

Един го държи, други го бие. — Говори се какво е било състоянието на българите при турската и гръцката власт.

Един го дига, други го слага.

Един го хвали, други го кори.

Един гоздей да имаш, къщата е твоя.

Един го намушя, на другиго си оттущя.

Един го мие (теши), други го чеше.

Един гради, друг събаря.

Един гроб е за сиромаха и за болярина.

Един грък лъже за десет цигани.

Един губи, други печели.

Един джоб затваря, а други отваря.

Един други се гонят.

Един други да са държим, тъй са държи светът.

Един други се ядат като кучета.

Един другиму трябва да си помагами, та ще ни помогне и Бог.

Един за хиляда, хиляда за пара̀.

Един имал една жълтица, оженил са с нея и му останало.

Един искал хиляда, други дал едно и пак са погодили, или пак станал пазаря.

Един иска хилядо, други дава дукато и пак пазар направят.

Един иска шекерец, други иска пеперец.

Един камик зид не става.

Един кладе огъня, друг го раздухва.

Един кладе огъня, други го подклажда.

Един ’ко я остави, друг че я настави. — За жена въобще, когато я остави мъж й, особено за булите (туркините — б.р.), които често се оставят. Соф.

Един кон, една краста; много конье, много красти.

Един кранта, други хранта.

Един копа и плаче, други тропа и скача.

Един кума дава, други жених става.

Един луд хвърля камък в гераня, четиресе мъдри не могат да го извадят.

Един луд струва за сто, един умен за хиляда.

Един мре от глад, други го убива и търси в пазвата му хляб.

Един на вили, други на кокили.

Един на вили, други на могили.

Един не може всичко да знае.

Един наллатисва, други мухладисва.

Един пада, други става.

Един пече яйцето, други седи да го варди, трети иде изяде го.

Един плаче, друг са смее.

Един плаче, други иде.

Един плаче, други скачя.

Един плаща, друг разгащя.

Един прави, друг тегли.

Един прави, много теглят.

Един преди пладне, други подир пладне му иде да тегли, или да се радва.

Един петел на десет кокошки съди, та ти ли на една жена не можеш?

Един път ще се мре.

Един печели и се радва, други губи и плаче.

Един пие, други плаща.

Един работи за хилядо, а хилядо за едного.

Един ридае, други нехае.

Един се радва на попа, друг на попадята.

Един сади орехът, друг яде орехите.

Един свири, друг играе.

Един светец, един венец.

Един се давял, други викал: „Яли каква снага имал.“

Един са родил да сее, друг да пее.

Един се с душа бори, другиму се нос топори.

Един си казва късото, други дългото.

Един снопец цяла къща държи. Гатанка за гъбата.

Един струва за сто и сто за едного.

Един сее, други жене.

Един струва, хилядо теглят.

Един тъче платното, други сучи масури.

Един точи, други пие.

Един тупа тупано, друг събира парсата.

Един у майка.

Един у клинецо, друг у плочата.

Един ум за зиме ли, за лете ли.

Един юнак не е юнак.

Един я оставя, други я подхваща.^[2]

Един яде, други гледа, и светът са свъртя.

Един язик имате, и него не знаете — казал българинът на молдованина, когато му приказвал уж влашки и той не разбирал.

Единът крак на балдъзата е на баджанака.

Единът ми крак в гробът или в гиранът.

Единът търся, другият няма. — За изгубени волове.

Една бела води друга.

Една бела да е, с шекер да я храня.

Една бела не е бела.

Една бела бела не е, ако друга не води.

Една вода ги носи.

Една го пуща, друга го хваща. — За грозница, треска.

Една глава два калпакя не носи.

Една за век (или на век). — Тъй казуват в Скопие, кога кумът честити на зетя булката и го благославя, а то значи, че само с тая си жена да си мине векът, т.е. светът или животът.

Една квачка в два полога не мъти.

Една квачка струва десет пилчуги.

Една коза имал, девет села хранял.

Една крастава коза сичкото стадо окраставя.

Една куковица не докарва лято.

Една куковица пролет не прави.

Една лястовица пролет не прави (не докарва).

Една любеница на два любезника.

Една майка сѐ едни деца не ражда.

Една мишка съяда дрехите, сичките мишки са криви.

Една нива като я бий града, и ти с пръта изоколо.

Една овца, едно легло.

Една овца — една краста; две овце — две красти.

Една пара два пъти връзвай.

Една пара дваж я вържи.

Една сакуля ум има.

Една със една не са.

Една шугава овца сето стадо ошугавя.

Едната ръка мие другата, а и двете — образа.

Едната ръка мие другата, а и двете — лицето.

Едната му събота иксик (няма).

Едни брада искат, а други я дрискат.

Едни гащи плява.

Едни зяпат, други лапат.

Едни играят, други ридаят.

Едни копаят и режат, а други са нарязват.

Едни плачат, други скачат.

Едни плачат за деца, а други плачат от деца.

Едни ридаят, други не щат да знаят.

Едни сеят и женат, а други ядат и са гоят.

Едни уста за смях, или за плач.

Едни уста нали са, я ги нахраням, я ги насирам.

Едни хора правят каквото щат, а други каквото не щат.

Едничка, ама добричка.

Едничко, сторичко, сторонджас, кокоряс, панта-куца, куцария, джумалия, катарон — до десет. — Детска игра.

Едно, ама добро.

Едно без едно не бива (не може).

Едно вика, друго не чува.

Едно време правях хаир, сега и него не мога.

Едно гърло нали е, сирам, че го нахраням.

Едно дика, девен дика, кушла, санда, хайвер, петък и пр. — Детска игра.

Едно за крака, друго за глава.

Едно земи, че за десет не чакай.

Едно куче кога варди на две врата, гладна остава.

Едно — лайно, две — каве, три — поп се скри, четири — расчопетири, пет — оближи го като мед, шест — да нямаш чест, седем — кравай меден… — Детска игра.

Едно магаре кога дига ушите си, то ще фърли товара.

Едно мисли, а друго прави.

Едно му е на сърцето, а друго на язика.

Едно не чува, друго не види.

Едно сляпо, друго не види.

Едно пръстче една уста раздира.

Едно (дума) на кехаята, друго на овчерите.

Едно око домакинско (господарско) свършва (струва) повече от две ръце слугински.

Едно око има, и то гаврогледо — т.е. кривогледо.

Едно прасило са.

Едно ражданье, едно кръщенье, едно венчило, една смърт.

Едно слово не е книга, една книга не е слово.

Едно ходи, друго води.

Едно ходи, сто води.

Едно хоро водим и една песня пеем.

Едноли, дволи, троли, чифили, пали, адам, дадам, дервен, дрисък, писъка — цвък. — Детска игра за кому ще са падне да гони.

Едному горяла къщата, а друг искал огън да си запали лулата.

Едному майка, другиму мащеха.

Едному майка, а другиму мащеха не става.

Едному пръжка, другиму пръчка.

Едному рано, другиму сугарно.

Едному се сърце топи, другиму се… топори.

Едното си око да вярваш, другото да не вярваш.

Едното ти око да плаче, а другото да се смее.

Еднъж, ама като мъж. — Турската: „Бир ама пир.“

Еднъж да та ударят — били та; еднъж да хапнеш — гостили та; ама токо барим са наяж.

Еднъж ма е майка родила.

Еднъж крие Господ лъгата, дваж я крие, трети път не че да я крие. Соф.

Еднъж гърне на вода, дваж гърне на вода, дор се гърне разбие и останеш без вода.

Еднъж тиква на вода, дваж тиква на вода, трети път тиква сцепена.

Еднъж ще са мре, дваж не ще.

Еднъж ще та крапатясам — т.е. ударя с кърпел, крапо, късо дебело дърво. Закана.

Еж, бабо, та расти тънка и висока.

Еж, Пено, сиренье, че си овчар сака̀ла.

Ей бангей — т.е. халосио.

Ей водата, ей Господ.

Ей Грозано, сложи тука, мари Хубо, какво ще ядеми?

Ей го място и оттук, и оттук — рекла една жена, като й казали, че ще земат жените по два мъжа.

Ей дотук ми е дошло, кумче — рекъл един кум на кумчето си, кога се връщали презнощ от гостье и кумчето му го поканило да се отбият у тях да пият по едно вино, а той се назландисвал и посягал с ръка до коченът на брадата си и казвал: „Дотука ми е.“ Кумецът настоявал да го кани, за да мине по̀ на леко, с по-малко масраф и най-после приканил го; но кумът пак можал да изпие 13 оки, доде го изпроводили. Когато го изпратили, жената рекла: „Добре, мъжо, че го поканихми, като му беше до мярата, то салт устата му събраха 13 оки, ами ако беше и надолу празно?“

Ей и от пръдля грош.

Ей кумецът, ще ми смели без уем — рекъл някой, като отишъл на воденица и видял, че кумецът му е воденичар; а воденичарят рекъл на умът си: „Добър кумът, да му зема два уема“, а на кумът си думал — „И без уем.“

Ей полето, ей ти коня.

Ей туй той бачко ти ѐ.

Ей туй тя новата.

Ей таквоз хало̀-бало̀.

Ела, вълко, изеж ма.

Ела, дядо, да ти видим брадата.

Ела, ела, треперко, тука по̀ на студенко.

Ела, ела, треперко, да та стопли кочѐнко.

Ела зло, че без тебе по-зло.

Ела, хляб, да та изям.

Ела холан, не се срамувай.

Елате, деца, да видите како ке се праси попето.

Еленско шуле.

Енина се с акъл върти, а па Шипка с магия.

Еню си наметнал кожухът да върви за сняг. — За Енювден.

Еня баба за дяда Еня.

Есен не носи песен.

Ете го ѐ, тук едно коренче имам — рекла една баба, като й казвали, че която има поне един счупен зъб, ще се ожени.

Ете това те бие, жено, дето сакаш сол, сапун.

Ето ти яд за цял свят.

Ефендим, султанъм, сен син без гащи, пък мен учкура ми няма.

Ечемик се сее до двайсети марта, а папур след месец.

Ечи като бория.

Еще коня не видял, нозе премахал.

Еще ли мома ходи, еще ли светът лъже.

Еще на коня се не качил, нозе замахал.

Еще на лопош пикае.