Петко Р. Славейков
Български пословици (3) (Български притчи или пословици и характерни думи)

В

В бащината си къща врата виждало ли е? — Казва са тому, който влезе някъде и не затваря вратата.

В вода дупка личи ли?

В гаванка да го изпиеш, в корито да го избълваш. — За хубавец и отвратен човек. Габр.

В главата му все тоз вятър вее.

В голяма вода големи риби.

В гората вълци, а в градът гърци.

В гората вълци, в черквата гърци.

В гората вълци, а в село вълхви.

В гората мечки, в селата вълци.

В гората мечки, на пътят пречки.

В гората дялат, а в село падат треските.

В гората дялат дръвьето, в селото падат иверьето.

В гори вуци, в село турци. Радомир.

В делник — зелник, в празник — попарник.

В делник, в празник, все тоз Господ.

В добра глава сто ръце.

В другар стрела, малка бела.

В една гора берат дренки.

В едно гърне плюят.

В един дол ходят за раки.

В една тиква пърдят. — Види се да е имало стар някой обичай или суеверие някакво за таквози пърдене в тиква (картунка), защото има и приказка за един дядо и баба, които пърдели в особени тиквици и после н’ам какво си станало. Виж: „Напърдели тиквата.“

В едното ти ухо да влиза, от другото да излиза. — На това, което ти казват, не обръщай внимание.

В земята вълци няма.

В земята няма вълци да ма е страх, че като умра, ще ма турят в нея.

В каквито влезеш, такъв ще станеш.

В каквото се хоро хванеш, такъва игра ще играеш.

В каквото хоро влетеш, такава песен ще пееш.

В камък стрела не е бела.

В конаците турци владеят, а в черквите гърци виреят.

В кошница се не побира.

В която къща има пушък^[1], ще има и кавга.

В която къща няма дим, в нея няма и свада.

В много просо се не отбира.

В молбата си шупе нямам. Тур.

В море влизами, на планина излизами, или

Во море влегуваме, на планина испадаме^[2]. Велешаните обичат да казуват за себе си, като искат да покажат, че са способни и всичко им иде отръки: „Ние, велешаните, во море влегуваме…“, но изпосле са го усвоили македонците и от други страни, та казуват: „Ние, македонците^[3], во море…“, като искат да кажат в общ смисъл, че са човеци за в работа. — Знаем какво да правим и умеем как да подхванем работата, за да сполучим.

В морето дупка пробили.

В морето с лъжица вода притуря.

В морето и мишка да пикае, файда е.

В мъгливо (размирно) време, не търсят телето под кравата, ами под волът.

В мътна вода лесно са лови риба.

В малка вода едра риба не стои.

В малко село голям челяк се не провдига.

В малко село голяма врява.

В мир като в вир. Калугерска.

В механата кисне, винце не ще (да) кусне.

В механата бил, вино не помирисал.

В наше Севлиево няма управа.

В него има козье месо.

В него има трески за деланье.

В него са кълне.

В него са кръсти.

В нужда са другар (приятел) познава.

В очи кравай, а в гърбът му камък дай.

В очите го гледай.

В петък пече, в събота тече. — Казува са за времето. Виж: „Петко Съба не грее.“

В по-голям град, по-много ум.

В по-голяма вода, по-едра риба (се въди).

В по-голямо място да живееш, по-много неща да видиш и ум да добиеш.

В полето щета става, вкъщи заличава (проличава — б.р.).

В понделник са бръснат пиениците.

В понделник чист делник.

В понделник безделник, в вторник — потопорник, в сряда — не са сяда, в четвъртък — несвъртък, в петък — разпетье (разпет-петък), в събота — на баня, в неделя — света неделя, кога, мъжо, да работя? — рекла някоя жена на мъжа си.

В пуста воденица дяволите премитат.

В пусто горе телелейско.

В пън стрела не е голяма бела.

В път и баща на син е другарин.

В път и син на баща е другар.

В равен път не си отбивай колата. — Не търси от лесно по-лесно, да не си направиш омая.

В размирно време не търсят телето под кравата, ами под волът. — Казват и в мътно време, в разбъркано време, т.е. в таквоз време, кога стават безредици и произволи.

В редък кал камък не върляй (да те не опръска).

В решето вода стои ли?

В роднините — вуйната, у гозбите — бобът, в завивките — рогозката, от тях по-долне нещо няма — казало някое момче, като разказвало как ходило у вуйнини си на гости и вуйна му го гостила с боб и му дала рогозка, за да се завие през нощта.

В рядък кал камък не върляй.

В село псета (турци), в гора вълци.

В селото на слепите с едно око който е, кмет става.

В селото на слепите блазе на едноокият.

В сред нощ да съмне, посред нощ ставам.

В събота се режат нокте.

В сяко гърне и пипер.

В сяко гърне меродия.

В сяка чорба меродия.^[4]

В сяко село и адет, в сяка къща и табихет.

В тъмата да се замете. — Клетва.

В тъмата за мерджан. — Казва се в отговор: „Къде?“

В тиха вода по-високо поли дигай.

В тихата вода се крият мамарцѝте.

В три къщи село едната (е такваз) нечиста.

В умна глава сто ръце.

В уста да му турят.

В Цариград живял, царя не видял.

В цигански ишлик разтребено не бива.

В чаша да го пиеш — казват за хубавец човек.

В чашка да го изпиеш, в гърне да го избълваш.

В чужд манастир свой псалтир не чети.

В чужда къща си не простирай краката.

В чужда манджа сол не туряй.

В шега правдина не бива.

Во Юрдане, Кръстане, кръсти баба да стане, да опече ейцата, да нахрани децата — пеят децата, раздигани рано, кога ходят поповете на ранина да ръсят за Богоявление и пеят „Во Юрдане…“

Вада, ливада, с комшия свада.

Вади ми душата. — Припира ме.

Вади ми чървата. — Превива ме.

Вали, вали дъж, да са наспи мъж, да са накара жена.

Вали, вали дъж, да са роди ръж, да си купим^[5] мъж.

Вали, вали дож, да са роди ченица, да си купам^[6] женица.

Вали като из ведро. — За внезапен и силен дъжд.

Вали като из ръкав.

Вали на женско. — Виж: „Полита на жена.“

Валят като стадо на рукло̀. — Скупом се стремят.

Валят като стадо на ярма.

Валят като стадо на кърма.

Валят като орли на мърша.

Валят като на бясно куче камънье.

Валлаха, билляха. — Турска клетва, българска подигравка.

Вам дават, нас закопават.

Вам другари, нам душмани.

Вам лъжа, мен истина.

Вам лъга^[7] на мене вистина. Мак.

Вам пеят, връх нас зеят.

Вангельето чете, врангельето не остава.

Вар, вар, агачо. — Присмех на ония, що не знаят турски. В Търново един турчин попитал едного беляковченина в пазара: „Не вар арабада бе?“ А той казал: „Вар, вар, агачо“, т.е. вместо да му каже „Има вар“, той му казал: „Има, има, агачо.“

Варвара вари, Сава го соли, Никола яде. — Говори се за празниците на 4, 5 и 6 (17, 18 и 19 нов стил — б.р.) декември. Както се види, това е игра на думите с имената на светците и с биваемите през тия дни служби и многото ядения и пияния; от това и няколко таквиз игри на думите с обичаите са срещат. Напр. „Сава и Варвара — срала и вървяла“, т.е. преяла (жена някоя) на службите и ката си отивала, вървяла и бълвала. Виж: „Да разпуснем на Никулската дупка.“

Варвара дроби, Сава сърба, Никола го дояда.

Варвара го прекара, Сава й пристава, Никола го усмола.

Варвара варѝла, Сава сипа̀ла, Никола лапа.

Варвара хаби попара.

Вардаля са из устата му като свинщина.

Варди като враната горния сноп.

Варди като жабата бащин гьол, доде й са гърбът напука.

Ва̀рди са като риба в плитка вода от щъркът.

Вардѝ са от чиляка, когото е Господ белязал.

Ва̀рди са да не настъпи мравята.

Варди са от мухите.

Варди са сякога за веднъж.

Варди са, дорде не са ти вградили сянката, вградят ли я — това ти кучка отпяла. — От поверието що има за вграждането на сянката в зданията и на когото сянката измерят, за четирдесет дена умира и става таласъм в зданието. Преносно са казва за някого да не чести в съдружество на лоши жени.

Вардя го като очите си.

Вардя го като цирей.

Вари го, печи го, с ориз тъпчи го, пак е рак.

Вариклечко — скъперник. Поговорката излиза от копривщичани, които, като ходяли по чужбина на кяр и кога си готвяли, купували си всеки особено месо и го туряли да ври наедно; всяка мръвка белязана с особна клечка и всеки си познавал мръвката по клечката.

Варим круши за бабини души. — Занимаваме се с нищо-нещо.

Вас набедили, нас окривили.

Вая вера и вая вера, нашата е по-пилавлия. — Разправял един тиквешки помак ходжа за верите.

Ввира^[8] са като червиво куче.

Ввред та търсих, дядо попе, нямаше та. — Ами у дома пита ли? — Сал у вас не питах.

Вгъва са като старешки.

Вдървил са, не мърда.

Вдява в безушка игла. — Занимава се с празни (работи — б.р.).

Веда го блазни. — Неположителен човек.

Веднъж, ама като мъж.

Веднъж в неделята да приказват младите.

Веднъж за винаги.

Веднъж тиква на вода, два път’ тиква на вода, трети път — без вода и без тиква.

Веднъж ще са мре (два пъти не).

Веднъж ма е майка ми родила, два път’ не мога да приказвам.

Веднъж ходи баба за дренки (дваж не ходи).

Веднъж да ударят челяка, били го казват.

Веднъж да хапнеш, гостен си ще кажат, ами са токо наяж.

Веднъж са наканил сиромаха да тропне, и то за честта му, спукал са тъпана.

Веднъж са случило евреинът да възседне кон, и то излязло събота.

Вѐдро като чисто сребро.

Вежди й вити гайтани. Песен.

Вежди й морски пиявици. Песен.

Великден веднъж в годината.

Великден иде, Стоян гащи няма.

Великите пости са къси за тогова, който има да плаща по Великден.

Вересия, гола шия. Вересия, празна кесия.

Весела година. — Подмята се на подпит или пияничък човек.

Весел гост, увесен домакин.

Весело сърце къделя преде.

Вета бабка — казват на стар, заслужил в нещо човек.

Вета баня, вета копаня. Тур.

Вета глава, вета гугла.

Вета крина, ново дъно. — За вдовица оженен.

Вети лайна, не ги раздигай да смърдят.

Вето кърпи, конци хаби; старо либи, денье губи.

Вето село нов адет.

Ветъх грях, ново покайване.

Вечер на черясло, сутрин на повясмо.

Вечер (сухо) като топоришка, сутрин (мокър) като мишка.

Вечер са кумиче, сутрин са разкумича.

Вечершната работа за сутра я не оставяй.

Вечеря кога намеря — т.е. не се знае.

Вечеряй, свекре, да та попощя.

Вечерята му не е сигурна.

Вещ гора ломи, а гората не веща.

Взира се като шиле на нов сняг.

Взира се като зиврав.

Взрял се като коте в оно.

Взъзнала го тригодишна треска.

Ви ядете киселото, а нас хваща скомината^[9].

Вива! Блазе му, който го налива.

Види баба иглата, а не види купата.

Види косъма в окото на брата си, а не види грядата в своето.

Види му окото де е по-доброто.

Види му окото де са пече кокалът.

Види църква, чуди се що е тая шерена плевня.

Видин далеч — казват на оногова, който казва: „Ще видим.“

Видис дебело вугарин с козано калпак, уцкуро му от каис, не го пустай кастата — казват гърците… Говори се и по турски: „Гьорир ми син калин булгар, калпаки пощаки, учкуру каиштан, евине уратма…“

Видите ли ма, селяни? — попитал един поп, като се затулял зад купа порязаници, що бил събрал на задушница. — Едвам та видим, дядо попе — отговорили селяните. — Догодина хич да ма не видите — рекъл попът, като искал да каже да бъдат порязаниците по-много и да го затулят по-добре, а дал да се разбере: да го няма никакъв.

Видиш ли, Боже, или не. — При безсилие в случай на обида.

Видиш ли, Боже, чуваш ли? — Един вид ожалване.

Видиш ли, духовниче, как бият хората кучката?

Видиш ли мътна вода, не я гази.

Видиш ли, бабо, купата? — Не видя, синко. — А видиш ли дяда? — Поназирквам нещо като старец. — Виж: „Бабо, видиш ли дабо?“

Видиш лицето, не видиш сърцето.

Видохте ли, нашенчени, мъжо ми? — питала някоя шопкиня, като видяла, че се завърнали някои косачи от тяхното село. — Ето това тъдева все изгоре — им казувала, като се почесвала наивно.

Видя парите готови, че са смее. — Хитър Петър дължял някому си. Длъжникът ходил няколко пъти дома му да го търси и не го намярвал. Веднъж затекъл момичето му дома му и го питал: „Къде е баща ти?“ То се усетило защо търсят баща му и рекло: „Отиде по трънето, дето ходят овцете, да събира вълна, да я донесе, да я опредем, да изтъчем шеяк, да го продаде, че думаше да дава някому пари, невям на ваша милост думаше да ги дава.“ Длъжникът като чул това, поусмихнал се, а момичето казало горните думи.

Видя аз какво ти е добрутрото. — Познавам за какво обикаляш.

Видя ли свиня ка̀чора?

Видя ли срака^[10] на глог?

Видя-щем. — Във вид на закана или просто изказване на очакване.

Видял на пръста си бучка сиренце, тръгнал мандра да търси.

Видяла жабата, че коват бивола, и тя навирила крака.

Видяла два свята — казват за оная, що не излезе мома или която са е дваж женила.

Видяла баба иглата на купата, а купата не видяла.

Видяла камилата уши, ами иска и рога.

Видяла мома смешно, насмяла са грешно^[11].

Видяла баба щипано, а че иска и хапано.

Видяла вода свекървина риза — т.е. неопрана никак.

Видели у Слепча едно око и него искат да му го извадят.

Видяла са свиня до колене в лайна.

Видяла Неша, че са смеят децата на харманът, разсмяла се и тя в хананът.

Видяло са в чудо. — Големее се за състоянието си.

Видяло теле пещ и го сякало мънастир. Ловеч.

Видяло хубос’ (добро), та бега̀ло.

Видяно село водач не иска. Тур.

Видях си честта от един мъж (да не виждам още веднъж).

Видяхте ли наш’то куче, като си доде, носеше ли брадва?

Видехте ли кому кукна кукото? — Двамина шопи се връщали от пазар към село и седнали под едно дърво да си починат, ама били и двамата понакадени. Между това една кукувица прелетяла над дървото да кацне; но като видяла, че има хора, кукнала и заминала. На това пияните шопи взели да се препират. Единият викал: „Мени кукна кукото“, а другият викал: „Йок, на мене кукна.“ И в тая препирня се скарали, скочили да се бият. Пристигнали и други от селото им, мъчили се да ги погодят и примирят, но не могли. Станали шопите да идат на кадия, да му кажат и той да присъди кому е кукнало кукото. Отишли. Кадията видял каква е работата, като му разправили, и намислил да се възползва. „Дайте, рекъл, тука по едно меджидие, да видим, аз ще позная кому е кукнало кукото“ — и шопите дали по едно меджидие. Кадията погледал-погледал меджидиите, па ги турил в джеба си и казал: „Видяхте ли сега кому кукна кукото, то за мене кукнало, ама вий не сте разбрали. Хади сега идете си, че други път слушайте по-хубаво и не се карайте за людският късмет.“ От това е белким дето, кога кажеш на шоп: „Куко, шопе“, много се сърдял. Някои пък казват, че било това, дето по Цариград, кога играяли, най-подир си удряли калпака у земята и викали „куку“.

Виж му ума, че му крой аба.

Виж му ума, че му купи гайда.

Виж слугите, не питай за господарят.

Вижда карфицата, а не вижда спицата.

Вижте ма сега, че имам рога. — На тия, що искат да се хвалят с нещо, което им причинява срам.

Вие като куче на път.

Вие са като змия в кошница.

Вие са като зъмя у процеп.

Вика като батлан.

Вика като билерин. — Билерите ходяли по улиците, та викали да продават билките си.

Вика като протогер. — В малко някои села и особено в Котел протогер казват на кехаята. Във всяко село имаше по един селски кехая и кога потрябваше нещо да се съобщи, излизаше обикновено на някое гноище или на някое по-високо място, та викаше да съобщава заповедта и да известява каквото е нужно да се знае. По селата тогава нямаше дюгени или ханища на всяко място, защото не можеха да изкарат на глава от турците, които ходяха по селата, та ядяха, пияха и не плащаха. Като додеше някой турчин в селото, стражар или пътник, кой и да е, иска ли да остане в село да нощува, ще извика: „Кехая!“ и кехаята, дето е, ще дойде при него и ще го поведе да го заведе на някоя къща на конак, да го гостят и да нощува. Това се считаше като обща селска повинност и кехаята дето го заведеше, не можеха да го не приемат. Кехаята гледаше наспоред госта и на такава къща го завеждаше; при това помнеше де е водил скоро гости и изреждаше къщята наред. Разумява се, всякога по-имотните или тъй наричаните средня ръка селяни, те повече отдяваха. Кехаите повечето бяха цигани, защото турците гостье често ги побийваха за добър и поволен конак; а пък за да се уплашат домакините да им правят икрам, също постъпваха, даже твърде често и с домакините и на утринта ставаха и си заминуваха, без да плащат нищо. Така без нищо ходяха празните турци от градовете на прехрана по селата и повече притесняваха селяните да ги гощават с кокошки и баници. Во време на война това биваше и в градовете, но повече гледаха да са по селата, дето правеха много по-големи произволи, даже искаха диш хакъ̀, т.е. плата, задето си морили зъбите да ядат.

Вика като че го колят.

Вика като провален.

Вика като под земята.

Вика като през гърне.

Вика като през калпак.

Викай го на сватба, да ти каже „и догодина“. — Догодина казват обикновено, кога напиват и благославят на кръщене, т.е. „догодина, наскоро да имаш и друго дете“, което се счита за благополучие, а да кажеш на сватба „и догодина“, ще каже да ти умре жената и догодина пак да се жениш, което е нежелатно.

Викайте попо да му чете. — Значи побъркал му се е умът.

Викал баба да му води криволако. — Кара някого да прави нещо, което не може вече.

Викал вълка да му варди овцете.

Викал гости, седнал да се пощи.

Викал ма гост, да ма учи на пост.

Викали магарето на сватба^[12], или вода, или дърва нема. — Трябва да знаеш на какво си способен: и на що те призовават.

Виках, виках, дявол не се обади. — Нямало никой.

Вили му очи изболи. Клетва.

Вили на тока, снопи из река. — Казва се на който не си държи работата дикат.

Винаги (пази) за веднъж.

Вино баба весели (от виното са тез бели).

Вино баба весели (от вика я глава боли).

Вино виновато.

Вино голо, ти продаде на тато воло. Соф.

Вино, вино голо, продаде ми воло, па на брата дор и двата, а на тата и колата. Соф.

Вино, винце, хубаво имце, снощи си ме било, сега ми си мило.

Вино винце, хубаво имце, кога се лозе копа, я из роветини се хопам, кога се лозе реже, я от него далеко бежим, кога рече возилница скръц, и я у кесию пръц. Трън.

Вино като вода. — Слабо.

Вино сякаш оцет. — Кисело.

Вино от лоза, мляко от коза (човек от човека^[13]).

Вино сладко, гърло гладко, аз го не рача, то са навлача.

Вино с пяна, ракия без пяна (пий), хляб с дупки, емрене без дупки (яж).

Виното е за пиенье, жените са за либенье — казват някои неженени.

Виното е за пиенье, жените са за биенье.

Виното и мъдрия влудява.

Виното и умнио изумява.

Виното и баба подмладява.

Виното и дяда разиграва.

Виното и старите подмладява.

Виното не седи мирно.

Виното прави и везиря резил.

Виното не чини, винарката по̀ чини.

Виното го не бива, ама винарката я бива.

Виното не струва, нафиле са кръчмарката надува.

Виното не седи в главата както в бъчвата.

Виното комуто влезе в главата, той са върти на тавата.

Виното рекло: „Мене ма мъчат, ама и аз мъча.“

Виното рекло: „Копаят^[14] ма, живо ма закопават, ровят ма, отравят ма, обрязват ма, ломят ма, вържат ма, рахат ми не дават, като узрея, с крака ма тъпчат, наливат ма, разливат ма, затварят ма в тъмница с железни обръчи скована и аз се търпя; ама и аз кога вляза някому в главата, и той ще види що има да си пати от мене.“

Вири глава като хайгър.

Вирнал глава, не види де стъпва.

Вирнал глава, сякаш глава носи. — Които носят заклани, отрязани глави, вървят и носят ги с гордост.

Виси като капка на лист. — Няма нищо, гол, тирит е.

Виси като кантар топузу.

Виси като катанец на порта. Ловеч.

Виси злато, зло ти дошло.

Висок като топола.

Висока е тополата, ама свраки серат по нея.

Високата топола, свраки серат по нея.

Високите са слуги на ниските. — Най-прякото значение е, че кога ниските човеци не стигат да вдигнат или снемат нещо, те карат на това по-високите. Но казва се и в смисъл, че високите, т.е. по-горните, големците, са длъжни да бъдат услужливи към по-долните.

Високо ввърка, а ниско каца (пада).

Високото полита, ниското са заплита.

Вихра и Прихра на едни кола са возят.

Вихри го носят. — Не знае къде се намира.

Вкиснал са, като че му е длъжен сият^[15] свят.

Вклечило се на деда ’вала̀ му. Оклечила се на баба — ’ула̀ й.

Вкоравил са, та са чак забравил.

Вкропсало ли са е? Няма прокопсия от него.

Влачете ма, аз нека си плача.

Влачи го подире си като съдран цървул^[16] — кога води някого, който не му е потребен.

Влачи са като пребито куче. — Едвам се влачи.

Влачи се като пребита зъмя. — Полека ходи.

Влачи са като мъгла без вятър.

Влачи са опашката му след него. — Говори се зло.

Влачи си опашката подире си. — Води жена си и децата си със себе си.

Влачи си въжето подиря си. — Заслужава да се обеси.

Влачи си поясът за кавга. — Да намери причина, като го застъпи някой.

Влачи я подире си като писана (шарена) торба.

Влашка месечина. — Слънце, съмнало.

Влък не е изял зимата.

Влък от дюкане не зема. — Грабител от вик не взема.

Влък се от мешлина не бои.

Влък се на поръки не храни.

Вляз в циганчета и избери най-бялото.

Влязва ли ти нещо? — Тебе що ти е? — кога иска някой да се меси в чужда работа.

Влязла му бълха в ухото. — Има нещо безпокойствие.

Влязла му в очите. — Аресала му.

Влязла като муха в мляко.

Влезли му в главата брумбалчета.

Влязло му зъмче и търси щърче.

Влязъл в чузди поливки. — Другиму били нещо гневни, но той на този час се намерил, та изтеглил за него. Поливни — от поливам. И сега още в някои градове врачките варят разни бурени и поливат с тях някои болни, за да ги намрази и остави злината, която се е влибила и ковнала в тях. Болните ги поливат нощем, в потайно време, на кръстопът и който влете в тези поливки, него подхващали сладки и медени, или злината.

Влязъл като в небрано лозье.

Влязъл в лозьето, та му гроздье не харесва.

Влязъл в лозьето и се мръжди на гроздьето.

Влязъл в лозьето, гроздье не намира.

Влязвал е и в сито, и в решето. — Изпитал е, опитен е.

Вода без сайбия не бива. — Суеверните вярват и казват, че всякой извор, кладенец, вир имат местни стихии, хали, лами или змейове, русалки, самодиви, които ги владеят.

Вода въз баир не върви.

Вода газя, гладен ходя за тебе. — Приплескуване на песента: „Вода газя, жаден ходя за тебе.“ Казува се, кога някой каже нещо несъобразно.

Вода газя, жеден ходя. — Дотолкова съм се забравил. — От песен.

Вода гледа, за огън приказва. — Несъответно.

Вода го отнела, да би го отнела. Клетва.

Вода го занесла, вода го донесла. — На някой градинар водата отнесла магарето, а той се разтушвал с това, че го бил купил с пари от продаване краставици, които ставали бол от поливането с вода.

Вода да е, от гижа да е. — Нека е слабо, че да е вино. Видин.

Вода и огън хатър не гледат.

Вода и огън са добри слуги, ама са страшни господари.

Вода и жена накъдето ги поведеш. — Казват, че водата, като чула тази дума, не рачила да слуша и се изгубила.

Вода като ракия. — Бистра, хубава, лека.

Вода не му дават да пие. — От завист или ненавист изключват го от всичко.

Вода тече, око гледа. Тур.

Вода често размъщвана не е за пиене.

Водата се води като жена.

Водата черно лице не измива.

Водата върви дето си намери учурума.

Водата, като я докараш на терезията, накъдето я потеглиш.

Водата го отнесла. — Станало зян.

Водата е дадена за биволите. А винцето за челяка.

Водата всичко измива, лоше име не може. Стар. Загор.

Водата всичко изпира, осем^[17] черно лице и лош язик.

Водата пере сичко освен срамът.

Водата си намира пъто.

Водата отдето са размъща, оттам са и обистря.

Водата тече пак вода, тревата расте пак трева. От песен.

Водата и злобата няма да са свършат на този свят.

Водата ке са крати, злобата няма да са прекрати. Юж.

Воденица без вода.

Воденица без два камъка^[18] брашно не мели.

Воденица — живеница. — Постоянна грижа и главоболие.

Воденица мели, нищо не съмила. — За човек, който млого дрънка, а нищо не казва или не прави.

Воденчарски камък, колкото е по-вет, толкова е по-изтрит.

Воденчарски камък, колкото повече мели, толкоз по-тънък става.

Воденичерски камък не е ли? — Някой баща цар имал голям мерак да изучи сина си на всичко, а той му май не вземала главата. Дал го на един философ да го изучи. Той го изучил каквото знаял и го завел пред баща му да го изпита. Най-напред подкачил да го пита на аритметика. Баща му си зел пръстена в ръка и попитал какво има в ръката си; той писал и питал и най-подир рекъл: „Нещо околчасто, на средата с дупка е в ръката ти.“ — „Познай де, какво е.“ — Той вил горе, вил долу, не можил да каже какво нещо е туй „околчасто нещо, на средата дупка“. Бащата, като не можил да търпи повече, рекъл: „Воденчерски камък не е ли?“ — Тогази той се заловил да разправя, че е воденчерски камък. Баща му рекъл: „Ами как са е събрал той в ръката ми?“ — А даскалът му казал: „От туй повече не мож’ научи, защото научи мурафетът, ама да размисли какво е в ръката ти, то са не учи от даскал.“

Воденчерски котак.

Воденчерска кашлица — хроническа.

Воденчерски кашляк. — От една не толкоз скромна приказка.

Водете ма дето щете, само при по-голям от мене не ма завеждайте — рекъл един цар, когато го водяли в едно село да го кондурисат; то показвало, че дето има малко дете, да го не завеждат.

Води подире си цела глотница.

Водим Аврама за брадата, кабранът му на главата. — Подигравка на поповете и на черковното пение. Пеят го на угощение кога камаросват някого да го попят.

Водим кумата, няма момата.

Водица, мирна главица.

Водят го като млада булка.

Водят го на свети „крепки“. — Пиян и го прикрепят.

Водят го със салтанат. — Жандари го карат.

Войник не е волник.

Войска не се чака пред вратник.

Войска не е чума да те стреля, а ти да не стреляш.

Вол без рога. — За див, прост човек.

Вол вола купува, а челяк книги. Гръц.

Вол добър, само рога няма.

Вол, който не шувърка, не го бодат.

Волен не е болен да му гледаш хатъра.

Волно доволно.

Волно от болно по-лоше — (че болното оздравва, а волното никога).

Воловете орат, а коньете ядат, или

Вол се върже за рогата, а (па) челяк за устата (за язикя).^[19]

Вол, що си влачи хомотът мълком, не го бодат по гърбът.

Воловете орат, а коньете зобят. — Други се трудят, а други се хранят.

Воловете не реват, а колата скърцат. — Тур. Вместо да се оплакват воловете, че им е тежко да влечат колата, други, които нищо не теглят, те викат отстрана.

Волът рие пръстта с рогата си и сяка че я фърля на небето, а тя пада на гърбът му.

Волът го закарваш да го напоиш, ама зорлан не можеш го накара да пие.

Воловете да бия, кис’ята си ще бия; жената си да бия, главата си ще бия. От песен.

Воля Божия, съд царев. Книжовна.

Воля и слободия все едно. — Тука „слободия“ се взема за беззакония.

Волята разваля добрата жена.

Вонеща риба мащерка иска. — Преносно за жена, когато се много гизди и се прави с белило.

Вонеща пастърма. — Унизно прозвище на жена.

Вонещо месото, че го не стига котката.

Вониш, пръсто, не вониш, свой си (своя воня си).

Впикават ми се глистье. — Казват, кога види и си помисли някой нещо за ядене, а понякога и кога му призлява, та му се напълват устата с лиги.

Враг на врага не помага.

Враг на врага псалтир не чете. Турската: „Хасим хасиме коран окумас.“

Вран от място, сокол на място. Рус.

Врана на врана очи не вади. — Еднородните и едноверните не си правят толко пакости, както на иноверните и иностранните. Виж: „Гарван гарвану…“

Врана море не подмъща. — Турската: „Враната ако яде мръсно, не подмъща морето.“

Враната гълъб не стая.

Врат из него като червеи. — За дяволиите или мърсотиите.

Вратът ми от влакно (косъм) по-тънък. — Азиатска метафора, за да покаже, че твърде лесно е господарят да откъсне или да отреже главата на оногова, комуто не доверява. Превод от „Бойнум кълдан индже“.

Вратът ти скършам, че хатърът ти не прекършам. — Виж. „Главата ти счупям, хатърът ти не счупям.“

Врачанец дето пикне, (там) трева не никне. — Говори се изобщо за лош, газеп човек, но придавана на врачаните съм я чул от преосв. Йосифа Соколскаго. Впрочем тази пословица е много стара: още за Атиловото свирепо високомерие са казвали, че дето стъпял конят му, там трева не никняло. И сега общото употребение казва: „Дето стъпи кракът му, трева не никне.“ В тази форма, както е тука, не ми се е случило да я чуя от другиго освен от поменатия, види се обаче да се е употребявала, ако вземем предвид буйността и свирепостта на врачаните в турско време, тяхното стременье към колонизация и неприязненото, грубото им отношение с туземните жители.

Враща се като куче на бълвочът си. Книжовна.

Вращаците с пари ядат. — Казува се като на шега на тия, които са били на госте нейде и са си тръгнали да си идат, а че са се върнали за нещо и пак гледат да останат.

Вре са като червив.

Вре са като червиво куче из базак.

Време бреме^[20] продава (а скъпия го купува). — Турската: „Заман саман сатар.“

Време печелѝ, сила печелиш.

Времена шатки, пазете шапки. От руски.

Времето само град гради и времето го пак разгражда.

Времето е стар учител.

Времето както на научи.

Времето челяка краси и времето го пак коси (казва се и „грози“).

Времето мартинско — т.е. непостоянно.

Времето като през марта.

Времето и Бог са всемогущи. Книжевна.

Времето мокри, времето суши.

Времето са с време минува (убива).

Времето каквото отнесе, назад го не враща.

Времето през марта като малко дете.

Времето не чака.

Времето челяка не чака, челяк чака времето.

Времето фърка и никога не се завръща.

Времето пътник не спира.

Вречеш ли са, стой си на думата, не си ли са врекъл, не давай дума.

Вречеш ли са, дръж си думата; не си ли — дръж са, не са вричай.

Врещелник не е печелник.

Врещи като ере (коза).

Врещи, та са обажда на вълка.

Ври ми на гърлото — казват някои, когато яденето им не се още смляло.

Ври ми кисело на гърлото — казват при възпаление на есофага.

Ври, Керо, петело, у чичови за огън. — Кера казвала, че петелът ври, а кога я потърсили, тя отишла у чичови си за огън, че огънят бил изгаснял.

Ври ми задникът кисело за него. — Не съм толкоз плавнала за него.

Вря-ка-ка! Вря-ка-ка! Умря попа! Умря попа! Де да го заровим? Де да го заровим? — Тук, тук, тук! — Така някои представят значението на жебешките врякания, като залъгват децата и особено когато ги пощят или да им мият главите, а те не дават. Плашат ги още, че ако не дават да им чистят въшките, като се умножат, ще изплетат въже и ще завлекат децата в реката при жебите.

Вряк да викаш, кряк да викаш, пари съм дал, ще те ям. — От приказката за оня селянин, който си купил ахтапод да яде, а то било жаба.

Врял е в малко и в голямо гърне. — Случвал се натясно и нашироко.

Вряла пущина в щърбо гърне. — Нещо, което не заслужава да се говори за него; нищожно събитие.

Все^[21] добро даде Господ.

Всите даскали все праскали. — Гръцката: „Туй даскалите все напрасничави, а хекимите все въртоглави.“

Втасал и прекиснал — казват за някои, които не са узреяли, не им е стигнал умът. На присмех още, че не само умът им не дошел, ами няма и да дойде.

Втасал му г… (за прясно мляко) — т.е. не е човек за женяне.

Втарлено прасе. — За човек или животно, което не расте.

Втелява се — т.е. прави се на теле, че не се усеща и не се дозема уж за нещо и си мълчи.

Втилеса-ще, видя-ще.

Втресло го смъртната. — В лоше състояние, при смърт е.

Втресло го тригодишната.

Втренча се като крава над мрътво теле.

Втрива са като калпав бан в хиляда.

Втръсна ми се да го гледам.

Втурка се като малко дете на цица.

Втурнали са като стадо на кърма.

Вуйчо е и днес тука, и утре. — Брат отишел у сестра си на гости уж, па токо си закиснал и не му са отивало. Тя нагласила децата си да му кажат: „Хади де, вуйчо, нали ще си ходиш?“ — А той им казал, че вуйчо е и днес тука, и утре. Тя нагласила да вземат уж да се надскачат навън из прага и като скочи той навън, те да блъснат вратата и да го заключат отвън; той приел да се надскачва, ама извътре.

Вчера боб (ядохми), днес бобец (ще ядем).

Вчера Петко, днес Пометко.

Вчера Петко, днес Агетко. Турската: — „Дюн Петко бу гюн Ефенди.“

Вчера са окучило и днес забауцало.

Вчера са подсетило, а днеска са усетило.

Вчера обул гащи и днес — незнаш ти.

Вчерашно копиле и то ще ми са кордисва.

Вчерашно лайно и то ще са размазва.

Вчерашно хлапе и то ще ми се перче.

Вчетвориха ми се очите.

Вчудва се като младо ере на нов сняг.

Вшундубуря се. — Прави се на ахмак и мълчи.

Вшутява се. — Не си дига рогата; не дига гюрюлтия.

Във гърне турски да седне. Клетва.

Въвира се като червив.

Въгарци има в задникът му. — Не сяда на едно място, не стои мирен.

Въдят се като бръзглей.

Въжето (черно беше) избеля. — Узна се работата.

Въжето прояда камъкът.

Въжерник. — Който е достоен или избягнал от въже.

Въздиша и вечеря, плаче и не обядва.

Възел възла държи.

Въз обесен въже не окачай.

Въз тъпан и бряцало. Видин.

Вълк качул не носи.

Вълк куче не става.

Вълк му пасе овцьете.

Вълк му пътят препречил.

Вълк овцьете пасъл.

Вълк пастарма не прави.

Вълк тамазлък не държи.

Вълк са на поръки не храни.

Вълк се от мешлина не бои.

Вълк слама яде ли?

Вълку зима за причина.

Вълкът куче става ли?

Вълкът варди агнето от лисицата, да го изяде той.

Вълкът видими, тога ръжье търсими.

Вълкът дето изяде магарето, 40 дена татък обикаля.

Вълкът козината си менява, търсата си не менява.

Вълкът доде е жив, опашката му се не мери.

Вълкът и от броените овцье яде.

Вълкът като остарее, на кучетата маскара става.

Вълкът все сурово яде и пак вратът му е дебел.

Вълкът и четено (стадо) яде.

Вълкът крив, че разкъсал овцата, ами що ще и (мирната) овца срещу него.

Вълкът носи името, лисицата си върши работата.

Вълкът наблизо пораза не прави.

Вълкът не обича месечината.

Вълкът около леглото си пакост не прави.

Вълкът около леглото си по-малко зарар прави.

Вълкът сам си върши работата, затова му е и вратът дебел.

Вълкът плаче за мъгливо време.

Вълкът обича мъгливо време.

Вълкът на мъгливо време се радва.

Вълкът с хабер агне не хапнува.

Вълкът стрижали, той за овцьете питал.

Вълкът яде и сурово.

Вълкът видими, тогаз селях търсими.

Вълна влачи, за мъж плачи.

Вълна влачи, дреб не рачи.

Вълци го яли.

Вълци да го ядат.

Вълци има по пътят или низ улиците. — Кога пращат някого някъде и той гледа да не иде или не ще сам да иде.

Вълчешка глотница — казват на съвет, дето няма разбория.

Вън лице, вътре трици.

Вън от ръкава ми, па ако ще и на баба ми.

Върба дърво ли е? Сиренье гозба ли е? Овчар либе ли е? Калугер човек ли е?

Върбата родила маслина.

Върбов цвят. — Нещо нищожно, нищо и никакво или несъществующе.

Върви бързо напред, като камък на равнище.

Върви като мечка.

Върви му като из ръкав.

Върви му като по вода.

Върви му по волята.

Върви на пикай-вол. — Кривули насам, натам, пиян е, че се олюлява.

Върви заднѝк.

Върви като кьорава патка.

Върви из колнѝкът, ако искаш по-скоро да идеш.

Върви из правият път, не търси кривият, че ще сбъркаш.

Върви след него като крава за слама.

Върви напреки, ако щеш да ти се претурят колата.

Вървят на рукло.

Вървят на орляк подире му.

Вържи магарето дето иска ступанинът, че нямай грижа вълк ли ще го яде.

Вържи го, да миряса селото.

Вържи го да не скача.

Вържи му главата ти нему — т.е. ожени го.

Вържи му главата. — Също като: „Стегни му дизгините.“

Вържи попът, да е мирно селото.

Вържи пръст, тръгни през село, да видиш колко хекими ще срещнеш.

Вържи си на пръстът нещо, да помниш.

Вържи си червено парцалче, да та не хватат уроки.

Вържи му червено парцалче, да зарадва баба Марта.

Вържи си (червено кончѐ на) пръстът, да не забравяш.

Вързал звънци на краката си, да го чуват мравите, да бягат да ги не стъпчи. — За лицемерно богобоязливите, да не сторят зло.

Вързали му ръцете на гъзът. — За които си държат ръцете отзад.

Вързан поп, мирно село.

Вързан за дедовът — тъпоумен, слабоум, слабопън човек. Пословицата произлиза от суеверието, че някои млади ги вържат, за да не могат да са схождат. Различно се изрича за избягванье нескромната дума.

Вързан за аратликът си.

Вързан за петий си крак.

Вързана й главата (за жена) — т.е. не смее да шава.

Вързана хрътка не лови зайци.

Върла бура не трае много.

Върли си, робиньо, детето, че щем под калъч да минем.

Върлила си булото. — Обезсрамила се булката.

Върлило пепел, като се е родило. — За някое хаирсъз момче.

Върлих камък подире му (да се не върне). — Този обичай се пази и до днес от някои, които, като изпращат някого недружелюбно, хвърлят камък подире му, да не се върне. Това по-често ставало с турските субаши, аени и др.

Върнал са без цървули.

Върнал са от онзи свят.

Върнал са от онзи свят, та му казал какво има.

Върнали му обущата — т.е. сватовете.

Върни са, бе бате, падна му страшното. — Двама братя отишли в чужда гора да си наберат дърва, пъдарят ги извардил и погнал по-големия да го улови. Той търтил да бяга и турчинът пъдар да го гони; но като тичал пъдарят след големия, развила му се гъжовата и паднала, а малкият надал вик: „Върни се, бе бате…“

Върни са, Елке, пита са пече.

Върни са, върни, ей тук било останало едно коренче — викала една баба, като си държала пръста в устата, да показва кореньето на зъбите си на оногова, който бил дошел да я пита и да й каже, че която баба има барем един корен от зъб в главата си, ще я предстоят да я оженят.

Въртешка — преносно на мома и жена.

Върти Вартоломея, блъскай Германе до попова нивица. — Виж: „Блъскай, блъскай…“

Върти ли се къща с една ока брашно?

Върти ми са къщата. — Значи: 1) много съм пиян; 2) чевердисвам се, домът ми добре отива.

Върти ми са свят. — Виж: „Вие ми са свят.“

Върти Нано качемилката. — Соф. Качемилка — оръдие нарочно или просто тоежка, с която бъркат качемака. Думите са преносни и означават побужденье към сласт.

Върти са като у̀лава кокошка. Щип.

Върти са като калайджия. — Върти гъз като калайджия.

Върти са като калайджийско дъно. — Дъното на гащите.

Върти са като зъмя в кошница. — Виж: „Вие са…“

Върти са на золата — т.е. все около една цена.

Върти са на перигла.

Върти са на тепетата си.

Върти, сучи — да дойдеш.

Въртят са като жерави.

Въртях, суках — свърших го.

Върка в небеса (или по небето). — Има високо мнение за себе си.

Вътре го няма, а че и вън го няма.

Вътрешният хайдутин е по-лош от външния.

Въшкави приетели са — т.е. толкова близки, щото могат и въшките си да предадат един другиму.

Вяра, вересия, зла (пуста) орисия.

Вяра вяра не бие.

Вяра е да са държи, а закон да са пази.

Вяра, мяра. — Мярката, теглилката е за вярванье.

Вяра не вяра, лоша намяра.

Вяра не е кошница да я плетеш както щеш.

Вяра ти, казвам. Ловеч.

Вяра тъй. — Вярвай, така е.

Вяра на брадата, а кефил водата.

Вяра и Бог. — Тако ми Бога и вяра.

Вярва слугата, вярва и окото си.

Вярвай Бога.

Вярвай кучката си, жена си не вярвай.

Вярвай слугата си, ама по̀ вярвай ключът си.

Вярвай очите си, а не ушите си.

Вярвам Бога, ама теб не мога.

Верен слуга, десна ръка.

Верен слуга, здрав ключ.

Вярна дружина, вярно кале.

Вярна дружина и в петък ядва кокошки.

Вярна дружина — яка твърдиня.

Вярна слугица, честна домовница.

Вярна слугица, мирна домовница.

Вятър вее, кон пърди. — Празно е това.

Вятър вее, гора са люлее. — Обикновени неща.

Вятър варен, сняг печен. — Невъзможни неща.

Вятър го вее.

Вятър го носи на бяла кобила.

Вятър го довеял, вятър го завеял.

Вятър има в главата му.

Вятър събира, бура пилее.

Вятър сбирал, дявол пръскал. Гръц.

Ветре, Петре, не духай внетре. Соф.

Вятърът го носи.

Вятърът преди да престане, най-буен бива.

Вятърът на преставанье по-силно духа.

Вятърът високите дървя катуря, а ниските превива.

Ветрее се по гората.

Вятърничав. — Непостоянен.