Петко Р. Славейков
Български пословици (27) (Български притчи или пословици и характерни думи)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
–1897 (Обществено достояние)
Форма
Сборник
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Начална корекция
dragondrago(2013)
Допълнителна корекция и форматиране
zelenkroki(2014)

Издание:

Автор: Петко Р. Славейков

Заглавие: Български пословици

Издание: не е посочено

Издател: „Захарий Стоянов“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2003

Тип: сборник

Националност: българска (не е посочена)

Печатница: „Образование и наука“ ЕАД

Редактор: Иван Гранитски

Художник: Петър Добрев

Коректор: Соня Илиева

ISBN: 954-739-428-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1477

История

  1. —Добавяне

Я[1]

 

Я бах, я тах[2]. — Или бах, или тах.

Я бюлюкбаша, я бозаджибаша.

Я гледайте, деца, как се дедо хеца, по-надолу гиди, гугла ти са види.

Я го тражим у Софию, он у Дупницу.

Я го гледай ти него, кучето н’едно.

Я го чувай, мари, къде ходи по книгата по дъното.[3]

Я да видим Христа, как е той разпнат.

Я играйте хубаво, я ще бия някого.

Я иди са обръсни ти.

Я и мене, чичо, че да видя два свята.

Я кажи пепел — Фефел. — За пиянец.

Я корави, я морави.

Я (си) карай, Кольо, куцото магаре, на сбор да идем.

Я ли съм (я), или не съм (я).

Я мечката, я мечкаря.

Я ми кажи вратня, да ядеш от куче ручило.

Я ми кажи плевня — да те кълве щрък.

Я на заем, я на вяра, кога как се докара и ние щем изкара.

Я недей граца.

Я недей ма лая, че ма познаваш.

Я опули се, я ти й опулвет. Милад.

Я са млад жени, я са млад покалугери.

Я са обръсни ти на припек.

Я си гледай хурката.

Я си карай (води) магарето.

Я тахт, я бахт.

Я чакай, бачо, и мене.

Ябанджийско куче опашката му между краката бива.

Ябълката не пада далеч от дънеря си.

Ябълка(та) белена, круша(та) небелена.

Я’ва баба гнили круши.

Явява се като закопано имане и се изгубва.

Я(д)ваш ли, куме, печено прасе.

Ягка река с потоци.

Яглия сирене, кучешка мешлина. Враца.

Ягнешките кожи повече на пазар.

Яд ли та е на турчин, моли Бога да пропие ракия.

Яд ли та е на българин, моли Бога да се хване у даавия.

Ядат са като риби.

Яде баба и пие, и за дяда мисли.

Яде баба и пие, сърце не й лови.

Яде го като печен хляб.

Яде като бивол. Много.

Яде като влък. Бързо.

Яде като върколак.

Яде като коти. Малко.

Яде като мечка. Нечисто.

Яде като мечка, а работи с клечка.

Яде като попов син.

Яде му гърбът пръст. — Завалих го.

Яде си майната.

Яде торлашки.

Ядем като здрави, работим като мрави.

Ядене, пиене, колкото му душа сака.

Ядове, та (на) купове. Соф.

Яж, бабо, дренки.

Яж, бабо, да растеш, да си яка да вършеш.

Яж, бабо, та расти тънка и висока.

Яж зеле из твойта градина.

Яж и пий с приятеля, ама пазарлък не прави.

Яж, Пено, сирене, че си овчаро сакала.

Яж, пий и весели се.

Яж, пий — леле, мри.

Яж плода, не питай от какво дърво й.

Яж по малко и си купи.

Яж по малко и бъди на себе си слуга.

Яж, Райке, до хляб майке.

Яж сякакво, ама сякакво не думай.

Язди си магарето.

Яздоколник.

Язик е без кокали.

Язика понякога глава сече.

Язика по-зле сече от ножа.

Язикът кости няма, но кости троши.

Язък за масрафа.

Язък за момичето, изгоря момчето.

Язък за сапуня — казват, като подразумяват оногоз, който мил магарето си със сапун, че изхабил и сапуня, и труда си; или булата, която изхабила сапуня да мие арапина да стане бял.

Яйце да хвърлиш, няма де да падне.

Яйце да земеш от него, и то желтък няма.

Яйце стриже ли са?

Як като бик.

Як като катър.

Яка вяра като сврачи мозък.

Яка й скелята, ами ти пак са пази.

Яки души имат, девет души имат.

Яко е магарето.

Яко като счупено яйце.

Ял му съм попарата.

Я-ли щеш, коньо, зоб.

Яла гъска лед и пила гъска вода. Панаг.

Яли какъв е долеба мъж.

Яли млишка. — Биле три сестри пелтек, щели да додат да ги сгледват. Майка им заръчва да си мълчат и да не говорят пред сгледниците. Тя се загъвикала да послужи гостите. В това време изскача една мишка и едната извиква. Другата рекла: „Мълчи мали, нали лечи мама да не холтувами.“ А третята: „Нето съм подумала, нето ма е еня.“

Ялла, Боже, помози, да одерем сто кози.

Ялла, Боже, помози, мечка страх, мен не.

Яремите на диван дигнати.

Яри ги като петел.

Ясно като цъкло.

Ясно като ден.

Ясно като мляко прясно.

Ясно небе от гръм се не бои.

Ясно небе, голям студ.

Яху, мяху, аз не знам, дай пари да го дам, или

Яху, мяху не знам, без пари няма да го дам.

Бележки

[1] Тук са пренесени и 32 пословици, които започват с „яде“, „яж“, или „ял“ и в първото издание са писани с ѣ. (Б.р.).

[2] Я бахт, я тахт. Или всичко, или нищо. (Срв. по-долу. — Б.р.)

[3] Тия думи са лично за П. Р. Славейкова. Още малък, той рано знаял повечето от черковните молитви, а баща му имал обичай да го води със себе си по селата и манастирите на Търновско, когато ходел да продава котли. Като останели да нощуват в някоя къща, той карал малкия си син да чете обичайните молитви, а в един от тия случаи накарал го да изчете повече от молитвите, които знаял, преди лягане. Когато малкият Славейков се задълбочил и четел непреривно тия молитви, мъжът обърнал вниманието на жена си, като изрекъл думите: „Я го чувай мари…“ По книгата по дъното се често чува; също и стигнал на книгата на дъното, т.е. прочел я, и преносно: всичко знае, много учен.