Петко Р. Славейков
Български пословици (21) (Български притчи или пословици и характерни думи)

Х

Ха де, бабо, и на мене едно ут.

Ха де, драгинко, да видя и аз два свята.

Ха, мляко, ха! — Дръж го, яхо, ха!

Ха пак ма удари де! — Кога бият някого.

Хабер няма от света.

Хабера ти да дойде, а ти да са не видиш.

Хаби хляб.

Хад да ядем. — Какво ще ядем? — Хад да крадем. — Аз ща кажа.

Хаджия видиш яи, чауш чуеш ли, бягай, та са махай. — Тур.: „Ишиттин хаджи, ишиттин чауш, кач та сауш.“

Хаджия да си дода, че ако ща и бос да хода.

Хазър пушка без кремик.

Хаир берекет със гъза напред.

Хаирсъз чедо по срането си личи — из къщи излиза, на пътя сере.

Хаирсъзинът е страхлив.

Хай, хай, че на край, на онзи край.

Хайде, хайде като поп.

Хайде обтег.

Хайде, Хубче, да си идем.

Хайдутин без ятак не може.

Хайдутин от хайдутин се не страхува.

Хайдутинът винаги не краде, но ти се винаги пази.

Хайдутинът смилѝ, търговецът смели.

Халал да ти е просеника, дай ми барем торбата.

Халал да ти е торбалника, токо ми дай отварника.

Халал да ти е, що си чинил, остави ми чиненика.

Халал му майчиното мляко.

Халачин от бяло куче хас не струва.

Халосано салт си дрънка.

Хамен хай-хай, че във рай.

Хапи като куче.

Хапи са два пъти на едно място.

Хапи са, дето са не стига. — Кае се.

Хапнете си и от пиперя, той по-лют от хайверя.

Хапни и от фасуля, куме. — Ба, туй добро.

Хапни си и от туй.

Хапни, сръбни, прегърни, туй ще ти остане.

Харабат му краищата. — Теглил е болест в нещо.

Харам да ти е.

Харам да ми е царството и везирството.

Харен си е тавано, не го преправяйте, по-лош ке стане. Малешевска.

Хариза̀н умрял.

Харизан оцет от мед по-сладък.

Харизан отишел, та остал зарезан.

Харизан умря, син му останал зарезан.

Харизан умрял, син му отиде на Божигроб.

Харизвали на Панка магаре, той му гледал зъбите.

Харната мома лоша невеста.

Хас боя е черната, че знай дядо Баю да я прави.

Хас купих аз брашно.

Хас не струва.

Хасане, халис мюслюмане, не вади сабя керлива, не сечи баба пръдлива.

Хатър булка заваля.

Хатър гащи насира.

Хатър дупка пробива.

Хвала Богу.

Хвала Богу, луд мъж. — Види се, че в по-старо време (в средните векове) и у българите е имало това побожно почитание към уродивите, каквото у византийците, а до днес и у турците; затова е останало у жените да наричат: „Хвала Богу…“

Хвала Богу на негова дар.

Хвала Богу и на чорбата, месото ви отстъпвам.

Хвала Богу за добра многу.

Хвала му, като на тетка без колач. Соф.

Хвалата, от небето до земята.

Хвалбата е хула.

Хвалбата е празна заплата.

Хвалени ягоди, празна кошница.

Хвалете ме, уста, гладен съм.

Хвалете ма, уста, че ва разкъсвам.

Хвали колибарина, да та обича.

Хвали ми град, живей в село.

Хвали планините, купувай в полето.

Хвалим Бога (дигами ръце), тъпчим дявола (скачами). — Така се оправдавал един калугер, като играял хоро.

Хвалите его, хвалите его… очисти беззакония наша.

Хваля Бога, както мога.

Хвана ма за очите.

Хванал врага за носа.

Хванал го, та не пуща.

Хванал са в капанът.

Хванал си света.

Хванал си фтиче дуванче.

Хванала го безпричината треска.

Хванала го кокошата слепотия.

Хванала го тежката болес’ на сиромашията.

Хванала го червената болест. — Прави се на болен.

Хванала го чумата за вратът. — Разсърдил са.

Хванала го шугавата.

Хванала са на хорото, а да играе не може.

Хванала са млада невеста за работа, излезъл й прищ. Соф.

Хванала са царската дъщеря о работа, то й се изприщили ръцете.

Хванали го виняните мламоси.

Хванали го зазъбици. — Иска му се да хапне.

Хванали го мъглите.

Хванало го виното.

Хванало го шен Божи.

Хванах го доброзъбата — т.е. с добро.

Хванах та като френец. — Казва се някому, кога ще прави нещо зло.

Хване ли мома да упустосва, иска да са сватосва.

Хване ли са катмеря, то са дума намеря.

Хване-ще та кака, одра-ще ти кожа, кожа от юнака, като от малака. От песен.

Хвани вяра на брадата, на̀ ти кефил водата.

Хвани едного за юздете, удри другиго по главата.

Хвани келча и му земи капата.

Хвани ми товара, земи си бача. — Тур.: „Тут иокюму ал баджинъ.“

Хвани си, попе, кобилката, да не ходи из нивата.

Хвани слепия, та му извади очите.

Хващай крадеца, додето не та е хванал.

Хващам са о злак. — Излязвам на злак.

Хвърли глиста, извади йогола. Дебър.

Хей, людье, вардете са! Мъжа си бих и петела си заклах.

Хеким-баши, тум-баши, на котките субаши.

Хекимин, луд и псалт секи може да стане.

Хекимин и сват не ставай на тоя свят.

Хела, нехела, у тях го завела.

Хеле, даде Господ.

Хеле ма удари, че да видиш.

Хем врач, хем орач.

Хем го бие, хем му не дава да плаче.

Хем гол, хем зъл, хем па Абдураман челебия. Соф.

Хем гола, хем злова. Велес. — Злова — зла.

Хем голо, хем голямо (зло).

Хем да смига, хем да дига, то са не постига.

Хем заваля, хем загаля.

Хем иска да мине водата, хем иска да си не измокри краката.

Хем кирия, хем кадия. — Като седиш със кирия, ще ти съдят.

Хем лайняно, хем голямо.

Хем не може, хем не дава.

Хем още веднъж не ми донасайте таквиз недомрели хора, че кожемити се изпотих да го уморя, та да го опея.

Хем посран, хем голям.

Хем сърби, хем боли.

Хем тъй, хем онъй.

Хем шугаво, хем нос навирило, или

Хем шупливо, хем вири нос.

Хем шуто, хем тича да боде.

Хили са като дявол на воденица.

Хили са като кобила.

Хили са като умрял кон.

Хили са, че гато са се ожребили бащините му кобили.

Хиляда думи (лафа) за пара.

Хиляда игли за пара.

Хиляда манджи за пара пипер.

Хитра була в празна кула.

Хитрата лисица със двата (четирите) крака в клюсата (в капаня).

Хитрия като са излъже, не са излъгва за малко.

Хитрос’ хитрос’ прехитря.

Хитър ахмак.

Хитър духовник, пита ме, ама и аз хитра, не казвам.

Хитър като ингилизин.

Хитър като котка.

Хитър като лесица.

Хитър Петър в лайна влетъл.

Хитър Петър зад вратата, глупавия зад огъня.

Хитър Петър сѐ стария вол биял.

Хитър-Петрова хитрина — (на телето главата в гърнето).

Хленчи като малко дете.

Хлопа като воденица.

Хлопа като окови под сенавица.

Хлопа му дъската, или Хлопат му дъските.

Хляб и сол яли.

Хляб и сол готова обеда.

Хляб от ръка, вода без мъка — Тур.: „Екмек елден, су гьолден.“

Хляб със дупки, сирене без дупки, или Ляб със зайчета, сирене без зайчета е хубав.

Хлябът се пече (в огънят), а не са знай кой ще го яде.

Хлъта като копой.

Хлъта като куче по чуждите пари.

Хлъта (митка) като нехранимайковец. — Ходи без работа.

Ходжа ходи, куче води; куче сере, була бере. Щип.

Ходи баба до намяра.

Ходи без учкур като калугерите през Сирница.

Ходи без учкур като младоженец през първата неделя.

Ходи бос из лукът. — Прави престъпление.

Ходи да си бъхти ангелите.

Ходи да си търси умът.

Ходи да си търси умирачката.

Ходи, де ходи, пак ще за кака да доди.

Ходи, дето ходиш, не се заседявай.

Ходи дядо и дойде — мечката влече за ухо.

Ходи, заема, да плаща го нема.

Ходи като Гургу-Яна.

Ходи като кихавица.

Ходи като куче без сайбия.

Ходи като луда Кояна.

Ходи като на прозявка. Панаг.

Ходи като некована свиня.

Ходи като недарена сваха, или

Ходи като сваха без дарове.

Ходи като неусвяс.

Ходи като огън.

Ходи като прозявка от уста в уста.

Ходи като пребито псе.

Ходи като сваке без дар. М. Търн.

Ходи като селски капзамалин — т.е. горделиво.

Ходи като сляп без тояга.

Ходи като с пребити нозе.

Ходи като хамовото семе.

Ходи като хамата кокошка.

Ходи, къде ходи, сѐ риба ми носи.

Ходи, къде ходи, житото пак на воденицата.

Ходи, където ходи лесицата, най-подир достига на кожухарина на дюгеня.

Ходѝ мъдро, да не изходиш (паднеш) лудо.

Ходи на попаски.

Ходи на хало-бало.

Ходи на халос.

Ходи по грамадите, дето са мръстят змиите.

Ходй по снега, диря не оставяй.

Ходѝ по Бога, доде ти са покажат Божите крака.

Ходи по перваза.

Ходи по учкура.

Ходи си по ален фес. — Не ще да знае нищо.

Ходил да носи дърва в гората.

Ходил на блага черкова. — Понапил са.

Ходил на Стамбол, а царят не видял.

Ходила камилата за рога, че си дошла без уши.

Ходила кравата, орала и си ралника осрала.

Ходила Цаца на Враца, чудно е чудо видела; — жена мъжа продава, за две глави червен лук, за три чушки пиперец; придай, придай, Пеперко, да порастат децата.

Ходили са старци със кола за зайци; ходили са два дни, върнали са гладни.

Ходило Харо, дошло си Харо и кошник гроздье набрало.

Ходих по Бога, тръгнах за Бога.

Ходих, ходих по Бога, подадоха ми се Божите кости.

Ходя, та си паса дяволите.

Хой, море, Тодоро, старос’ дошла, изгоро. — На старичка, кога се кити.

Хоп-троп, Кайне ле — дрън със дилавя.

Хората в черква, попът в кръчмата.

Хората един от други учат, а най-много жените от комшиите.

Хората̀ на вятъра.

Хо̀рата са не мерят на педей, а на ум.

Хората трева не ядат.

Хората хора пасат.

Хората хора яздят.

Хоратѝ, че като вчера хляб не е ял.

Хоро, хоро вито, довечера бито.

Хоро, хоро пепеляво, риза до коляно.

Хорото не засвирило, а той играе.

Хорските уста не са чувал да ги затикнеш (завържеш, запушеш).

Хорското нящо всякога е по-хубаво.

Хош-инди; — ти дай парите, че пак си хошкай.

Храм Божи — казват на хляба. — Да ма прости храм Божи. — Да ме убий храм Божи.

Храна брада кръви.

Храната е по-скъпа с приготвянето.

Храненик има, за мъж грижа няма.

Храни Боже.

Храни влък през зимата, да та изяде през лятото.

Храни гарга, да ти изкълве (извади) очите.

Храни душа, да та слуша, куче, да та лае.

Храни коня стопански, язди го душмански.

Храни сирота на своя срамота.

Храни, храни Боже, ако види по-далек от носа си.

Хром ли ти е другаря, и ти ще захромиш.

Хроми за коматче.

Хрътката наша, чулът менен.

Хрян и пелин.

Хубав до немай-къде.

Хубав като кон за зоб.

Хубав като писано ейце.

Хубав като прасе в помия. Панаг.

Хубав кон и на яслите са продава.

Хубав ли съм, бабо? — Хубав, дядо, и не твърде, като пате опатено, като прасе ощипано.

Хубав на глед, като тиква на плет.

Хубава воденица сякакво мели.

’Убава глава, ама мозък няма. Влашка.

Хубава е булката, само разногледа.

Хубава жена, хубаво вино — достове много.

Хубава като златна ябълка.

Хубава като пукал.

Хубава мома род няма, дълбока вода брод няма, често камъне брой няма. От песен.

Хубавата булка и под вето було е хубава.

Хубавата булка сбор бере, а грозната дом бере.

Хубавата дреха не прави хубав челяка.

Хубавата круша мечката я яде.

Хубавата работа на шесттях месеца излиза.

Хубавата ябълка свинята я яде.

Хубавата ябулка свиня огризва. Панаг.

Хубавело младо, краставело старо.

Хубави моми ловченки, олеле, како Марицо.

Хубави Марко, гиздави — гиздосало го, поразило го.

Хубавина пазар бере, ум кукя върти. Велешка.

’Убавио кон и под лош покривец се познава.

Хубавия кон и под съдрания чул са продава.

’Убавиня къща върти ли?

Хубаво, ама скъпо.

Хубаво блееш, не знам какво мляко даваш.

Хубаво вино, лошава глава.

Хубаво време и здраве не дотягат.

Хубаво ми е, на по-добро са надявам.

’Убаво сирене у кучешка мешлина.

Хубаво, сякаш че са е небето пукнало.

Хубавото далек са чува, а лошавото още по-далек.

Хубавото е това, което ти е драго да го гледаш.

Хубавото на сякого е мило.

Хубавото не е скъпо, ами долното.

Хубавото нещо не става лесно.

Хубос’ са на танур не топи.

Хубос’ са на чело не затиква.

Хубостта са на чело не носи, а човещина.

Худороден благороден не станва.

Хулузин хулузина на совата го намира. Тур.

Хуппа-на, кьорчо, дръж са о земята. — Кога се спрепне някой.

Хъхри като кон за зоб.