Петко Р. Славейков
Български пословици (19) (Български притчи или пословици и характерни думи)

У

У баща си врати видял ли си? — Кога някой не затваря врата.

У Бога са нищо не довърша.

У добър ти час.

У евреин пий вино, не спи; у ерменец спи, не еж; у турчин пий кафе, вино не пий; у арнаутин пий и еж, на път не ходи; със гърк нищо не прави.

У кого е добра жена, не му трябва рай.

У кого е зла жена, не му трябва пъкъл.

У когото е мюхюря, той соломон. Тур.

У когото е питата, у него е и ножа.

У мъж вера, колкото у куче вечеря.

У нас икрам, колкото по жабата косми.

У него е заешко сърце.

У него покъщнина, колкото по тъпана прах.

У него сяка пара е стегнато вързана.

У Недини свещи горят. — Казва се, кога някой запали две свещи.

У них ножо, у них хлебо — т.е. колкото щат, толкоз режат и дават.

У пусти гори да иде. Лом.

У сваку манджу църн пипер. Куманово.

У сиромаха въшки и бълхи, друго не търси.

У сиромаха деца, у болерина злати колца.

У сиромаха иди наеж са, у болерина иди наспи са.

У сиромахът деца са раждат, у богатият — телци.

У Скопие скопен ходи, а у Призрен без гащи. Скопска.

У Совию евтению, три бози за пару, а за срането грош и пару.

У стар кръвник няма нов приятел.

У сякого свой кахър.

У сякого има своя неволя.

У терзия с време закърпено не бива.

У циганин мусандра що ще.

У чужда коза по-много лой.

У чуждия няма своето.

У шивачката коприна да купуваш.

Увира са като конска муха под опаш.

Увира са като червив.

Уговор къща не събаря.

Угода няма, управа няма.

Удавя са в една лъжица вода.

Удар ударя, ръка събаря.

Ударѝ го, да му са зашамати главата.

Ударѝ го, да му светнат очите.

Ударѝ го, да му са опулят очите като на жаба в калът.

Ударѝ го с калпакя си; ако не са завали, ти го подвали.

Ударѝ го с калпак; като не се заваля, то се вече загаля.

Удари го, та го запиля.

Удари келепирят.

Ударй куче в главата и поп (момата) насреща.

Удари кьоравото шаранче.

Ударѝ ма, земи ми го насила, като няма правда.

Ударѝ ме, че да видиш. Закана.

Удари му брадвата у камък.

Удари патката.

Удари през просото.

Удари тук на лук.

Ударил го горният праг, та видял долният.

Ударил на акантия. — Отпуснал му края.

Ударил я дедо по тържичина. Кюст.

Ударила му косата у камък. — Спряла му работата.

Ударили му диняна кора.

Ударили му пръстът. — Изпъдили го.

Ударих му на белия ат.

Удариха му клинецът.

Ударно говедо, гладно не остава.

Ударя из него на вино като из мешлива.

Удри го да пукне, пусни го да пасе.

Удри (кови) желязото, докат е горещо.

Удри зъмята по главата.

Удри, майка му стара.

Удри пиенето на голица.

Удри яйца на масло.

Удря стената да бягат мишките. — Несмислено работи.

Удряй самаря, да са сеща кобилата.

Уж ръда, ръда, ама и опаш мърда.

Уйдисват си като подложи.

Укачили му звънец.

Уклечила са насреща ми.

Уклефнал като в горещините.

Уклефнал (увиснал), че гато му са потънали гимиите в Черно море.

Улавя котката за нехтете.

Улови босия, че му земи царвулите.

Улови едногото за краката, че удри другигото по главата.

Уловѝ ми товара, да ти платя бача. Тур.

Улови са за сурово, че ако изсъхне, барем в ръцете ти.

Улови са в капанчето.

Улови слепия, че му извади очите.

Улови-ще и нашата хрътка заек.

Уловил го за еката.

Уловил лисицата, изгорил си дрехата.

Уловил ли си са на хорото, ще играйш (доиграй го).

Уловил са като слепец у тояга.

Уловил са Никола, като слепец у ко̀ла.

Уловил я за опашката. — Показва нещастие, несполука.

Уловила се царската дъщеря у работа, че я заболяло пръста.

Уловили са на кавга.

Улових го добре за еката.

Улучи се на капано, извади си гюндюлюко. Соф. и Щип.

Ум ако няма, крака няма ли?

Ум да дават — много; пари да дават — никой.

Ум замисля, море не понася.

Ум и разум с пари са не купуват.

Ум има, разум няма.

Ум има, свяс’ няма.

Ум — море.

Ум много, пари малко.

Ум прави, Господ доправя.

Ум прави, глава тегли. Тур.

Ум през море, смърт зад врат.

Ум с колата, разум за дукато.

Ум с колата, разум с лопата.

Ум с колата, памет с вила. Соф.

Ум са на лозе не зоби.

Ум са не пришива на кожа.

Ум са с пари не купува, па най-много пари струва.

Ум царува, ум господарува.

Ум царува, ум богува, ум патки (говеда) пасе.

Ум царува, ум кярува, ум телци пасе.

Ум царува, ум робува, юнак лозе копае.

Ум царуе, ум робуе, юнак лозе копа. Куманово.

Ум царува, ум кака цалува.

Ума имаш ли ти?

Ума му толкоз кескин — разцепва конеца и на бълхата шалвари направя.

Умът му на гъзът му.

Умът му в краката.

Умът му влязъл в краката.

Умът му в тилът.

Умът не е в брадата, ами в главата.

Умът прави всичко.

Умей да пей, не умей да сей.

Умен в краката.

Умен лозе прекопа, луд лозе изкопа.

Умен на глупавиня.

У(о)мила са паница, покачила са на полица, че са смей на другите.

Умира и не го забравя.

Умира и пак за него мисли.

Умирачката оправя сичкото.

Умислил са, като че му е стадо загинало.

Умислил са като пуяк.

Умислил са, като свиня срещу Колада.

Умна глава дърва бере.

Умни като гъски.

Умния ако са излъже, не малко са излъгва.

Умният насъде си изкарва хлябът.

Умному мало довлеет.

Умри, Михо.

Умри, тате, да ям жито.

Умри, че не открадвай.

Умря вола, развали са ортаклъка.

Умря попа, де да го заровим. — Тъй разправят на децата, че викали жебите.

Умрял Дейко, втресло го. — Казва се на тогоз, който не може да пее, а запява.

Умрял кон от вълци не го е страх.

Умрял кон не рита.

Умрял съм си за него.

Умрял съм си за кон.

Умрял, та са отървал.

Умряла баба ти. — Виж: „Тъща ти умряла.“

Умряла глава сълзи не пуща.

Умряла е някоя лисица.

Умрялите бог да прости, а живите кой да свести.

Умрялите не хапят.

Умрялите са не връщат.

Умрялия с умрялите.

Умрях за такваз чума.

Умрях и се свестих.

Умрях си.

Умрях си от смях.

Умрях, та са не видях.

Умъдрил са като млада булка (кога ще я забулят).

Умърлушил са като мишка в трици.

Умърсиха са конците, па свършена работа.

Уплаши ми (му) са окото.

Уплашил са като вълк в 1000 овце.

Уплашил са като заяк.

Уплескал са като халваджийска тесла.

Уплъзнал като бебер.

Управа до колена (до уши).

Управа няма, угода никак.

Управа от тук до круши.

Управи са като хайдутин вкъщи.

У(о)пустяло са да у(о)пустее.

У(о)пустосва ли момата, иска да са жени.

У(о)пустял му имота, кога не му е живота.

Урала ти, бачо Гачо.

Уращисвам са със старините.

Урва стръмна, крака хроми.

Ургя н’една.

Ургя ургисана. — Види са да е от „орги“.

Урок, не урок, два добри уроци.

Уроки му, та не може.

Урочасва от гърнето.

Урочасал от червеното — т.е. виното.

Уруку ублажил булката, ей сега жа са фърля из мело. Самов.

У(о)рташката кобила псетата не я ядат.

Усилен живот прекарвам.

Услушва се като глуха свиня.

Усмиквил са. — „Усмиквено“ значи не е „рошево“.

Усрала си крава опаша, па гледа и другите да омаца.

Уста защо са, ако ма не хвалят.

Уста псешки, куме, разядат са.

Уста са на сглабове, ще се разжвакат. Соф.

Уста нали са, я ги нахраням, я ги насирам.

Уста, хвалете ма, или ви посирам.

Устата му големи и те го бият.

Устата му като воденица.

Устата му на мляко меришат, лайната му от боя му по-големи.

Устата му мелят.

Устата му с пара разрязани, а гъза му с лопата.

Устата му по-големи от гъза му.

Устата му хортуват, ушите му не чуват.

Устата му зинали до ушите му.

Устата си затваряй, очите си отваряй.

Устник. — Устат човек.

Устните си жули, уста да затули.

Устрели Гано — чемери Койо.

Ут, бабо, на мене.

Ут, сляпа баба не види.

Утели-ще са и наш’та крава.

Утринта от вечерта е по-добра.

Утром работи, денем почивай, вечер поспивай.

Утре вечер по-голям.

Утре рано чак по тикви.

Утърси са като куче от пъздер.

Ух, да та порази, да би та поразило.

Ух, жена, страхопъзла, барем калпакя ми не зе.

Ух, какъв хърватин.

Ух, та леле. — Кога някой няма и не може нищо друго да стори.

Ух, ургята.

Ухапи го като змия из окол.

Ухлебнал са (усмихнал са) като кърт на ряпа.

Ухлебнал са до уши.

Ухлебнал са като пазарски хлеб.

Ухни като зайче.

Уходена мома. — Попреминала за женене.

Ухото ми са не поти от него.

Ухризмен като бремка на цедилка.

Уцапан дори до ушите, светец са показва.

Учен, ама зле научен.

Учен да та бие, прост да та не милва.

Учен до прага, а умен до века. Дуп.

Учената маймуна не ще тояга.

Учението не е цяр да го изпиеш, че да станеш учен.

Учените света развалят.

Учения с четире очи.

Учи, дядо (да четеш), сега няма кой да та пощи.

Учи, дядо, на старос’, що трябало на младос’.

Учи, старче, да четеш, сега кога ще умреш.

Ушетах като кучето на нивата.

Уши славни, глас от славей по-сладък.

Ушите ли й да търкам?

Ушите му магарешки.

Ушите му на краката.

Ушите му на гъзът.

Ушите му щръкнали.

Ушите не растат по-горе от лобът.

Ущедри мя да пою тя. Черковна.