Петко Р. Славейков
Български пословици (10) (Български притчи или пословици и характерни думи)

К

Кабадани с празните пунгии.

Кабадайлъкът не носи.

Кабаницата, свети Никола, я ще те отупам с кола.

Кабахатят да е самурен кожух, никой го не зема на гърба си.

Кавга без бой пуста опустяла.

Кавга добра не бива.

Кавгата между мъж и жена трае, догде изсъхне една кърпа.

Кадия дошел или гост имам — тъй казват жените, кога имат месечините си, защото кадията отпърво от месец на месец ходял по селата.

Кадия станеш ли, масло много.

Кажете на фурнаджиите и хляб да му не дават. — Виж: „Вода не му дават да пие.“

Кажеш на котката, тя на опашката си.

Кажи, дядо, как се правят деца.

Кажи, дядо попе, конках ли се аз вчера, или не?

Кажи какво-годе, да на излъжи.

Кажи ми на калпакя.

Кажи ми да ти кажа.

Кажи му добрутро, да си намериш белата.

Кажи му добро утро, да ти каже що ма попържаш.

Кажи на калпака ми (мен недей казва).

Кажи ще я зема, че пак не ма земай.

Кажуе ми слава на габер. Малешевска.

Казанджийска мущра.

Казва ми шилове и бодове.

Казвай като пред Бога (пред попа).

Казвай му какво щеш, не зима.

Каил е за своето зло, на другиму на доброто.

Как бяха, бабо, понудите? — Добри бяха, синко, ама за тази, която имаше костурка, бяха по-добри.

Как? — Като пачи крак.

Как се конка? — По челото.

Как смееш да гониш лице Божие?

Как сте, нехайте ли? — Нехаем.

Кака има кукичка.

Кака мижи си като кокошчица.

Кака мома че стане. Соф.

Каква бе тази звярка: дето влезе, не зараства.

Каква гора за въглища — казал циганинът, като го направили цар и минувал край някоя гора.

Каква е той гивиндия.

Каква е той мастия.

Каква е хубава, като пукал. — Пукал, божанка, слета-коса.

Каква е шкура той!

Каквато главата, такъва и шапката.

Каквато главата, такъв и бръснача. — Тур.: „Бьойле баш, бьойле траш.“

Каквато го родила, такваз го и повила.

Каквато го люлка залюляла, такваз го и мотика закопала. — Значи: 1) какъвто от младост, такъв и до гроба; 2) теглил от дете до гроба.

Каквато е крушата, такава и опашката.

Каквато козата, таквоз и ерето.

Каквато крушата, такваз и крушката.

Каквато кравата, таквоз и телето.

Каквато майката, такваз и дъщерята.

Каквато майката, такова и детето.

Каквато му главата, таквази му и славата.

Каквато ръчица пипала, такваз и гърбица носила.

Каквато тиквата, такваз и молитвата.

Какви атове минаха и прах не дигнаха, че ти ли?

Какви овци, такви вълци. Солунска.

Какви тъпани не е гърмяла мойта глава.

Каквито майката и бащата, таквиз и чедата.

Каквито очи гледали, таквиз и сълзи капали.

Каквито сми да сми, свои сми.

Какво да ти прави студеният на замръзналият.

Какво да ти прави баба, като ти е д… тясно.

Какво е валяло от небето, че не го е приела земята.

Какво е заслужил, такво ке го служят. Разл.

Какво ма е състарило, ако не пусти кахъри.

Какво ми брътвиш ти?

Какво ми го опяваш без патрахил?

Какво ми си дал, че да те познавам.

Какво ми й стреснато сърцето, като седна и иска да легна.

Какво правиш? — Нищелки.

Какво рисиш (калсиш) като куче.

Какво си ми плюл на ръката, че да ти потрия челото?

Какво си се замислил като ерменец, що гощавал тъща си?

Какво си кажеш, тако те съдят.

Какво си се опуйчил като ерменец, който бил тъща си?

Каквото било, било. Онова, що е било, то се минало; да видим що ще бъде. — Казва се томува, който иска да каже, че е бил и той някога нещо.

Каквото вали, то ще се вкали.

Каквото в торбата, таквоз и в чорбата.

Каквото дава Господ, сѐ е добро.

Каквото даде Господ.

Каквото е дал Господ. — Отговор на питанието: „Какво ще ядем?“

Каквото е заслужил, таквоз и ще пие.

Каквото захващаш, мъчи се да го изкараш.

Каквото захващаш, мисли къде ще го изкараш.

Каквото и да захванеш, мисли къде ще му иди края.

Каквото искаш да ти правят другите, таквоз прави и ти тям.

Каквото казва поп Дойно, ако е истина, голяма пръдня ще има на оня свят.

Каквото казва попът, слушай; каквото прави — не правѝ.

Каквото котак, таквоз и котарак (мачок).

Каквото Куко, таквоз и Пипе.

Каквото лицето, таквоз и сърцето.

Каквото месила, таквози са и измесило.

Каквото мисли мишката, котката го разваля.

Каквото мислиш, таквоз сънуваш.

Каквото мислят домашните, да не става, което мислят чуждите, то да става.

Каквото мислят (за тебе) душмани, да даде Господ да стане.

Каквото момичето, таквоз и момчето.

Каквото му е на устата, таквоз му и на сърцето. — Употребява са и наопъки.

Каквото му клепалото, таквоз и изповедалото.

Каквото му на язика, таквоз му и под язика.

Каквото му се откъсне от сърце.

Каквото надробиш, таквоз ще сърбаш.

Каквото не си сънувал, то ти иде до главата.

Каквото откъсне от зъби.

Каквото повиквало, таквоз се откликнало.

Каквото повикало, таквоз са и обадило.

Каквото позовало, таквоз са отзовало.

Каквото посееш, таквоз ще изникне.

Каквото похване, изсъхнува.

Каквото правиш, таквоз ще патиш.

Каквото преде майката, таквоз тъче дъщерята.

Каквото постелиш, на таквоз ще легнеш.

Каквото придобиеш на младост, то ще ти остане на старост.

Каквото ръмоли тиквата (кънти картуната), не ще бъде скоро Великден.

Каквото си бъркал кашата, така си я яж.

Каквото си го солил, таквози го яж.

Каквото си дробил, таквоз ще сърбаш.

Каквото си заемаш, таквоз ще ти повърнат.

Каквото си прела, тъй ще и тъчеш.

Каквото си сеял, таквоз ще жениш.

Каквото сте прели и тъкали, дайте да го кроим — тъй казват, че пее лястовицата.

Каквото сърце боляло, таквиз сълзи проляло.

Каквото търсил, намерил.

Каквото у царица, таквоз и у магарица.

Каквото ще правиш, първо силата си изпитай.

Каквото ще бъде, не са знае; което бъдва, него гледай.

Каквото ще Господ.

Каквото яла булката… — Отговор на питанието: „Какво ще ядем.“

Какините патенца, вчера ги насадих, днеска ми са излупили.

Како дошло, така прошло. Запад.

Како ке солиш, така ке ядеш. Запад.

Како ти ато, тако ти саато. Запад.

Како ти дедо свири, така играй.

Како ти са дечинята, гарване? — Колко растат, толко църнеят. Велеш.

Както боли единът пръст, така боли и другият.

Както в сяко село и закон, така в сяка къща и адет.

Както го видиш, така го и пиши.

Както го е солил, така да го яде.

Както го купих, така го и продавам.

Както дойде, тъй и ще си иде.

Както дойде, тъй е добре. — Тур.: „Гелишм гюзел.“

Както дошло, така и отишло.

Както е дошло, тъй и ще си иде.

Както живееш, така ще са прочуеш.

Както куко, така и откуко.

Както легнеш, така и ще спиш.

Както Михо, такъв и Лихо.

Както му свирят, така играе.

Както от детиня, така и до седини.

Както отишел, така си и дошел.

Както отишел на мечки и дошел си без ръчки.

Както падне, тъй да легне.

Както питаш, тъй и ти отговарят.

Както през пости без ере, така и благ ден без ере.

Както рече, тъй го изпече.

Както са ражда царче, тъй и колибарче.

Както свири свирката, тъй дума гайдата, не си яж майната, дай момичето. От песен.

Както Святко, тъй и Цвятко. Гръц.

Както се е разсърдил, така ще се пресърди.

Както са кучило, така са и (на) учило.

Както се изтегнеш, тъй и ще си легнеш.

Както си си послал, така ще си легнеш.

Както сте го дробили, така го и сърбайте.

Както ти свирят, така ще играеш.

Както ти си към Бога, тъй и Господ към тебе.

Както умрял, така го и закопали.

Както хокнало, така се и обадило. Соф.

Както храниш кучето, тъй ти варди стадото.

Както храниш кучето, тъй ти пази къщата.

Както я купих, така я и продавам (гюмрюк не ви земам, или кяр ви не ща). — За нещо лъжа.

Какъв е долеба. — Види се да е от историческите славянски народи долеби — мъж некадърен.

Какъв кюлаф му се крои нему.

Какъв са курдисва, кат че има в гората 1000 овце.

Какъв са намръщил, като че му е длъжно селото.

Какъв са намръщил, като че му е крив света.

Какъв са вшундубуря.

Какъв си да ма биеш ти мене, храниш ли ма?

Какъв си ми напет, като кюмбет. Старозагор.

Какъв хабер от гладът. — Тур.: „Ачлъктан не хабер.“

Какъв ходи като хърватин — т.е. развлеканесто.

Какъвто бащата, таквиз и децата.

Какъвто госта, такъв и млина (чорбата).

Какъвто дошъл, такъв и ошъл.

Какъвто е човекът, такъвзи му и ихтибарят.

Какъвто е волът, такъв е и остенът.

Какъвто кон яздиш, такваз песен ще пееш.

Какъвто корбана, такъв и тамяна.

Какъвто му умът, такъв и домът.

Какъвто на ума, такъв и на дома.

Какъвто Нешко, такъв и Обрешко.

Какъвто някога, такъв и сякога.

Какъвто отишел, такъв си и дошел.

Какъвто Петър, такъв и Павел.

Какъвто Сава, такава му и слава.

Какъвто светеца, такъв и венеца.

Какъвто светецът, такъв и тамянът.

Какъвто си, по-добре да не си.

Какъвто хамбаря, такъв и ихтибаря (такъв и брашнаря).

Калаба нещо, калаба чудо.

Каламар мама изгори, сноп я ключеви запали.

Калесай го на сватба, та да благославя и догодина.

Калесал съм го с жълта бъклица.

Калесал съм го с червена бъклица.

Калето са извътре предава.

Калина шипкана.

Калинке ле, до̀-щеш ти калугеру… по̀-щеш ти.

Калпак за почет, глава за помет.

Калпакя му нещо, под калпакя нищо.

Калпакя му рунтав, ама главата му пълна.

Калпакят му да опустее.

Калпакят не си познава главата.

Калугер (просяк) дека влезе, докле го не изпъдиш, не излиза.

Калугер ми смигна, кукор ми са дигна. От песен.

Калугер ми мига, полите ми дига. От песен.

Калугер челяк ли е, върба дърво ли е?

Калугерите през Сирница (чаушница) без гащи ходят.

Калугерска торба и циганска волия (волгия) сѐ едно е.

Калугерска торба и циганска волгия никога не се напълнят.

Калугерска шапка и мухите сбира — т.е. мазна е.

Калугерски очи са мешинени.

Калчица, каменица, лека работица.

Камила гайтан плете ли?

Камилата за пара е скъпа, за хиляда евтина.

Камилата за хват сено се струполява. Тур.

Камилата и крастава на много магарета товарът носва на гърбът си.

Камилата от ухото не закуцва.

Камилата отишла за рога, че си дошла без уши.

Камилите гълта, комарите цеди (чисти).

Камилски водач — т.е. магаре.

Камък бъди, глава троши.

Камък да улови, на злато става.

Камък да съм родила, че него да не съм раждала. Клетва.

Камък да яде.

Камък за̀вет не брани.

Камък, който се тръкаля, трева не хваща.

Камък ми лелей на сърце.

Камък му на зъбите.

Камък по камък става сарай.

Камъкът на мястото си тежи.

Камъкът по-зле хапи от змията.

Камънье тъпчи и камънье иска.

Кандия, кандил, в попски пандил (миндил).

Кандилото му сѐ гори, затуй дава ексик маслото.

Канен като гостен, псуван като бит.

Кани ма като с половин уста.

Кани са като гладен грък на сранье.

Кани са като вдовица на плач.

Канил гостье, седнал да се пощи.

Канил гости, няма го вкъщи.

Канят ли та, еж, гонят ли та, беж.

Капка камък копае.

Капка мед в ока злъчка и оцет.

Капка мед, блато злъчка.

Капка на камъка трап изкопава.

Капка по капка вир са набира.

Капка по капка гьол стая.

Капка по капка става и локва.

Капката пробива камъка.

Капят като круши.

Кара килавите на войска. — Не върши никаква работа.

Кара магарето до в яхърът.

Кара са да му не месят хляба с вода.

Карай, Кольо, куцото магаре.

Карай колата. — Не си оставай от работата.

Карай коня да върви. — Следувай си работата.

Карай маре. — Не ща сега. — Хъ ръй де.

Карай са с ключо си, да са не караш с кумо си.

Карай се с ключа си, да се не караш с комшия си.

Карай си магарето.

Карат са като (голи) цигани.

Карат са, като че имат нещо да делят.

Карма-карашик — т.е. разбъркани работи.

Карна, или карнаксън. — Някои майки така се обаждат на децата си, кога ги викат да им кажат нещо, но аз мисля, че е турска някоя клетва. „Карнъ̀-аксън“ — да му изтече сърцето.

Каръчи се, накаръча се. — Казват на горда жена, каръчи се, чупи се, курдисва се на каръча, на педея.

Ката година и дете.

Ката година кръвнина, тая година дору две.

Ката ден Гизда гиздава, а на Великден гнидава.

Ката ден Мара гиздава, на свет ден Мара гнидава.

Ката ден зелник, на Великден попарник.

Ката ден Коладня не бива.

Ката ден му главата в торбата.

Ката ден яйца снисахми — т.е. бяхме на страх за живота си.

Ката събота на баня, ката неделя в черква. Подигравка.

Каталански сине. — Историческите каталани трябва да са.

Каталясал гладен.

Каталясал, там и оплул.

Кат’ ище Мара къдраво, сама да си го накъдри.

Като баща му на млади години. От благословка.

Като брашно на въже.

Като види чешма, забикаля я, на мех’ната право върви. — Казва се за пияница.

Като види чумата, става каил за треската.

Като види тежка болест, става каил за треска.

Като види дебелия край, къде ще.

Като видим у хората злат качул, да насерем ли нашия?

Като видиш конче, ти го пущай да пасе.

Като видиш хляб еж, като видиш бой беж.

Като вода под плява.

Като го знае Господ, защо го крием от хората?

Кат’ го няма в къта, не го намерваш и на пътя.

Като дадеш дума, стой си на думата.

Като дойде Елисей, вече просо не се сей.

Като дойде, сякаш че го с брадва отсякоха.

Като дошло, ще се тегли, няма край.

Като е здрав човек, сичко постига.

Като златна ябълка.

Като знаеш да изпечеш кокошка, защо питаш другиго?

Като знаеш много, кажи ми де има кон на вяра, или

Като знаеш много, кажи ми кой дава кон на вяра?

Като знаеш много, кажи ми кой дава пари на заем?

Като идеш отгоре, какво носиш отдоле?

Като излязло, пепел фърлило.

Като извади ремичка на клечка, че като ма защъка.

Като изтегли бабата, сега тегли мандалото.

Като имаш дюлгери, не ти трябват хайдути.

Като имаш да им изпълниш ръцете, то е се харно.

Като искахми сефата, ще й търпим джефата.

Като калугер от ново…

Като капка дете.

Като котка в пепела.

Като котка на зло време.

Като крава намладочна.^[1] — Казва се за жена, която често ражда.

Като кукувица и чухал (виждат се и се споразумяват).

Като куна писана.

Като кърпил Господ жената, конците му не достигнали; а като кърпил мъжа, конеца му артисал и той тогази казал: да се кърпят.

Като лъже, и сам си вяра хваща.

Като лъже, и сам си вяра не хваща.

Като ма не аресва, да не дава дъщеря си.

Като ма питаш, право да ти кажа. От песен.

Като ми си внука, ти що тражеш тука. От песен.

Кат’ ми мине ищаха, пѝкам ти на пищрафа.

Като мине Великден, червените яйца пари не струват.

Като найде, че зайде.

Като на агне гергьовско.

Като на пиле петровче.

Като не си дал дума, не давай; като дадеш, не шавай.

Като не въдиш овце, не ти мрат.

Като не ми си на очите, не ми си на ума.

Като няма, говей, та са пука; като намери, яде, дор са пукне.

Като няма кокошка, и сврака ядва.

Като нямаш ум, какво да ти прави и свети Наум.

Като „Отче наш“. — Знам го или лесно е, ще го направя.

Като падне дървото, секи си дърва набира.

Като петровка ябълка.

Като писано яйце го гледа.

Като плюя, дор изсъхне, да дойдеш.

Като по вода (му върви).

Като поп (ще послушаш или щеш не щеш, ще го направиш).

Като припре на магарето, надминува коньете. — Тур.: „Ешеин джанъ̀ аджидъктан со̀ра, аттан еввея юрюрмиш.“

Като прихне попът, народът са изхраква.

Като пръдне кесия в кесия, тогаз има берекет.

Като пръдне Марта в армея, вече не се яде.

Като псета се ядат.

Като пуст медник (ходи).

Като рече, и получи.

Като рече ура-ура, че поигра земя и небе, и дете в майкя. — На дряновченина пищова като гръмнал.

Като с половин уста.

Като са претурят колата, пътища много.

Като са размътила водата, ще са обистри.

Като са вречеш, трябва да изтъчеш.

Като се караш, що ще изкараш? Соф.

Като са ожени мома, тогаз сгледници са показват.

Като са сърди, кому ще нагърби.

Като прасе. — За дете.

Като свинче. — За дете.

Като свършиш парите, побъркуваш песните.

Като свисло.

Като сечеш дърва, защо се запъваш, викаш „ах“.

Като се хвалиш, че сърце ми палиш.

Като си дошел на селото ни, ще играеш и (на) хорото ни.

Като си добре, и ум имаш: като изпаднеш, и ум загубяш.

Като си преместиш мястото, не се наядаш.

Като сирота на помен.

Като съм здрав, защо ми е имот; като не съм здрав, защо ми е имот.

Кат’ те гонят, бягай; кат’ те молят, стой.

Като тропа у комшиите, ще потропа и у нас.

Като удари горния (праг), ще види долния.

Като умре поп, селото ли са пръска, поп ли са търси.

Като усетиш людска ръка на гъза си (кръста си), тогаз ще ти стигне умът.

Като усетиш (та пофани) чужда ръка на кръста си, тогаз наводяш главата си.

Като фиданка в градина.

Като че го е с свещ търсил.

Като че го боде по очите.

Като че го попариха с вряла вода.

Като че е гурел на очи.

Като че е прела баба за него.

Като че е роден на воденица.

Като че е зел с тапия светът.

Като че ма поля с вряла вода.

Като че отивами в гората.

Като че са били и пребили.

Като че са дупе и гащи, не се разделят.

Като че ял лудото билье.

Като ще та пухна, та ще видиш.

Като ще правиш къща, най-напред направи заход.

Като ще сгледваш момата, призирай се на майката.

Като яздиш магарето, ще му търпиш пръднята.

Катран за желязо.

Катран му капе от брадата. — Сърдит, почернял от яд.

Катраникът мий го колкото щеш, пак си е катраник.

Каукът не прави кадията.

Кахър за дъж и за качул. — Някои казват само „кахър за дъж“, което обаче няма смисъл, правото е: „кахър за дъж“, подир него „кахър и за качул“.

Кахърно сърце яде, болно не яде.

Каца като муха на лайно.

Качамак булка доведе, а никакъв я пропъди.

Качил са на камилата, че са крие зад тръна.

Качило са магаре на магаре.

Качул не е за пацул.

Квачка зелена трева не пасе.

Ке се тражат старите волове, кога изумрат. Запад.

Келева глава лесно се бръсне. — Тур: „Кел башинън траши не оладжак.“

Келева глава, колко бръснатье й трябва.

Келевите турци първи са юнаци.

Келевият какво ще му стрижеш.

Келевото момче по-честито бива.

Келчо и той хубост има.

Кера се прозява, Келчо се надява.

Керванът да си върви, кучето да си лае.

Керемидите на къщата тежат, ама я и покриват.

Кеса-баса за пара месо на таз жена, че не знае турски, пък аз си имам работа, или

Кеса-баса на таз жена за пара месо, че турски не знае.

Кескин буджак, остър нож.

Киверницата му висока.

Кикоти са като гивиндия.

Килифарци парлапанци.

Ким билир му на главата.

Кинѝ, та наддавай. — Соф. Значи: късай и надѝ от същия конец.

Кипна ми келът.

Кипнаха ми триците.

Кирие елейсон^[2] пападя…

Кисел като арнаутин.

Кисел като турчин през рамазан.

Кисел (оцет) като огън.

Киселицата киселици ражда.

Киселицата никоги не ражда ябълки.

Киселко, виселко.

Кисело винце, весело сърце.

Кисело винце, мъжко винце.

Кисело гроздьето, че го не стига лисицата, или че го леса не стига.

Кисело гроздьето, че не са досяга.

Кисело, че висело.

Кихна булката, свърши са сватбата.

Кладенец да бе, изчерпал са би.

Клади огън, грей са, гледай нещо, смей са.

Кладохме си юрганът и постелята на машата. — Не сме приготвени за зима. Охрид.

Кланяй са злому като на светому.

Кланяй са на дявола, дорде минеш моста.

Клан-клан, недоклан, дран-дран, недодран. От приказка.

Клати ли са земята, дръж са за небето.

Клати му шапка.

Клек, пущино, че ми останаха децата сирачета.

Клекнал като урук на боклук.

Клепнали му ушите като на дърта свиня.

Клета му душа проклета, който се с либе шегува; либе от шега не знае. От песен.

Клета му душа проклета, кой либе две моми. От песен.

Клетва не е халва.

Клетвата му гръм Божи, молитвата му Божа роса. — За някой духовник или поп.

Клетвата не е добро нещо.

Кликай го колко щеш.

Кликни на буля си да дойде.

Клин клина избива.

Клин чорба.

Клинав мъж деца не клини.

Клинава жена деца не ражда.

Клинка. — За челяк скъперник.

Клинце му подбива.

Клисав мъж и жена клисава му се пада.

Клисав мъж жена не храни.

Клисав мъж къща не гледа (не върти).

Клъни българина да подкачи давия.

Клъни турчина да пропие ракия.

Клъни човека често да се мести.

Клъца си зъбите като празна воденица.

Клъцнал като свиня на пъртина.

Ключ не опазя, но завардя.

Ключът е за добрите.

Кмет кметува, бяс бесува.

Книга бре, книга; баща ми мига и аз мигам.

Книга дъно няма (науката).

Книгата е четири очи.

Книгата на зло не учи.

Книгата (науката) е най-хубаво нещо.

Книгата са никога не свърша.

Книжовните по-мъжовни.

Ко чеш? — вместо: „що чеше, кой чеше?“ Казанджийска: „Какво казваш ти?“

Кован колан, сърмен гердан. От песен.

Ковано магаре.

Ковачът си има клещи и не си гори ръцете.

Кове клинци. — Мръзне като циганин.

Кови желязото, доде е светнало (топло).

Кови петалото, да не загубиш и конят.

Кови пиронът, дорде е топъл.

Кога баба не сполучи, дяволът я научва.

Кога било туй за туй, мойто да си седи у мене.

Кога бърза абаджията, тогава му са късат конците.

Кога викнат сички „пиян си“, и да не си пиян, ставаш.

Кога викнат сички на едно куче „бясно е“, и да не е, бяс го хваща.

Когато вият кучетата, бабичките умират.

Кога варим триеница, тогаз отива да купи лъжица.

Кога види зор, тогаз търси Бога.

Кога вее вятърът, и малката шибалка са клати, както и голямото дърво.

Кога влезе в града, и са похрепе. — Казва се на тия, които веднъж отишли в града, а после продават чалъм на другите.

Кога го нямаш, то може и без него.

Кога го нямаш, и без него минуваш.

Кога Господ дава брашното, дяволът зема чувалът.

Кога Господ дава млин, не та пита чий си син.

Кога Господ иска да вземе на някого стоката, той му зема по-напред умът.

Кога Господ иска да убие някого, той най-напред му земе умът.

Кога Господ иска, и светците помагат.

Кога Господ мене, и аз тебе.

Кога гойно срах, кога кола минаха.

Кога го квакнах, кога кола минаха.

Кога да се жени слънцето, таралежъкът го развърнал. (Приказка). — Слънцето сторило да се жени и калесало всичките животни на сватба. Всички дошли, само таралежъкът нямало. Чакали го, ето го след време дошел всадник на едно магаре и като слязъл от него, вързал го тамо настрана и оставил му камик да яде. — Доказателство какво трябва да очаквами от размножаваньето на слънцето.

Кога дава Господ не пита кой си син.

Кога дал Господ сливите, че дал и костилките. — Казува се тому, комуто се случи между добрините и нещастие. Габр.

Кога две кучета се борят за един кокал, третьото го изяда.

Кога дойде, не пита.

Кога дойде четвъртък подир петък.

Кога дъж преиде, качул на глава.

Кога дъжд няма, и град е хубав.

Кога знайте от мене по-много, правете каквото знайте.

Кога е Аглика без ризик, що да ти правя. Разложко.

Кога е бедата на върха, там е Господ най-близу.

Кога е дъждовно, къщата не се покрива; кога е ясно, не капе.

Кога е зенгин, честито; кога е сиромах, шега си подбиват. Соф.

Кога е челяк здрав, и водата му е сладка.

Кога е човек гладен, на сърцето му вълци вият.

Кога е ясно, абата я носят; когато е дъждовно, сама язди.

Кога излезе на пътя, кучетата ще тръгнат след него (да го ближат). — Казва се тому, кой се капе, като яде.

Кога излязъл из градът, тогаз псувал пашата.

Кога има — вура, кога нема — кура. Соф.

Кога има, къч фърга; кога няма, спи. — Казва са за някого, който кога има пари, върлува, а кога няма — мирува.

Кога има — свиска, кога няма — стиска.

Кога имаш — купувай, кога нямаш — продавай.

Кога искат триста — не питат поп Христа.

Кога кажат сто души луд си, луд ставаш.

Кога как ида в черква, се върба ми дават.

Кога? — Кога пусне рога. — Отговор на въпроса: „Кога?“

Кога, кога, че никога.

Кога крадат, не кради; като ловят крадците, не бой се.

Кога кумата не е драга, и сватовете до прага.

Кога ли ще го бъде.

Кога лъжеш, зад вратата ли гледаш?

Кога минуваш по мост, слязвай от коня.

Кога момата не е с света, то и сватовете не са с свеса си.

Кога много гърми, малко дъжд вали.

Кога му допре яйцето (на гъза), тогаз полог търси.

Кога му опустее главата, тогаз и шапката.

Кога, мъжо, да работя: в понеделник — безделник (похмелник), вторник — потопорник, сряда — не са сяда, четвъртък — несвъртък, петък — несретък, в събота — на баня, в неделя — света неделя.

Кога найде, че зайде.

Кога не ще някой, той казва „не може“.

Кога нура да падне, ние ходим да поим магаретата.

Кога няма грошове, то и парата стиска.

Кога няма кокошка, то и сврака.

Кога няма котката, мишките хоро играят.

Кога няма, тогаз тряба.

Кога останат двама без душа, третия остая без глава.

Кога падне човек в морето, той за змия са хваща да го извлече.

Кога падне човек в морето, той и за сламка са улавя.

Кога пее един петел, късно съмнува. Гръц.

Кога пита и плоска, кога сух хляб на рогозка.

Кога пойде евреин на оранье, тогаз да пукнат. — Казва се, кога заравят яйца да се пекат, и с това искат да кажат, че не тряба да пукнат яйцата, защото евреите не ходят на оранье. Соф.

Кога припре остена, тогаз вика мар жено. — Кога види зор от нещо или за нещо.

Кога проси, мед на уста носи; кога дава (враща), зехир и отрова.

Кога продават, купувай.

Кога рекъл и сиромахът да тропне, то са скъсал тъпанът.

Кога се сиромахо разрипал, тупа̀но се скинал. Соф.

Кога са вратя (тогай), ке платя.

Кога са върне баща ми от гроба.

Кога се върнат чифутите от Божигроб.

Кога са дави, пуща брадвата; кога са избави, жалей топоришката.

Кога са задъне треската в бъчвата, не оставя човека цяла зима.

Кога са карат двоица, трети яде бой (ако се намеси).

Кога са катурнат колата, тогаз много пътища са отварят.

Кога са лозье копае, а баба са потае.

Кога са мажи мъжът, са кара попът.

Кога са магаретата преяздиха, тогаз иде.

Кога са праши, прашѝ го; кога са каля, каляй го — т.е.: „Копай папурят, кога е сухо и кога е кално“, рекъл орачът.

Кога сбърка, тогаз право казва.

Кога си в къра, да та не стига каквото ти къщните мислят.

Кога си види ушите без огледало, тогаз и ще види прокопсия.

Кога си види вълка гъза.

Кога си видиш тила, тогаз ще си видиш късметя.

Кога си меден, секи та ближе; кога си лайнян, никой та не погледва.

Кога спи, не краде.

Кога спи, не лъже.

Кога стана кратуна, кога опаш навири.

Кога станало морето медено, сиромахът си изгубил лъжицата. Гръц.

Кога тиква стана, кога опаш пусна.

Кога ти мечката не гази ръжта, не я барай.

Кога ти цар хара майка, кому да са плачеш.

Кога трънки с качемак, кога трънки с буламач. — Потурчила се наша Трена и това изпатила.

Кога турчин стана, и чалма съдрана.

Кога турчин проболярее жени зема, а българин къщя прави.

Кога тъпан прах сбере, и ти дом да събереш. Клетва.

Кога умра аз, тогаз да опустее сичкия свят.

Кога умре моят кон, ако ще расте трева.

Кога умре моето магаре, трева хем да никне, хем не (или трева расло, не расло).

Кога умре човек, тогаз стая добър.

Кога цукнете, ако ма не поменете, да пукнете.

Кога човек забърка, конско лайно сере. Тур.

Кога човек сбърка, на лошево хърка.

Кога човек сбърка, хваща зле да хърка.

Кога човек са смее, що прави не знае.

Кога ще бъде, така да бъде.

Кога ще е туй за туй, нека е мойто у мене.

Кога ядеш, да ти пращят ушите.

Кога ядат — еж, когат лежат — леж.

Когато аз съм се родил, ти беше на майка си в корема. — Значи по-стар съм, зная повече от тебе.

Когато валя големият град, та изби и мойто око, и твойто.

Когато видя, тогаз ща и да повярвам.

Когато вълкът беше куче, а кучето вълк.

Когато Господ не види — т.е. нощя.

Когато го канят, не ще, а когато иска, му не дават.

Когато дойде конски Великден — т.е. никога.

Когато дойде Куковден.

Когато е нуждата най-висока, Господ е най-близо. Немска.

Когато израстат на коня рогове.

Когато на кокошката припре (отзаде яйцето), тогаз и търси полог (да го снесе).

Когато поникнат на петата ти косми, тогаз ще прокопсаш.

Когато разбогатее селото, попът са кръви.

Когато са добре кокошките ми, и аз съм добре.

Когато си чист на сърцето, нека казва кой какво ще.

Когато та канят, еж, когато та гонят — беж.

Когато тато и мама ме учеха, аз ловях мухи.

Когато тато и мама ме съдеха, аз гледах кучето как се пощи.

Когато ти отиваше, аз са вращах.

Когато ти е сърцето чисто, не бой се от нищо.

Когато ти не припка, що ти е напинка.

Когато ти се види най-кротка лисицата, тогаз най-добре си варди кокошките.

Кого бият жени, кучетата го ръват.

Кого де го боли, там са пипа.

Кого де сърби, там са чеше.

Кого как видиш, ако му казуваш тато, не мож найде майка си.

Кого как срещне, сѐ ще го зачесне.

Кого какво боли, за него си приказва.

Кого не сакаш, я на оджака ти, я на буджака ти. — Тур.: „Истемедиин кимсеи, я оджагънда, я буджагънда.“

Кого пита, че пахна…

Когото бият, той знае да плаче.

Когото Господ варди, него пушка го не бие.

Когото Господ обича, той го и наказва.

Когото докопат, него ще охлопат.

Когото не бият, той не плаче.

Когото не е срам от хората, не го е грях ни от Бога.

Когото не е срама, него не е и гряха.

Когото не е страха, не е го и гряха.

Когото са били, той знае боли ли.

Когото съм дарила, сѐ ми казват: „Кобила.“

Кое добро мина, та го я не видох.

Кое къде никне, там и ще обикне.

Кое мина, че ма замина.

Кое ми е напред, че и това — рекло кучето.

Което Господ не дава, и ковач го не изковава.

Което Господ дава, никой го не отнима.

Което е в ръка, не е лъжа.

Което имаш да вършиш днес, не го оставяй за утре.

Което куче искат да обесят, казват бясно е.

Което куче ма е залаяло, сѐ е побесняло.

Което куче не лае, то и не хапи.

Което куче не знае как да лае, то докарва влък на овцете.

Което куче не знай как да лае, то вкарва вълка в кошарата.

Което куче не ще да варди стадото, то ходи насам-нататък.

Което куче окраставее, него и ядат червеите.

Което можеш да направиш днес, не го отлагай за утре.

Което можеш да извършиш таз вечер, не го оставяй за заран.

Което му е на сърцето, туй му и на устата.

Което не ти е работа, не зачевай.

Което не са е пръчило, няма ни да се кози.

Което не искаш да ти правят другите, не го прави и ти тям.

Което няма човек, него петимисва.

Което плюеш, не го лижи.

Което са дава на сиромаси, не е изгубено.

Което са крие, то ще да са открие.

Което си правил, него чакай да видиш.

Което скоро (лесно) става, скоро са и разваля.

Кожа и кокали.

Кожа от юнака като от малака. От песен.

Кожемити лостагарка (въстегарка).

Кожемкити са понахрапал.

Козайц-торбалник — рекъл циганинът от бързина, вместо коза и заец — козайц, а торбалник — за торба и отварник.

Козата ако лъже, рогата не лъжат.

Козата козле ражда.

Козата рогата бий него в главата. — Грък казва слово на св. Спиридона.

Козата са още не окозила, ерето са разтропало.

Козата са присмяла на овцата, че й са видял гъзът.

Козата я бий (чука) градът, а тя вири опаш.

Козице ле, козано, моя сива рогуше. Соф.

Козице ле, козке ле, отървах са, Божке ле.

Които бързат, квасник им месят.

Които дават, те са хубави.

Кой види вълкът вика, който не дваж вика.

Кой душа си не продава, той имотен и не става.

Кой? — Дядо Бъкой.

Кой де умре, там го и копат.

Кой де са улучи, туй ще научи.

Кой е? — Койчо от Койчевци. Тревн. колиби.

Кой е крив, да е жив; кой е прав, Бог да го убие. Соф.

Кой е ти? — Кой ет, ети на вратата. Свищов.

Кой зле клечи, дваж навън ходи.

Кой зло мисли (другиму), зло намира.

Кой зло мисли, Господ да го очисти.

Кой зло мисли за нас, доброто му под нас.

Кой знае, знае; кой не знае, трева пасе.

Кой знае, че тоз камък ще чупи глава.

Кой изяде маслото, ще го издуе корема. Соф.

Кой изяде млякото.

Кой каза на тебе. Гагаузки.

Кой казва, че е курвин син?

Кой как знае, така играе.

Кой как знае, така бае.

Кой как иска, така писка.

Кой как свари, натовари.

Кой какво е дробил, това и ще сърба.

Кой какво е ровил, в него ще го заровят.

Кой какво мисли, таквоз да го притисне.

Кой какво мисли, такова да натисне.

Кой каквото дроби, в паницата си го намярва.

Кой каквото има, с него се хвали.

Кой каквото мисли, това и сънува.

Кой каквото прави, таквоз ще намери.

Кой каквото прави, трупа го на главата си.

Кой каквото плаща, таквоз и купува.

Кой каквото прави, то ще и найде.

Кой каквото прави, на себе си прави.

Кой каквото търси, него и намира.

Кой кога умре, тогава го и ровят.

Кой кога го заболи, тогаз плаче.

Кой кога са опари, тогаз скача.

Кой кого си има.

Кой кого, ще видим. Заканванье.

Кой което жали, него и хвали.

Кой което си направи сам, не може и дявола да му го направи.

Кой коли кучето.

Кой комуто навива, него и побийва.

Кой котка не храни, той храни мишките.

Кой коя мисли, нея и да стисне.

Кой крив? — Кутулът.

Кой ми сра в гащите?

Кой мина, та ма замина?

Кой му е крив, като е прав.

Кой меси кривите хлябове? — Рачо.

Кой на два дни, кой на три дни, Иван в сряда вечер.

Кой на нива, кой на лозье, бяла Неда на конака.

Кой не слуша, той няма и да заповядва.

Кой не бегендисва, да не кондисва.

Кой пие, кой плаща.

Кой пие, той знае.

Кой пита в чердата за черно конче. Тур.

Кой пита, не скита. Соф.

Кой пита Панка кога е Великден.

Кой плаща, а кой разгащя.

Кой пръдна в чердата? — Кутулът.

Кой пръдна, кой зе грошът?

Кой с кого, воденчарът с водата са бори.

Кой с което, Иван с своето.

Кой сам се хвали, кори се.

Кой сам се хвали, ще жали.

Кой са заран смее, вечер плаче.

Кой са много от мухи брани, него най-много налитат.

Кой си има брада, да си има и бръснач.

Кой си има брада, он си има и гребен. Соф.

Ко’ си има, то’ си клима. Прилепска.

Кой си хъка, насреща му мъка.

Кой та пита, синко, бръсне ли са владиката.

Кой та пита тебе, бръсне ли са кадия.

Кой та пита тебе, отде съм.

Кой та пита тебе, колко ти чини калпакя.

Кой тебе пита.

Кой тебе с камен, ти него с комат.

Кой ти е адаша? — Колю Каралаша. Ами кой ти е еша? — Никола Келеша.

Кой ти извади окото? — Брат ми. — Затова е тъй дълбоко извадено.

Кой хвали булката низивривата (сополивата)? — Сватята ни гуреливата.

Кой хлопа? — Иван Шопа. — Защо хлопа? — За сопа.

Кой ще изпъди воденчеря — казват тому, който остава най-подир на софрата да яде.

Кой ще носи хляба? — Аз. Кой ще носи мотиките? — Казвайте пък други бе.

Кой що сее, това и жъне.

Кой що си сам учини, друг не може да му учини.

Кой що чини, на себе си чини.

Кой що чини, това му дохожда и на главата.

Който аресва на момата, негова е момата.

Който бръка в медът, той си облизва пръстьето.

Който бърка в гюбрето, нему и вонят ръцете.

Който бяга от гозба, няма очи за просба.

Който бяга, в един път бяга, потерата в сто го гони.

Който бяга от попарата, да му са счупи лъжицата.

Който варди текята, той изида чорбата. Ст. Загор.

Който веднъж излъже, не вярват го втори път.

Който веднъж излъже, не го вярват втори път, и право да каже.

Който веднъж излъже, дваж му вяра не хващат.

Който вика на секиго тате, без майка остава.

Който винце попийва, главата си разбива.

Който винце попийва, без главица поспива.

Който винце попийва, на ледеца поспива.

Който винце попийва, на сокака поспива.

Който винце попийва, без женица заспива; кой ракийка попийва, без невеста поспива.

Който влезе в банята, доде са не изпоти, не излязва.

Който втелеса, той ще издява (ще вършее харман).

Който върви право, да ослепее. — Тур.: „Догру гиден, кьор олсун.“

Който вяра ломи, невяра ще го сломи.

Който вярва на сънищата, туря си умът на облаците.

Който вярва сънищата, той пасе ветровете.

Който гази калта, ще са окаля.

Който гледа земята, не може да види небото.

Който гледа, сол и пипер в очи, да ослепее. — Така закълнават децата тогова, когото карат да не гледа, кога играе на „жумеж“ или на „сляпа баба“.

Който го не пие (виното), да му са не ражда.

Който го не пие, той са не упива.

Който гони два заека, и двата изпуща (или не стига ни един).

Който го помирише, окапва му носът.

Който готви гозбата си с трески, нему са и вмерисва на дим.

Който дава, гладен не остава.

Който дава малко, дава от душа; който дава много, дава от имот.

Който дава на вяра, без риза остава.

Който дава хляб на чуждите кучета, скоро ще го лаят неговите.

Който дава, той добър.

Който даде цената, той слуша свирнята.

Който дига рогове, он остая без уши. Соф.

Който дроби лъжи, в паницата си ще ги намери.

Който другиму са смее, и нему ще са смеят.

Който другиму трап копае, сам в него пада.

Който е близо до черква, или не ходи в черква, или късно отива.

Който е вчера умрял, днес е пишман станал. — След лоши времена, кога се поправят.

Който е гърмял голям тъпан, дааре не го глуши.

Който е длъжен, той е и тъжен.

Който е дробил, той знае; който сърба, не знае.

Който е завистлив, светът му е крив.

Който е лют, той бива жълт.

Който е на младост работил, на старост почива.

Който е отдолу, той знае — рекъл петелът, когато магарето се хвалило, че като яздяло магарицата, земята треперела.

Който е падал в морето, от дъжд не бяга.

Който е побратим с камиларя, вратата му трябва да са високи. — Тур.: „Деведжи илен конушан капусу буюк олмалъ̀.“

Който е посеял, ще жъне; който е посадил, ще бере.

Който е ходил на воденица, сѐ ще има брашно (паспал) на калпакя си.

Който е ходил сѐ пеш, него натовари да ти избере кон.

Който е чувал голям тъпан, от малкия се не бои.

Който е ял сѐ боб, него проваждай да ти купи месо.

Който жалее петалото, той загубва коня.

Който жали гоздейо, загубва подковата.

Който жали коньо си, загубва себе си.

Който жали подковата, загубва коня.

Който живее с надежда, умира и поглежда. — Итал.: „Qui viva speranto, morte cacanto.“

Който за другиго залита, сам си подлита.

Който забикаля, по-скоро отива.

Който завижда, не вижда.

Който заграбя, (не) загабя. Ловешка.

Който захваща много работа, той ни една не свършва.

Който зема на вяра, дваж са с кесията си кара.

Който зле клечи, дваж навън ходи.

Който зло мисли, зло и намира.

Който знае да чака, всичко му иде во време; който бърза, белата си намярва.

Който знае книга, той има четири очи.

Който зяпа по небето, пада в кладенеца.

Който иде полека, той отива далеко (надалеч).

Който избира, той примира.

Който излъже един път, не вярват го втори път.

Който излъже един път, сто пъти право да казва, не му хващат вяра.

Който има брада, той си има и гребен.

Който има градина на вратата си, той има млечна крава в двора си.

Който има две пари, той знае три думи.

Който има един кош слама повече от тебе, с него са не карай.

Който има лозье, нека си тури пъдар.

Който има много пипер, той туря и на зельето си.

Който има място, няма го.

Който има пари, работата му върви както иска.

Който има пет гроша, знае шест думи.

Който иска да почива на старост, да се труди да спечели на младост.

Който иска да каже нещо добро, трябва първо добре да го премисли.

Който иска да пести, нека начне по-отрано.

Който иска на старост да почива, на младост трябва да не почива.

Който иска много, да иска от Господя.

Който иска да яде кокошки, ще тъпче по коришници.

Който ище либе без кусур, без либе остава.

Който казва правото, нийде не го прибират.

Който кон играе, нему и подсмърчат.

Който копае другому яма, сам пада в нея.

Който копае трап за другиго, сам си пада вътре.

Който купува каквото му не трябва, продава онова, което му най-трябва.

Който лъже — на въже; който не — на две, или

Който лъже — на две въжа, който не лъже — на четири. — Някои тъй казват, но тъй казано почти няма смисъл. Тая поговорка се пази у децата, когато направят нещо и крият. В нея е съхранена законодателната идея, че някога в България или по-напред е имало закон да бесят тези, които лъжат или направят зло и забъшават. Инак у децата не можеше да се втълпи тая идея: който лъже, на въже.

Който лъже и обядва, казва право и не вечеря.

Който лъже, той тъже.

Който лете пладнува, зиме гладува.

Който лете не работи, той зиме гладува.

Който ма не аресва, да ми не дава по-голямата си дъщеря, да ми даде по-малката.

Който ма помирише, носът му окапва.

Който ме не аресва, да си не дава дъщерята.

Който мие медено каче, не може да си не оближе пръстите.

Който ми дава хляб, той мени баща и брат.

Който ми зе сламката, да му гоня мамката.

Който мисли сѐтнината, юнак не става.

Който млад поспива, той стар попостя.

Който много зема, малко зема.

Който много бърза, той назад остая.

Който много говори, той сбърква.

Който много дава, скоро ще проси.

Който много са врича (той нищо не дава), а от него са нищо не отвлича.

Който много ходи, много знае. — Виж: „Ако не беше поревал.“

Който много хортува, той се излъгва.

Който може, и конят му може.

Който мокри, той суши.

Който мъдро мълчи, той по-добре говори.

Който мълчи, знае си работата. — Тур.: „Със олан ишини билир.“ Виж: „Мълчан“.

Който наваля, планина преваля.

Който на тоз свят не си почита сватите, на онзи свят ще върше тръньето.

Който не варди чуждото, той и своето не ще види.

Който не знае да слугува, не може да господарува.

Който не знае да седи на лопата, той седи на дръжката.

Който не мисли от днес що ще прави утре, нему нити му е домът, нити му е домакинството със светът.

Който не мери с мяра, той няма вяра.

Който не пази парата, той не вижда и гроша.

Който не почита дукатото, той и хилядото не ще да знае.

Който не пие, той са не упива.

Който не посее, той няма и да пожъне.

Който не работи, не бива да яде.

Който не са е родил, той няма и да умре.

Който не си пази парата, не струва ни дукато.

Който не слуша старите, той не е човек.

Който не слуша, ще го измуша.

Който не слуша, и него не слушат.

Който не сее, не вее.

Който не хортува, той изпат струва. — Тур.: „Сюкюют икрардандър.“

Който не ще да даде, той намярва какво да каже.

Който не ще да даде, той лесно найде що да каже.

Който не ще да меси, въс (цял) ден сее.

Който не ще малкото, изгубва многото.

Който никога не начина, той никога не свърша.

Който никого не вреди, никого и не може да ползва.

Който няма бела, да си купи сахат.

Който няма воля, всичко му е неволя.

Който няма кавга, да си купи воденица.

Който няма, лесно обещава.

Който няма, не му е свидно.

Който няма нищо, той от обирачите са не бои.

Който няма нищо, не му зимат нищо.

Който няма пари в пазвата си, нека има мед в устата си.

Който няма сакат ат, да си купи нов сахат.

Който няма слуга, сам ще сече дърва.

Който обича гюла, обича и тръньето му. — Тур.: „Гюли севен тикени да север.“

Който обича да лъже, той обича и да краде.

Който обича на рибата главата, ще стане поп.

Който оре, той добре.

Който остане отдолу, да му излезе душата. — Тур.: „Алта калан джанъ̀ чиксън.“

Който осъмва на хана, той замръква на пътя.

Който открадне — един грях, у когото откраднат — сто.

Който пада сам, не плаче. — Тур.: „Кенди дюшен агламас.“

Който падал (наковладил), меса да му падат. Клетва.

Който пие на вяра, два пъти са опива, или дваж са напива.

Който пие, той са и опива.

Който плаче за доброто, без очи остава.

Който плаче, за очи да плаче.

Който плаче за света, той без очи остава.

Който плаче на чужди гробища, без очи остава.

Който плаща, той свири.

Който плаща, виното не го хваща.

Който плюй срещу вятърът, плюй на брадата си.

Който подуши, той го измуши.

Който поп чете по-малко, пуши^[3] по-много.

Който поспистява, не осиромашава.

Който прави зло, да не чака добро.

Който прави, намира; който тегли, той знае.

Който право казва, отвред го пъдят.

Който право не казува, той мнозина смразува.

Който прибързва, той са завързва.

Който продава, той иска и кяр.

Който проси, той носи.

Който проси, не умира.

Който проси, той никога гладен не остава.

Който прегази водата, той е керванджибашия.

Който предвари (изпревари), той натовари.

Който презира малкото, той няма да види и многото.

Който прескача много колове, той ще са натъкне на някой.

Който разбира от свирка, не му трябва тъпан.

Който разбира от пискун — разбира; който не разбира — и от гайда не разбира.

Който рано става, нему и Бог помага.

Който рано стане, рано се обуе, той рано и ще да пропее.

Който са бои от врабците, той просо не сее.

Който са дави, улавя са и у змия (или и у сламка).

Който са грижи за хорските работи, хората ще са грижат и за неговите.

Който се е научил, той ще да се отучи.

Който са е изгорил с триеница, той духа и на киселото мляко.

Който са е нарил от тикви, и на плетът ги духа.

Който са е родил, той и ще умре.

Който са запъва, той са спъва.

Който са кани, не пали.

Който са кани, не прави.

Който са конущисва с камиларя, портите му трябва да бъдат големи.

Който се моли, не плаче.

Който са много смее, ще плаче.

Който са меси в триците, изядат го свиньете.

Който са мести на софрата, не са наяда.

Който са мъчи, той са и пъчи.

Който са надее на чужда трапеза, той гладен остава.

Който са надее на чужди ръце, той е длъжен на Михаля.

Който са наяде рано и рано са ожени, никога пишман не става.

Който са не бои от Бога и от хората са не срамува, ти далеч (или бягай) от него.

Който са не дава да го познаеш, гледай го де ходи.

Който са не пече на нивата, не са пъчи на хорото.

Който са отрича от вярата си, отрича са от Бога (или от баща си).

Който са попари, той скача.

Който са скришом жени, явно са кокени.

Който са смее другиму, и нему дохожда до главата.

Който са смее, на себе си са смее.

Който са смее на щърка, понася му крилете.

Който са враща от пилафът, да му са строши лъжицата. Тур.

Който са секиму отлага, скоро му са съдира калпакя.

Който са хвали, сам са квари.

Който са хвали, ще изпати.

Който сади, той и съди.

Който седи на воденицата, той си съмила брашното.

Който седи (варди) крушата; той яде крушите.

Който си вярва жената, лъже са; който я не вярва, излъган е.

Който си дава колата, той си дава и жената.

Който си е очите изплакал, той и вярва.

Който си не знае мястото, той скоро си съдира гащите.

Който си не либи на този свят сватите, на онзи ще вършее тръните.

Който си няма в своят дом неволия, нека търси у чужд дом веселия.

Който скоро съди, скоро пишман ще бъде.

Който слуша жените, той е дваж жена.

Който слуша, спасена му душа.

Който слуша хората, напуща си жената.

Който с неправда поболерява, скоро домът му запустява.

Който спи, не спечеля.

Който става рано, не му стигат навуща.

Който става овца, изяда го вълкът.

Който тегли, той знае.

Който троши вярата, Бог ще строши на него.

Който търпи, той юнак.

Който търси многото, той загубя и малкото.

Който търси, намира; който пие, заспива.

Който умре вкъщи, по̀ му е малък товара (кахъра).

Който фърга камък нависоко, на главата му пада.

Който фърга камен на възбог, пада на главата му.

Който фърка високо, той ниско пада (кацнува).

Който ходи много, или намира нещо да яде, или намира нещо да го изяде.

Който ходи, пак ходи.

Който ходи по Бога, той (он) проси за Бога.

Който ходи по боговете, той си гледа дробовете.

Който ходи полека, излиза на планина висока. Тур.

Който ходи често на поздравенье, скоро му се скъсва скуфата.

Който често помръдва, често и попръдва.

Който чуждото не почита (не сайдисва), своето няма да види.

Който яде, кога залязва слънцето, разядват му са устата — казват на децата, които искат да ядат при мрак.

Който яде на заем, яде от хамбарят си.

Който яде много, изяда си късметя.

Който яде при заход слънце, разядат му са устата.

Който яде кокоши крака, той тайна не държи.

Който язди на чужд кон, отсред пътя пеш тръгва.

Кокалан.

Кокал о стена не залепва.

Кокал фърлил помежду им — т.е. свадил ги.

Кокона — кокошка, очите й кокона. Соф. — Керица.

Кокона Мандика, в захода бърника.

Кокона, кокошка й на носа.

Кокоши крака си ял.

Кокошини са като пуек.

Кокошка кога затлъстее, не снася, жена като затлъстее, не ражда.

Кокошка пъшка, петел са тръшка, не бой се, Пенке, Танчо е пиян. — Така преговарят на пиените; но това е един вид предуведоменье.

Кокошката вода пие и нагоре гледа (да не доде пилекът).

Кокошката е кокошка и тя се моли на Бога; вода пие, нагоре гледа.

Кокошката и в хамбарят рови.

Кокошката йоще не насадена, той пилета иска.

Кокошката, кога й допре, сама си намярва полог.

Кокошката си крие главата, и сяка, че не я видят.

Кокошката чини две пари, но и тя си знае времето.

Кол на рамо, два на пояс, бягай страх от пътя.

Кола без катран не вървят.

Кола ум и две безумие.

Колата му с две колелета, та се въртят навсякъде.

Коли го откъм врата.

Колиш ма по за̀кола.

Колка е бълхата, колък е мяхът й.

Колко е теглила таз глава и колко има йоще да тегли.

Колко за неволя.

Колко за поревка (пощявка).

Колко зими съм прекарал аз — рекъл Орешко.

Колко знае баба, толко бае.

Колко знае дядо, толкоз хоро скака.

Колко маймунджилъци знай той!

Колко мляко даваш, Лесо? — Гледай ми лицето и не питай.

Колко мъки вижда хурката, дор напълни вретеното!

Колко пари кикяшките — рекла една на баща си.

Колко сърце боляло, толко очи плакали. Соф.

Колко сърце жалило, толко и пояс хурка държал. Соф.

Колко царвули е съдрал дяволът, докат го изкара на лесата!

Колко чифта царвули е съдрал дявола, доде го от ум изкара!

Колкото глави, толкова и умове.

Колкото го я знам, толкова го и Бог знае.

Колкото го аз знам, толкова и Господ да го знае.

Колкото гроша, толкоз и ума.

Колкото е по-много, толкоз по-добре.

Колкото и да е добра, мащеха е.

Колкото му боят дълъг, толкози му умът къс.

Колкото му са свиди, толкоз и ще види.

Колкото намери, сѐ ги и прошери.

Колкото на иглата върха (на иглян върх), толечко ми дай.

Колкото по-богати, толкоз по-драги.

Колкото по жаба косми, толкоз по нос икрам.

Колкото повече има, толкоз повече са лакоми.

Колкото повече има, толкоз повече стиска.

Колкото повече пие, толкоз повече жаднее.

Колкото потикваш огъня, толкоз по̀ гори.

Колкото са разредява ряпата, толкоз по-едра става.

Колкото са умрели от яденье, не са толкоз от неяденье.

Колкото ти боя, толко ти е твоя.

Колкото ти мене, и тебе Господ толкоз да даде.

Колкото ти стига чергата, толкоз са простирай.

Колкото ходил, толкоз и свършил.

Колкото хора, толкова и табихети.

Колче ти е, колче ми е, чашка ти е, чашка ми е.

Колъкто си, всякога по-малък се показвай.

Колъкто си, сякога са сѐ по-долен (нисък) показвай.

Комар да му е добър кон, иглени уши — зенгии.

Коминят крив, ама димът право излиза (сгледница).

Кому да са оплачеш, Бог високо, цар далеко.

Кому държи гъзът, да шукне.

Кому е до плач, кому е до смях.

Кому зъмче в гъзлето, той търси щърчето.

Кому кога дойде (тогаз тегли).

Кому майка, кому мащеха.

Кому не тряба днес, ще му тряба утре.

Кому пачи (кози) крак. — Тур. „Докуз курда бир фурда.“

Кому продаваш краставици.

Кому пчела за капа (на шапка), он се похвата. Соф.

Кому първо пачи крак. — Кому по-напред.

Кому си дал, то него и търси.

Кому що са дали, с него са и хвали.

Комуто Господ дал, хората не могат да му го земат.

Комуто е добра жената, нему не тряба да ходи в черква; комуто е лоша, не тряба да плаче на гробища.

Комуто е лоша жената, не му тряба вечна мъка.

Комуто е много маслото, той си маже и ботушът.

Комуто е стрелата в реброто, него и боли.

Комуто е харна жената, не тряба му рай.

Комуто е щета, нему е и присмеха.

Комуто лозьето е прекопано, той има пълна бъчва.

Комуто си бръснал брадата, него си и порязал.

Комуто си дал, върви го търси.

Комуто си кумувал, от него и чакай кравай.

Комшийската кокошка са вижда като гъска.

Комшийската кокошка сѐ по-голяма от наш’та.

Комшийската кокошка сѐ по-едри яйца несе (носи).

Комшийската котка изяла месото, а наш’та са наяла.

Комшийската котка накусала млякото, а наш’та са облизва.

Кон дето не е научен на самар, като му го турят, хелбетя ще шава.

Кон и добър юнак.

Кон и пушка сами са крадат.

Кон на вяра, пари на заем.

Кон познава сайбият си.

Кон пърди, вятър вее.

Кон пърди, вятър вее, гората се люлее.

Кон пърди, вятър вей, Димка перо люлей.

Кон са на заем не дава.

Кон са не продава.

Кон са по прилика не язди, а който го има.

Кон са по прилика не язди, който го има, той го яха.

Кон, сахат и жена са на заем не дават.

Кон се хвали след месец, а па човек след година.

Конеца цепи.

Конката, иди-прииди, напорника зор.

Конска глава на кол (плет) да я видиш, ти й удри юздата.

Конска воля, народна воля.

Конче му струва хиляда, булче му струва два града. От песен.

Коня панагонът го сваля.

Коня язди като кеседжия.

Коня яздя, пешком ходя.

Конят гледай отпред, а момата отвред.

Конят иска зоб, а жената роб.

Конят и ноще види.

Конят на четири крака и пак са препъва, а то не челяк.

Конят познава кой може да го язди.

Конят си давам, мамо, ако ми я дадат.

Копай, мотичке, според платата.

Копралята е не сал в ръцете.

Копри са и то.

Коприва са не мерише.

Копринена булка, вълнен зет. Лясков.

Копринена жена с вълнен мъж — казват тому, който е по-прост от жена си или пък е неучен, простак.

Копси кокона, копси. — Копси, ама чобан дипли.

Корав хляб, корави зъби.

Кордисал са като три и руп.

Кордисва се като пате в решето.

Кордисва са като халваджийска тесла.

Коремът му механа.

Косено е — стрижено е. — Виж: „Не е косено.“

Косми враносани, крака скопосани.

Косо прасе, росо просо пасе.

Костенурката с нощовите си ходи.

Костилка — казуват на сухите дребни хора, а понякога и на скъпите.

Кости меки и намекват, не ще ли са разчекнат. — В тая пословица има нещо намек, дето в старо време блудниците ги разчеквали.

Косъмът от мустаките му да погълнеш, ще са отровиш.

Косъмът с ръце на две дели. — Мурафетлия е.

Котка оцет пие ли?

Котката е станала от ръкавицата на св. Василия.

Котката и котаракът две мачки са.

Котката и през девет стени подушва пестървата.

Котката като не стига млякото, казва: кисело е.

Котката, кога спи, не лови мишки.

Котката, кога не може да досегне месото, казва, че е вонещо.

Котката не пада на гърбът си, а на краката си.

Котката, отдето я фърлиш, на краката си пада.

Котката са похвалила, че не яде пестърва риба. — Нека я подуши, та щем видя.

Котката умира и за мишките мисли.

Котленски тонпатери.

Коча душа яка.

Коя глава колкот’ побира, толкоз зима.

Коя душа не ще да иде в рай.

Коя кучка лаеше, та не аз?

Коя кучка ти лаеше — т.е. кой ти думаше тебе, а ти?

Коя мени кравай на ръката, тя мени леля.

Коя овца отива срещу вълкът?

Коя файда от кахър.

Която боговица не ще да са щипе, тя не на черква.

Която гора са сече, в нея кози не са бръстят.

Която зъмя не ма закача, нека са с години провлача.

Която кобила се хване, тя вършее харман. — Тур.: „Тутула̀н късра̀к харманъ̀ дювѐр.“

Която кокошка млого крещи, малки яйца носи.

Която кръв ще тече, не стои в жилите. — Тур.: „Акаджак кан дамарда дурмас.“

Която мома млого пробира, тя неженена ходи.

Която мома млого са труфи (кити), тя е остаряла.

Която мома млого пее, тя рядко сее.

Която мома не аресва ирген, тя на старец са пада.

Която мома не ще да меси, весден сее.

Която мома обича на рибата главата, ще стане попадия.

Която не ще да меси, тя три дни сее.

Която овца са дели от стадото, вълкът я изяда.

Която стомна чести на вода, скоро са разбива.

Която тиква ходи често на кладенчето, скоро са строшава.

Кравата са тели, а волът боли гъзът.

Краденото е сѐ по-сладко.

Крадците сякога не крадат, (но) ти се сякога пази.

Край плета имаше толкоз повалени, се ти ли ги уби? — Казва се тому, който в очи заплаша, че ще убие. Под повалените край плета се разумява лайна.

Крак не съм подгъвал. — Не съм сядал.

Краката си намериха стъпките, а главите не могат.

Кракът не пипа, пипа ръката.

Крали Марко вино пие, децата му пепел лижат.

Краста иска да се начеше.

Краста с краста се начеше.

Краста шуга руга.

Крастав кон като чуе чесалото (да задрънка), и затръпва.

Крастави кози.

Краставите магарета през девет баиря са смирисуват.

Краставият са присмял на келевият.

Кратка вечеря, дълъг живот.

Кратка веселия, дълга неволия ражда.

Кратък псалом: алилуя. Гръц.

Крепи се пиле царско (царство) ми е. Соф.

Крета като патица.

Крив в тръница, прав в тъмница.

Крив кораб, прав поход. — Тур: „Егри геми, догру сефер.“

Крив си, щот’ си жив.

Крива клетва ступана си стига.

Крива, крива ръчица, дал ви Господ овчица и шарено шиленце. — Така просят някои деца.

Кривакът има два края.

Кривата кобилица, по-крепко носи.

Кривда с политванье, а правда с потикванье.

Криви му колата. — Казва се за дете, кога се е поразчамяло.

Криви на навой, прави на разбой, или криво на навои, право на разбой. Соф.^[4]

Криви се като юда. — За апостола Юда се приказва, че откак предал Христа, изкривили му се устата и станал тъй грозен и страшен, което го накарало да се обеси. Безграмотните живописци са го изобразявали с разкривено лице. „Юда“ — в южно и западно наречие „самовила“ и „русалка“.

Кривицата кабаница да е, никой я не зема на себе си.

Кривият път е по-близък, ама е по-низък.

Криво вретено, остра къделя.

Криво да седим, право да говорим, или криво да седим, право да хоратим.

Криво вървиш, раче. — Тъй ми спори, братче.

Криво клоца, шуто боде. Велес.

Криво лозье, млого гроздье.

Криво перо на кьораво око, желти чехли на спукани пети, кован гердан на келева шия (приличат ли?).

Криво перо петлево.

Криво седѝ, право съдѝ.

Криво-клетник от неверник по-лош.

Кривото само полита, а правото иска да са притика.

Крие си като котка нехтьете (или като зъмя краката).

Криено няма пиено няма.

Кротко агне от две майки суче (бозае).

Кротко като агне (кога са обагне).

Круша под круша пада.

Круша-грозд. — Има много круши, провиснали като грозд.

Крушата са молила баби да я изеде, че й са остри зъбите.

Крушка си има опашка.

Крушката не пада далеч от крушата (коренът си).

Кръв да плюеш, казвай дренки съм ял.

Кръв с кръв са не мие.

Кръвен като попова свиня.

Кръвта вода не става.

Кръвта си проливам, че не го направям.

Кръпеж къща държи.

Кръст-кълки, корем-бабици.

Кръста ми. Клетва. Соф.

Кръстен, а не понуден.

Кръстен дявол.

Кръстена вода в яз не стои.

Кръстѐц гради да летува (на нивата), купѐн гради да зимува.

Кръсти, Боже, помагай, стягай конче, та бягай.

Кръсти, Боже, помагай, фърляй шапка, че бягай.

Кряка, кряка, па кляка.

Кряка като жаба.

Куко и пипе, теле и пате.

Кукувица му изпила умът.

Кукориго петлю, заколи го, тетьо (тате), да не буди мама, да спим двама.

Куку, шопе.

Куме, ядваш ли печено прасе да ти опечем?

Кумица не е чуждица.

Купи ден да пожѝвим (да поминем). Кърчево.

Купи лук, па му навали главата. — Тъй отговарят, кога каже някой: „Що да правя.“ Соф.

Купи му брънкалка и пусти го да брънка.

Купил магарето, че тогаз зел да мисли има ли трева.

Купци се сбират да обират хората.

Курварството е до време, пиянството е до века.

Курдисал са като ръждив пищов.

Курдисал са като цигански пищов.

Куряк мъж. — Мъж, който не може да се схожда.

Куфалницата му не досяга. — Не му стига главата умът.

Куц вълк сяко куче го дърпа.

Куца, че го боли зъб.

Куча вяра. За турците.

Куча вяра не е вяра.

Куча кама̀ра.

Куче брус не яде, а за пакост го изяда.

Куче го влаче. — Не го бива никак, западнал, осиромашел.

Куче държи кокала, нито го гложде, нито го на друго дава.

Куче и котка ще спят заедно.

Куче и челяк.

Куче икрам няма.

Куче, което не знае да лае, на овцете влък докарва.

Куче, което варди две вратя, гладно умира.

Куче сланина не става.

Куче срама няма.

Куче спи кога ще, а да видим как ще яде.

Куче цървули не носи.

Кучетата го дръпат. — Студено му е.

Кучетата та̀мата (вместо щамата).

Кучето другар направѝ, и тоягата не фърляй.

Кучето е благословено, а котката проклета. — Разказуват, че на онзи свят кучето ще носи вода да гаси огъня, в който са мъчи стопанинът, а котката ще духа да подклада.

Кучето е верен другар.

Кучето зиме се кани да си прави къща, а лете забравя.

Кучето и котката заедно ще спят.

Кучето като му наближи смъртта, отива да пикае на джамията на вратата.

Кучето, кога ще, спи; но кога ще, не може да яде.

Кучето ляга в яслата, па нито плявата яде, нито на коня дава.

Кучето не яде кокалът, че и на друго го не дава.

Кучето от ходенье (ход, път) остарява (или кучето път го състарява).

Кучето от ходенье остарява, а момата от китенье.

Кучето са протяга лете колко ще, а зиме са свива на кълъбце.

Кучето сяка зима сѐ ще си прави къща напролет.

Кучешки живот.

Кучешки народ.

Кучешко тегло.

Кучката бързо ражда, затуй слепи добива кучетата си.

Кучката слепи ражда кучетата си.

Къде гърми, къде вали.

Къде да е Господ да види.

Къде даде Господ. — Отговор на питаньето: „Къде отиваш? Къде си наумил да идеш?“ Ако питаш просто: „Къде?“, отговарят ти грубо: „За конски мъде.“

Къде лежи очката, а къде му почката.

Къде отиваш, млого? — Въз млого.

Къде отхождаш, Йончо? — За присади, Дончо.

Кълвача си сам главата изкълвава. — Кълвач, детел.

Кълвиговно. — Казва се на пиле преди харман.

Кълне като врачка.

Кълне са като циганин (циганка).

Кълне са като циганин, кога иска да излъже.

Кълцай вода в чутура, да ти пусне масло. Соф.

Към рай пътят млого тесен, към пъкълът с кола върви.

Кънти като празна бъчва.

Кърпеното повече трае.

Кърпи дупки, тули.

Кърпи съдраното, дорде е малко.

Къс петел, пиленце. — Тур.: „Койруксус таук хергюн пилич.“

Къса градината, дълга годината.

Късметлия дете и в гащите са насира. Тревн.

Късметя ми такъв.

Късметя й от педя.

Късна женитба, рани сираци.

Късно е да пестиш, кога не остане.

Късно си са подзел.

Късно си са подбедрил (подскоросал).

Късно си са свестил.

Късю ма дърпа. — Не ми достигат парите.

Кътай парицата, крепи душицата.

Къш чуждица, доде влезе в паница.

Къща без жена, гиран без кофа.

Къща без жена и мъж без пари, огън да ги гори. — Тур.: „Ев карасъз, еркек парасъс, атеше янсънлар“.

Къща без жена не е съща къща.

Къща без жена не се върти.

Къща без кавга (без дим) не бива.

Къща без покрив не бива.

Къща гори, дим не пуща.

Къща, да я шибнеш, ще тръгне — т.е. стъкната.

Къща имам (ми е) на главата (си).

Къща от имот са не съсипва.

Къща са с инат не върти.

Къща хрубелница.

Къща язѝлница — т.е. пуши.

Къщата да изгори, дългът из коминя изскача.

Къщата му гори, пък той песен пей.

Къщата не стои на земята, а на жената.

Къщата наопаки ще стане. — От приказка за Настрадин Ходжа.

Кьорав да не плаче, кьопав да не плаче, злочест да плаче.

Кьорав за свет, окат за чедо.

Кьорав Коца овце пасе, пет закарва, три докарва. Соф.

Кьорав не си.

Кьорава работа, конски хесап.

Кьорави очи кум не видят.

Кьоравото понякога прогледва.

Кяр до уши.

Кяр до коляно.

Кяр до коляно, зарар до уши.

Кяр е добър с похващанье, а пък борчът с плащанье.

Кяра и зараря са (стари) ортаци.