Стив Бери
Загадката Колумб (74)

73

Закария скочи на бента и се наведе да огледа пораженията. Але и Роча го последваха. По негова заповед фенерчетата им бяха изключени още като навлязоха в реката. Не искаше да предупреждава Роу и Сейган, че вече са тук.

Водата продължаваше да нахлува в пещерата.

Роча се плъзна встрани и се наведе да вдигне някакъв предмет. Оказа се голям чук. Дали някой умишлено не беше разрушил бента? Роу? Сейган? Някой друг?

— Какво е това? — прошепна Але.

— Не знам. Но скоро ще разберем.

 

 

Том използва вдлъбнатините в скалата, за да се спусне на следващата тераса. Част от тях бяха естествени, а други — очевидно изсечени от човешка ръка. Бене го чакаше в средата на потока, който стигаше до кръста му.

— Изгубил си пистолета — отбеляза Том и махна с фенерчето към празния кобур.

— Няма значение — отвърна Роу. — И без това рядко го използвам. — Повдигна мокрия крачол на панталона си и под него проблесна нож в дълга кания. — Ето оръжието, което предпочитам.

Том реши да рискува и да надникне през ръба на скалната тераса, надявайки се да открие още стъпала. Започна да се придвижва напред с плавни движения на ръцете, сякаш бяха гребла. Краката му внимателно опипваха хлъзгавото дъно. Не след дълго стигна до ръба и насочи светлината на фенерчето надолу. Към следващото ниво, разположено на два-три метра под него, действително водеха още стъпала.

— Предполагам, че приятелят ти едва ли знае какво има на дъното на тази пещера — подхвърли той.

— Не, разбира се. Но ти не мислеше, че ще ни бъде лесно, нали?

 

 

Вниманието на Закария беше привлечено от светлото сияние, което се появи отвъд ръба на каменната тераса. Не чуваше нищо освен грохота на падащата вода. В мрака отпред играеха и други светлини. Приклекна и запълзя към ръба, използвайки за опора по-едрите камъни, Але и Роча го последваха.

Но долното ниво стояха двама мъже.

Бене Роу и Том Сейган. Правеха същото, което самият той беше направил току-що: проверяваха какво има под тях.

Той кимна и в ръцете на Роча се появи пистолет.

— Хей, какво правиш? — прошепна Але.

Той не й обърна внимание. Роча стъпи във водата и предпазливо смени позицията си. Нямаше да получат втори шанс. Стана му приятно, че и Роча отчита този факт. Помощникът му вдигна оръжието. Разстоянието беше двайсетина метра, но включените фенерчета на Роу и Сейган ги превръщаха в лесни мишени. Две натискания на спусъка и…

— Не! — изкрещя Але. — Спри!

В следващия миг фенерчето й светна.

 

 

Том чу някакъв вик, а след това видя и яркия лъч, който се появи над главите им. Рязко се завъртя и успя да зърне осветената фигура на мъж, която се прицелваше с пистолет в тях. Роу също го видя и светкавично се преметна през ръба на каменната тераса.

Екна изстрел.

Але насочи фенерчето си към Роча с надеждата да го заслепи. И успя. Изненадан, той вдигна ръка да се предпази от ярката светлина, а с другата стреля.

— Какво правиш? — пронизително изпищя тя.

Закария я удари по лицето. Тя политна и се просна във водата, но бързо успя да се изправи.

— Тъпа хлапачка! — просъска той.

Правилно ли беше чула? Никога досега не й беше говорил по този начин, никога не я беше удрял. В следващия миг Закария изтръгна включеното фенерче от ръката й.

— Никога не съм искала смъртта на баща си — успя да изфъфли тя.

— А защо мислиш, че сме тук? Баща ти и Роу поставят под заплаха всичко, което правим. Милиони евреи са били изклани през вековете. Имаш ли представа колко са загинали при защитата на Първия и Втория храм? Какво са двама мъртъвци повече? Нищо! А баща ти продължава да ни пречи!

На светлината на фенерчето се виждаше лицето му, разкривено от гняв.

— Ти си ненормален — прошепна Але.

В следващия миг той се нахвърли отгоре й.

— След като желаеш да защитиш баща си, по-добре иди при него!

Тя направи опит да се потопи под водата, но той я сграбчи за косата и рязко я дръпна към себе си. Краката й се отделиха от дъното, бързото течение я понесе. Тежък ритник ускори движението й към ръба на скалата.

Але изпищя. После тялото й прехвърли ръба.

 

 

Том успя да избегне изстрела благодарение на фенерчето, което за миг беше заслепило мъжа с пистолета. Куршумът звънна в каменната стена над главата му. В следващата секунда той изгаси фенерчето си и се остави на течението, което го понесе надясно към стената. Извърна глава към горната тераса, но там цареше пълен мрак. Стрелецът беше изчезнал.

Долови някакви викове, но думите потъваха в грохота на падащата вода. Горе настъпи някакво движение, последвано от отчаян писък, който опъна нервите му. Женски глас. Нима беше възможно? От ръба на скалата полетя тъмно тяло и тежко падна в стигащата до кръста му вода. После се надигна, пое шумно въздух и направи опит да се задържи на крака.

— Тате!

Сърцето му подскочи.

Але. Втурна се към нея и я прегърна. На ръба на скалата над тях се появиха две тъмни фигури. Едната държеше в ръка фенерче.

— Всичко свърши! — извика Саймън.

Другият мъж вдигна оръжието си. Том захвърли фенерчето си, обхвана Але през кръста и се остави на течението. Саймън махаше трескаво с фенерчето в опит да ги открие. Но водата беше по-бърза. Миг по-късно телата им се прехвърлиха през ръба на скалата и изчезнаха в мрака.

 

 

Закария гледаше смаяно надолу.

— Водата ги отнесе, и двамата!

След малко се овладя и умът му отново се включи на високи обороти. Беше ясно, че Том Сейган знае нещо, което е неизвестно за него. Водата клокочеше между разтворените му крака. Насочи фенерчето към насрещната стена. Видя изсечените в камъка стъпала. Роча също ги видя и пристъпи по-близо, включвайки и своето фенерче.

— Е, добре, скоро ще разберем какво знаеш! — просъска Закария.