Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Columbus Affair, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,4 (× 11гласа)

Информация

Сканиране
Еми(2015)
Корекция и форматиране
egesihora(2018)

Издание:

Автор: Стив Бери

Заглавие: Загадката Колумб

Преводач: Веселин Лаптев

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: английски

Издател: Обсидиан

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман

Печатница: „Абагар“

Редактор: Кристин Василева

Технически редактор: Любомир Томов

Коректор: Симона Христова

ISBN: 978-954-769-301-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/5132

История

  1. —Добавяне

60

Бене насочи окървавения нож към Франк Кларк.

— Би трябвало да прережа и твоето лъжливо гърло! — изсъска той.

— Не обичаш да те лъжат, но в същото време не спираш да заблуждаваш собствената си майка — отвърна Франк. — Не е ли странно, Бене?

Това не беше отговорът, който очакваше.

— Какво искаш да кажеш?

— Че направи точно това, което очаквах.

В поведението на Кларк нямаше никакъв страх. На светлината на оцелялата лампа и на малкия пожар от счупената Бене виждаше очите му съвсем ясно. Гледаше твърдо, без никакво притеснение.

— Появиха се бандитите и предложиха пари — добави Франк. — Част от полковниците ги приеха. А аз трябваше да докладвам, че си открил мината — както ми каза по телефона.

— Не си бил длъжен.

— Аз съм марон, Бене. За мен клетвата за вярност към братята ми е нещо свято. Мъртъв ли е техният дон?

— Той е боклук. Кучетата ми го намериха.

— Уби и тези двамата — поклати глава Франк и махна към труповете.

— Получиха си заслуженото — изръмжа Бене и вдигна ножа. — Защо да не убия и теб?

— Това трябваше да се случи, Бене. И ти прекрасно го знаеше.

Гласът му се сниши до шепот.

— А какво ще кажат полковниците, когато се измъкна жив от тази пещера?

— Че си човек, от когото трябва да се страхуват.

Това му хареса.

— Но ще трябва и да си връщат дълговете.

За което лично щеше да се погрижи.

— Защо се върна? — подхвърли на Кларк той.

— Нали искаше да разбереш защо испанците са смятали тази пещера за специална? — Франк посочи към нишата. — За целта трябва да се качим ей там.

— Ти водиш — кимна Бене.

Отсега нататък щеше да държи под око този човек, без да изпуска ножа. Холибъртън продължаваше да стои замръзнал на място, потресен от гледката на закланите мъже.

— Забрави за тях — подхвърли му Бене.

— Не е толкова лесно.

— Добре дошъл в моя свят.

Двамата поеха след Франк по едрите заоблени камъни, които играеха ролята на стъпала към горното ниво. Там имаше три изхода — тъмни дупки в каменните стени.

— Коя от тях? — попита Бене.

— Изборът е твой.

По всяка вероятност и това беше нещо като тест, но той нямаше настроение за игри.

— Ти го направи, за да стигнем по-бързо.

— Непрекъснато повтаряш, че и ти си марон. Че си част от нас. Дойде време да се държиш като такъв. Докажи, че си марон.

Тези думи никак не му харесаха.

— Наричат те „брат Ананси“ — добави Франк.

— Кой?

Не харесваше този прякор. Ананси беше герой от местната митология, когото описваха като джудже, или още по-лошо — като паяк с човешки качества. Най-силното от тях бе алчността. От разказите на майка си беше чувал, че това същество оцелявало благодарение на лукавството и красноречието си.

— Не мисля, че са искали да те обидят — добави Франк. — Просто те описват по този начин. Защото въпреки всичките му прегрешения робите обичали Ананси. Историите за него са ни съпътствали през цялото време след заселването ни по тези земи.

Отдавна вече не се интересуваше какво мислят другите. Най-малко пък сега, когато най-сетне беше проникнал в златната мина.

— По кой тунел?

— Аз ще ти кажа — обади се Трей.

Обърна се да погледне приятеля си.

— В дневника на Луис де Торес, който открихме в Куба, е описано с подробности как са избрали това място, наречено крипта.

— Нещо като трезор?

— По-скоро скривалище — отвърна Трей. — Избрал го е лично Колумб, направил си труда да проникне в пещерата. Според Торес именно тук са скрили своето безценно съкровище.

— Може би сандъци със злато от Панама?

— Не знам — поклати глава Трей. — Той подробно описва мината, включително и трите тунела. Според него трябва да знаеш откъде си, за да избереш правилния път. После прилага списък на всички допълнителни неща, които трябва да бъдат взети под внимание — броят на съдовете за жертвоприношение на олтара, местата за кадене на тамян и кивотът. Бройката на местата за благословии и какъв процент заема Светая светих в Първия и Втория храм. Според заповедта на Бог.

Бене объркано слушаше. Нямаше никаква представа за какво говори приятелят му.

— Трябва да си евреин, за да знаеш отговорите — поясни Трей. — Аз доста се поразрових, за да получа ориентация. На всеки олтар има по три съда. А площта, която заема Светая светих, е точно трийсет и три процента. Най-святото място за евреите. — Трей посочи третия тунел. — Пътят е оттам.

Кларк кимна.

— Какво има вътре? — попита Бене.

— Нещо, което не принадлежи нито на мароните, нито на таиносите — отвърна Франк, пристъпи към тунела и насочи лъча на фенерчето си в него. — Мароните открили тази пещера далеч след смъртта на последния таинос. Но ние изпитвахме уважение към тях и затова съхранихме всичко.

Кого ли има предвид Кларк, запита се Бене. Себе си или предците им? Ако злите духове наистина съществуваха, това би било най-подходящият дом за тях.

Франк влезе пръв в прохода с грапави стени. Бене се запита къде всъщност се крият златните жили, тъй като в пещерата липсваха следи от каквито и да било разкопки. След кратко колебание зададе въпроса на Франк.

— В другите два тунела има отклонения, които свършват при дълбоки пукнатини. В някои от тях таиносите са открили злато. В ограничени количества, но съвсем достатъчни, за да привлекат вниманието на испанците.

Проходът представляваше приблизително права линия, но въздухът ставаше все по-застоял. Бене усети как главата му се замайва.

— Защо е трудно да дишаме? — попита на глас той.

— Помниш ли онзи звук, който чухме, преди да се гмурнем във водата? Сякаш земята си поема дъх, а след това го изпуска? Тук лошият въздух е повече от добрия. Това е една от причините таиносите да изберат пещерата за свое лобно място.

Потискащо. Забеляза, че и Трей се чувства притеснен. Потърси погледа му и поклати глава — сам избра да дойдеш… Разбира се, беше наясно с мотивите му. Като всеки учен той не искаше да пропусне уникалния шанс да види с очите си нещо, за което се носеха толкова много стари легенди.

Заболя го главата. Въпреки това не каза нищо и продължи да се промъква напред.

— Таиносите се отнасяли към религията по същия начин като испанците — добави Франк. — С тази разлика, че не смятали себе си за висши същества, а уважавали околния свят и другите живи твари. Но допуснали една фатална грешка — решили, че и белите хора мислят като тях.

Изминаха около петдесет метра. Подът бе леко наклонен нагоре. Светлината на фенерчетата достигаше само няколко метра напред, всичко останало тънеше в непрогледен мрак. Липсваше влага, което бе необичайно за ямайските пещери, обикновено много влажни от подземните реки и езера.

Бене зърна нещо, осветено от фенерчето на Франк. На десетина метра пред тях. Дървена врата от грубо сковани дъски, почернели от времето. Панти липсваха. Просто правоъгълник, който пасваше плътно в изсечената скала. На пода пред него се издигаше висока и почти непроходима купчина от скални отломъци.

Бене направи крачка напред, готов да се покатери върху нея.

— Сигурен ли си, че искаш да влезеш там? — сграбчи потната му ръка Франк.

— Опитай се да ме спреш!