Стив Бери
Загадката Колумб (41)

40

Бене беше ходил няколко пъти в Сантяго де Куба — град с половин милион жители, втори по големина след Хавана, намираща се на деветстотин километра в западна посока. Дълбоко врязаният в сушата залив отдавна го беше превърнал в най-важното пристанище на страната. По-малко известна беше старата му история, неразривно свързана с испанското владичество.

Според обясненията на Трей градът бил основан през 1514 г. от Диего Веласкес де Куеляр, един от първите испански конквистадори, които стъпили на острова. От тук тръгнал Кортес на своята дълга мексиканска експедиция, а малко по-късно и Де Сото поел към Флорида. Сантяго бил център на испанската власт в Куба и столица на страната до 1589 г. Недалече от града се провела решителната битка, която сложила край на испанско-американската война и наложила присъствието на европейците за вечни времена.

— От балкона на общината Кастро обявил победата на кубинската революция — добави Трей, докато се качваха на рейндж роувъра, който ги чакаше на летището.

Бене го беше уредил благодарение на тесните си връзки с местните търговци.

— Колумб акостирал тук по време на първото си плаване през октомври хиляда четиристотин деветдесет и втора — продължи Трей. — Убеден, че е стигнал до Азия, той тръгнал да търси Великия хан. На борда на кораба му пътувал и човек на име Луис де Торес, който служел като преводач. Говорел иврит и малко арабски. Колумб го изпратил да търси хана заедно с един от хората си. Разбира се, те открили само полуголи диваци, които водели примитивен живот. Но Де Торес открил и нещо друго, което по-късно щяло да промени целия свят… — Трей направи кратка пауза и добави: — Големи и сочни листа на неизвестно растение, които местните навивали на руло, а след това го палели от едната страна и вдъхвали дима. Наричали го табакос. Направило му впечатление, че ловците винаги носели със себе си по няколко такива рула и периодично ги палели. Благодарение на това били в състояние да изминават огромни разстояния през джунглата. Днес ние ги наричаме пури, а листата, от които са направени — тютюн. По всяка вероятност. Де Торес е първият европеец, който е пушил. Но само сто години по-късно тютюнът бил разпространен в цяла Европа.

Бене седна зад волана и подкара рейндж роувъра към малко селце, западно от града. На седалката на Трей ги чакаше адресът на службата с архивите в комплект с пътна карта.

— Де Торес така и не се върнал в Европа — продължи разказа си приятелят му. — Установил се в Новия свят завинаги именно тук, в Куба. Създал плантация и станал първият европеец, който отглеждал тютюн. Постепенно островът се превърнал в щабквартира на испанците в Новия свят, като изместил Испаньола. Логично е да очакваме, че именно тук ще открием много документи от онова време.

Точно това ги е спасило, помисли си Бене. След 1959 г. Куба се превърна в социалистическа страна и се затвори за външния свят. Нещата започнаха да се променят едва преди няколко години.

— Получих информация, че тези архиви са част от малък музей за испанското владичество в Куба — добави Трей.

— Лично аз ненавиждам Колумб — обади се Бене. Чувстваше Холибъртън достатъчно близък, за да бъде откровен с него, поне на тази тема.

— Не си сам. Доколкото ми е известно, единствено тук празнуват дванайсети октомври като празника на Колумб в Америка. В Мексико го наричат Раза, което ще рече Денят на една раса, и изобщо не споменават Колумб. В Уругвай го празнуват като последния ден на свободата. Много народи в Централна и Южна Америка се чувстват по същия начин. Случилото се през хиляда четиристотин деветдесет и втора със сигурност променя света към по-лошо: геноцид, жестокост, робство.

Изминаха няколко километра в мълчание. От двете страни на пътя се простираха плантации със захарна тръстика, оградени с високи палми. Бене си мислеше за оскъдната информация, която му беше предоставил Саймън. Не беше споменал пред Холибъртън за съществуването на австриеца. Това беше информация за лично ползване. Но беше дълбоко озадачен от думите на Трей за Луис де Торес. Преводач от иврит?!

— Защо на кораба на Колумб е имало човек, който говори иврит? — попита на глас той.

— Никой не знае, Бене. Някои изследователи са на мнение, че самият Колумб е бил евреин и истинската цел на плаването му е била да открие благословена земя за нова родина на евреите.

Същото беше казал и Саймън.

— Възможно ли е?

— Казва ли ти някой? — сви рамене Трей. — Знаем толкова малко за Колумб, че всичко изглежда възможно. Доказан факт е, че по време на първото си плаване не е взел на корабите си нито един свещеник — нещо, което само по себе си звучи доста странно. Още в онези години Колумб е бил загадката, която е и днес. Кой би допуснал, че е открил някаква тайна златна мина на таиносите? Но може би и това ще се окаже истина.

Асфалтираният път ги отведе в малко градче със сгради в колониален стил. Всичко наоколо изглеждаше пригодено и рециклирано след многократна употреба. Имаше три магазина за хранителни стоки и домашни потреби, които обслужваха местните фермери. Цивилизацията се изчерпваше още с ковачница и магазин за тютюневи изделия, помещаващ се в някаква полуразрушена църква.

Бене спря джипа на застлан с грапави плочи площад, заобиколен от постройки в колониален стил. Горещият въздух миришеше на презрели плодове и отрудени хора. Полъхваше лек ветрец, колкото да размесва различните миризми. Обектът на пътуването им се намираше на няколко крачки от площада. На малка табела с надпис „Museo de ambiente historico Cubano“ беше отбелязано и работното време — до 16:00 ч. Той се беше подготвил за тази визита. Под тънкото му яке имаше тежък полуавтоматичен пистолет. Въпреки цялата си простота и невинност Куба си оставаше враждебно място и той предпочиташе да бъде предпазлив. Наоколо почти не се виждаха хора. Някакво куче се приближи да ги подуши. От насрещното кафене долиташе тиха музика — типичният кубински джаз.

— Ти спомена, че това място е частна собственост — обърна се към Трей той. — На кого е?

— На кубинските евреи.

Информацията пробуди любопитството му.

— Аз също бях изненадан — поясни Трей. — След Колумб тук дошли десетки хиляди евреи. Но през седемнайсети век се преместили в Бразилия, за да се спасят от Инквизицията. Част от тях се върнали след хиляда осемстотин деветдесет и осма година, когато островът получава независимост от Испания. Днес са останали не повече от хиляда и петстотин души. Странното е, че Кастро изобщо не ги закача. През последното десетилетие стават известни с усилията си за съхраняване на кубинската история. Част от тях са далечни потомци на първите конверсос, дошли тук заедно с Де Торес. Трябва да им се признае, че наистина отделят значителни средства и време за събирането и съхраняването на документи и артефакти от онова време. Слава богу, че имат щедър благодетел. Какъвто си ти за мароните.

— Не знаех, че в Куба има богати хора — промълви Бене, докато слизаше от колата. Усети жажда, пиеше му се нещо студено. — Тези, с които контактувам, твърдят, че са крайно бедни.

— Тук става въпрос за чуждестранна фондация, която се издържа и финансира от богат австриец на име Закария Саймън — поясни Трей.