Стив Бери
Загадката Колумб (16)

15

Успяла да запази самообладание, Але мълчеше и гледаше мъжа, който се беше представил като Брайън.

— Обсъждали ли сте със Саймън религиозни въпроси? — попита той.

Тя нямаше намерение да отговаря.

— Тук съм, за да вечерям. Ще ви бъда благодарна, ако си тръгнете.

— За разлика от вас той е ортодоксален евреин. Как изобщо се разбирахте с него?

Тя се изненада. По време на дискусиите за юдаизма Закария винаги бе говорил за реформи. Фундаментализмът го отблъскваше. Смяташе претенциите за автентичност на ортодоксалните евреи за обидни за всички останали. И тя беше съгласна с него. До XIX век те бяха доминирали над цялата религиозна общност, но вече не бе така.

— Нямате представа за какво говорите — поклати глава Але.

— Познавате ли миналото на фамилията Саймън? — попита той. — Бащата и дядото на Закария твърдо под държали Израел. Дарявали пари и използвали политическото си влияние в подкрепа на тази държава. Били крайно радикални. Приписвани са им неща, за които днес биха ги съдили. Поддържали тесни връзки с всяко правителство на Израел, но винаги били консервативни.

— Това не означава, че Закария е радикал — не се сдържа тя и веднага съжали. Не биваше да спори с непознати.

— Убеден съм, че ви се е представиш като човек с прогресивни идеи. Така по-лесно ще докопа онова, което търси.

Келнерът постави пред нея чиния със салата. Тя посегна към вилицата. Брайън се протегна през масата и сграбчи ръката й.

— Това, което току-що причинихте на баща си, е отвратително!

— Пуснете ме! — почервеня от гняв тя.

— Каквото и да се е случило между вас, той ви е баща! Непростимо е да го лъжете по такъв начин!

Тя издърпа ръката си и стана. Изпитваше достатъчно угризения на съвестта, за да слуша укорите на някакъв непознат.

— Хайде, бягайте — въздъхна Брайън. — Но помнете, че онова, което сторихте, в крайна сметка ще доведе до смъртта ви.

Никой никога не си беше позволявал да я свързва с думата смърт.

— Защо говорите така?

— Защото нямате представа с кого си имате работа. Саймън ви е издирил със строго определена цел. Той търси нещо. — Брайън посочи разпечатката от „Минерва“, която лежеше на масата. — И това нещо има връзка с вашия материал.

 

 

Христофор Колумб е може би най-загадъчната фигура сред всички мореплаватели и откриватели на нови светове. Не се знае почти нищо за неговото раждане, характер, кариера и постижения, липсва негов автентичен портрет. Онези, които днес красят художествените галерии по света, са рисувани десетилетия след смъртта му и очебийно си противоречат. Известно е, че през 1478 г. сключва брак, от който две години по-късно се ражда синът му Диего. Първата му съпруга вероятно умира или той просто я зарязва, отвеждайки детето със себе си. Истинската й съдба остава неизвестна. По-късно Колумб има връзка с жена от Кастилия, която през 1488 г. му ражда незаконен син, наречен Фернандо. През целия си живот той остава близък с децата си. Разбира се, Фернандо вярва в испанския произход на баща си, докато Диего твърди, че фамилията му има италиански корени. За съжаление няма документи, които да сочат родното място на Колумб. Самият той не обича да говори за миналото си и до края на живота си не е написал нито ред за него. Денят на смъртта му е установен без никакво съмнение — това е 20 май 1506 г. Но споровете за рождената му дата се водят и до днес. Самият Колумб веднъж твърди, че е роден през 1447 г., а друг път — през 1453-та. Най-достоверното предположение е някъде между 25 август и 31 октомври 1451 г. Фернандо търси негови близки в италианския град Генуа, но не открива такива. Предполага се, че издирването му е силно повлияно от убеждението, че родното място на баща му е все пак в Испания. Но въпреки това историята му дължи много. В дома си в Севиля, разположен на брега на река Гуадалкивир, той създава една от най-големите библиотеки в Европа, в която между другото държи и личните документи, наследени от баща му. В своето завещание Фернандо взема всички мерки за оцеляването на книгите и документите, но в крайна сметка това се оказва недостатъчно. Завещанието му се оспорва в продължение на десетилетия и накрая библиотеката преминава в ръцете на Севилската катедрала. В хода на това прехвърляне са загубени хиляди оригинални книги. Остават около седем хиляди документа, които поставят основите на Библиотека „Коломбина“, съществуваща в Испания и до днес.

Историята не пропуска факта, че по време на първото си плаване Колумб си води подробни записки в т.нар. Diario de a borda, или бордов дневник. След завръщането си у дома Колумб връчва дневника на кралица Исабела, която поръчва на писарите си да изготвят точно копие. Но през 1554 г. оригиналът и копието изчезват. За късмет малко преди това преписът попада в ръцете на епископ Бартоломе де лас Касас, който го използва за написването на El libre de la primera navegacion — Книгата на първото плаване, или — както става известна по-късно — Дневникът на Колумб. Но никой не знае дали творението на Лас Касас е пълно или точно. Казано накратко, оригинален и достоверен разказ за първото пътешествие на Колумб не съществува. За съжаление изчезва и навигационната карта, която мореплавателят е използвал, за да стигне до Новия свят. Следите й се губят още в началото на XVI век.

Младостта на мореплавателя също тъне в неизвестност. Италианската връзка едва ли е реална, защото той през целия си живот пише на кастилски. Явно е образован, въпреки че липсват каквито и да било сведения за посещаване на училище или университет. Фернандо пише биография на баща си, в която твърди, че той е учил в Университета на Павия, но самият Колумб никога не е споменавал това. Този пропуск е доста любопитен, ако вземем предвид факта, че по-голямата част от съзнателния му живот преминава в опити да демонстрира достатъчно квалификация пред европейските монарси, за да харчи парите им за далечни плавания на запад през безбрежния океан. Университетската диплома несъмнено би впечатлила учените в различните страни, получили задачата да оценят предложенията му.

По ирония на съдбата морските авантюри на Колумб се базират на една грешка — а именно че западните брегове на Европа водят към източните острови на Азия. Популярната в наши дни версия, че в онези години хората смятат Земята за плоска, е напълно несъстоятелна. Още от древните гърци насам мореплавателите знаят, че Земята е кръгла. Но не им е известно какво лежи отвъд западния хоризонт, където има единствено вода. Колумб изобщо не е открил Америка, защото там вече живеят милиони хора. Освен това той не е първият европеец, който стъпва на тази земя, защото викингите са го сторили стотици години преди него. Но той е първият, който създава карта на Новия свят, макар и да мисли, че чертае контурите на Азия.

Благодарение на моя дядо и прадядо слушам приказки за Колумб от най-ранна детска възраст. С неговата личност са свързани безброй митове и легенди, като най-романтичната от тях гласи, че пътуването му до Новия свят не е продиктувано от материални подбуди. Неговата La Empresa de las Indios — Индийската експедиция, е подчинена определено на желанието за печалба. Идеята е да открие нови земи, а след това да ги експлоатира. Но някои хора продължават да твърдят, че Колумб е имал други мотиви, които така и остават неизяснени. За тях фактът, че по време на историческото първо плаване към Новия свят на борда няма нито един свещеник, остава твърде многозначителен. На практика обаче той взема със себе си един еврейски преводач, чието име е Луис де Торес. Историята няма обяснение за това, но привържениците на конспиративни теории най-после млъкват.

Друга теория, набрала сила през вековете, е свързана с тайнствената златна мина на Колумб. За нея съм слушала още като дете. В края на XVI век Испания утроява количеството злато, което било в обращение в Европа преди първото плаване на Колумб. Според слуховете той открива една златна мина в Ямайка, но запазва координатите й в тайна от всички, включително и от испанската корона. Дядо ми беше много развълнуван от тази история, която ми разказа с всички подробности, а след това ми показа и личния подпис на Колумб.

Стори ми се много странно, че това всъщност е код, останал неразгадан през вековете. Защо просто не е изписал името си? Защо са всичките тези букви, подредени в триъгълник, които могат да означават всичко? И накрая, защо извива хиксовете, които се намират на две места? Дядо ми постоянно подчертаваше това, но така и не предложи обяснение. Всичко това ме кара да мисля, че ние просто не сме запознати с истинската история. Същевременно няма начин човек да остане равнодушен. Самата аз бях невероятно очарована — толкова силно и толкова трайно, че темата Христофор Колумб се превърна в основа на академичния ми живот.

Закария спря да чете статията на Але Бекет, която беше измъкнал от чантата си. Беше проявил достатъчно съобразителност да следи всичко, в което се споменава името на Христофор Колумб, независимо в коя точка на света. Предупрежденията на Гугъл и други подобни програми го държаха в течение на всичко, свързано с тази тема. Така един ден беше маркирана статията в „Минерва“. В голямата си част тя не предлагаше нищо ново, но вниманието му беше привлечено от две думи.

Извити хиксове.

Единици бяха хората, които свързваха тази фраза с Христофор Колумб. Така той попадна на Але Бекет. А сега откри и Том Сейган. Беше ясно, че е на вярна следа. Утре предстоеше да проникне в гроба на левита.