Стив Бери
Загадката Колумб (13)

12

Закария влезе и затвори вратата след себе си. Беше шофирал без спиране от Маунт Дора до хотела си в западната част на Орландо. Побърза да извади лаптопа и да влезе в интернет, свързвайки се с обезопасения сървър в Австрия, който беше използвал и за видео връзката с Том Сейган. Тази система беше подбрал лично, а след това я беше оборудвал с ултрамодерна кодираща програма. Личната му секретарка във Виена го увери, че нищо не изисква намеса от негова страна. Той прекъсна връзката и поръча храна от румсървиса.

Сейган се бе съгласил да сътрудничи. Подписа документите, а утре щеше да присъства и на гробището.

Първата фаза приключи успешно.

Но времето го притискаше. Американската преса вдигаше обичайния шум за наближаващата среща на високо равнище. През последната година от мандата си президентът на САЩ Дани Даниълс полагаше всички усилия за установяването на траен мир в Близкия изток. Успокояващото беше, че до въпросната среща имаше цели четири месеца. Предостатъчно време да довърши започнатото. Но онова, което търсеше, беше останало скрито в продължение на твърде много години.

Възможно ли бе да се окаже мит? Не. То съществуваше. Беше длъжно да съществува. Бог не би позволил обратното.

Але потвърди, че дядо й беше пожелал тя да постави някакъв пакет в ковчега. В разрез с традицията, която изисква земята да поеме единствено тялото на покойника. Още по-убедителен беше фактът, че тя разполагаше с информация, която може да бъде известна единствено на левита.

Беше на прав път. Би трябвало да е на прав път.

Разбира се, левитът трябва да е бил изключително предпазлив какво споделя с внучката си. По принцип задачата бе за мъж, а не за жена. Съвсем разбираемо Абирам Сейган не бе пожелал да прехвърли цялата отговорност на внучката си и бе намерил правилното решение — да отнесе тайната в гроба.

Слава богу, че държеше Але в ръцете си. Тя беше един добронамерен партньор, който дори не подозираше за истинските му намерения. Ентусиазирана от новата си религия, готова на всичко в памет на любимия си дядо. Чувствата й бяха искрени. Единственото, от което се нуждаеше, беше внимателна манипулация. Която беше напълно по силите му.

Докато бъдеше полезна. После Але Бекет щеше да умре.

 

 

— Какво за Закария Саймън? — заинтригувано попита Але.

— Би трябвало да сте по-внимателна с него — отвърна мъжът насреща й.

Тя не беше в настроение за игрички.

— Ще ми обясните ли какво искате, или да си тръгвам?

— Срещнали сте се в Испания. Не ви ли се стори странно, че ви е открил?

— Дори не си казахте името!

— Наричайте ме Брайън — усмихна се той.

— Защо сте тук?

— За да поговоря с вас. Насаме.

В главата й звъннаха предупредителни камбанки. Изплаши се толкова много, че за миг дори пожела Роча и Миднайт да са тук.

Брайън извади от джоба си няколко сгънати листа лъскава хартия. Това беше статията й, публикувана в „Минерва“.

— Прочетох го — рече той. — Изключително интересен материал. Предполагам, че Саймън е искал да узнае нещо повече за източниците, които сте ползвали.

Това беше една от първите теми, които бяха разисквали. Извън факта, че и двамата се оказаха евреи реформисти. За разлика от ортодоксалните евреи реформистите вярваха, че макар и плод на Божествено вдъхновение, Тората е написана, редактирана и преработена от обикновен смъртен. Те високо ценяха етиката и морала на свещената книга, но се чувстваха свободни да изповядват всичко друго, което би засилило личните им отношения с Бог. Нищо не е абсолютно. Всичко е обект на интерпретация. И още нещо, което беше особено важно за нея — реформистите имаха еднакво отношение към двата пола.

— Все още не сте казали какво желаете — отбеляза на глас тя.

Келнерът донесе виното й и въпросително погледна Брайън.

— Не, благодаря — поклати глава той. — Не желая нищо.

— Няма да се задържите дълго — подхвърли тя и нарочно отпи една глътка.

— Закария Саймън не е този, за когото се представя. Той ви използва.

— За какво?

— За да открие тайната на дядо ви.

Але отпи още една глътка вино и направи опит да задържи приятния аромат в устата си.

— А вие откъде знаете?

— Знам, че в момента Саймън е във Флорида, където е погребан дядо ви. Знам, че е влязъл в контакт с баща ви. И накрая знам, че вие току-що сте излъгали баща си, при това по най-безсрамен начин.

— И затова решихте да се появите тук и да ме обиждате?

— Не. По-скоро за да спася жалкия ви живот.