Рьоне Госини
Ваканциите на малкия Никола (8)

Да играем на магазин!

Неприятното с момичетата е, че хич не умеят да играят, плачат непрекъснато и винаги оплескват нещата. В хотела има три момичета.

Трите момичета в хотела се казват Изабел, Мишлин и Жизел. Жизел е сестра на моето приятелче Фабрис, двамата непрекъснато се бият. Фабрис ми каза, че е адски загубена работа да имаш момиче за сестра и че ако това продължава така, той ще се махне от къщи.

Когато времето е хубаво и сме на плажа, момичетата не ни пречат. Играят на разни тъпи игри, правят формички от пясък, разказват си разни приказки и си боядисват ноктите с червени моливи. А ние с приятелите измисляме страхотни неща. Състезаваме се, премятаме се, играем футбол, плуваме, бием се. Все щури работи.

Обаче като се развали времето, става по-различно, понеже трябва да стоим заедно в хотела. А вчера времето беше лошо, непрекъснато валеше. След обяда — ядохме равиоли, пък те бяха много по-вкусни от мусаката — татковците и майките легнаха да подремнат. Ние с Блез, Фрюктьо, Мамер, Иреней, Фабрис и Ком — това са все приятели от хотела — си седяхме във фоайето и играехме карти, без да вдигаме шум. Не се правехме много-много на тарикати, защото завали ли, татковците и майките хич не разбират от шега. През тази ваканция татковците и майките твърде често преставаха да разбират от шега.

След това във фоайето влязоха трите момичета.

— Искаме да играем с вас — каза Жизел.

— Остави ни на мира, Зезел, защото иначе ще ти лепна някой шамар! — каза Фабрис.

Това никак не се хареса на Жизел.

— Знаеш ли какво ще направя, ако не ни пуснете да играем с вас, Фафа? — попита Жизел. — Чисто и просто отивам да ви обадя на татко и мама, после ще те накажат, приятелите ти също ще ги накажат и няма да ядете десерт.

— Хубаво де — каза Мамер, обаче тоя човек е много тъп. — Можете да играете с нас.

— Тебе никой не те пита — каза Фабрис.

Тогава Мамер се разплака, рече, че не искал да го наказват, че не е честно и ако не му дадат да яде десерт, ще се самоубие. Ние се попритеснихме, защото покрай целия този шум, който вдигаше Мамер, татковците и майките можеха да се събудят.

— Е, какво ще правим сега? — обърнах се аз към Иреней.

— Мпхъ — отвърна ми Иреней и решихме да оставим момичетата да играят с нас.

— На какво ще играем? — попита Мишлин.

Тя е много дебела, винаги ми напомня за Алсест, едно приятелче от училище, което все яде.

— Ще играем на магазин — каза Изабел.

— Абе ти луда ли си? — попита Фабрис.

— Добре, Фафа — обади се Жизел, — отивам да събудя татко. Нали знаеш какво става, като го събудят?

Тогава Мамер се разплака и каза, че искал да играе на магазин. Блез заяви, че ако ще трябва да играе на магазин, по-добре да отиде сам да събуди таткото на Фабрис. Фрюктьо обаче забеляза, че май тази вечер щяло да има за десерт шоколадов сладолед и тогава всички се предадохме.

Жизел застана зад една от масичките във фоайето, сложи отгоре картите и пепелниците и каза, че тя ще бъде продавачката, масата ще бъде щанд, а разните неща на масата ще бъдат стока, а пък ние трябва да идваме и да купуваме стоката.

— Точно така — каза Мишлин, — а пък аз съм много красива и много богата дама, имам кола и сума ти кожени палта.

— Точно така — каза Изабел, — а пък аз съм друга дама, още по-богата и още по-красива, колата ми е с червени седалки като колата на чичо Жан-Жак и нося обувки с високи токове.

— Точно така — каза Жизел, — а пък Ком е мъж на Мишлин.

— Не ща — рече Ком.

— А защо не щеш? — попита Мишлин.

— Защото смята, че си много дебела, ей затова — каза Изабел. — Той иска на мен да ми бъде мъж.

— Не е вярно! — каза Мишлин и лепна един шамар на Ком, а Мамер ревна да плаче.

За да накара Мамер да млъкне, Ком заяви, че е готов да бъде мъж на когото и да било.

— Хубаво — рече Жизел, — тогава да почваме да играем. Ти, Никола̀, ще бъдеш първият клиент, обаче си много беден и няма с какво да си купиш ядене. Пък аз съм много благородна и ще ти дам храна без пари.

— Аз не играя — каза Мишлин. — След тия работи, дето ми ги наговори Изабел, не искам да приказвам с никого.

— Я виж ти, госпожицата се прави на много важна — рече Изабел. — Мислиш, че не знам какво си казала на Жизел за мене, когато ме нямаше!

— Ах, лъжкиня такава! — извика Мишлин. — След всички работи, дето ми наприказва за Жизел!

— Какво си разправяла на Мишлин за мен, Изабел? — попита Жизел.

— Нищо не съм казвала на Мишлин, нищо, това е — каза Изабел.

— Ей че си нахална — викна Мишлин, — каза ми го пред онази витрина, дето беше изложен черният бански костюм с розовите цветенца, дето толкова ще ми отива, нали се сещаш?

— Не е вярно — извика Изабел, — обаче пък на мен Жизел ми разказа какво си й говорила за мен на плажа.

— Ей, момичета — обади се Фабрис, — ще играем ли, или не?

Тогава Мишлин каза на Фабрис да не се бърка, където не му е работа, и го одраска.

— Я да оставиш брат ми на мира! — каза Жизел и издърпа плитките на Мишлин.

Мишлин се развика и лепна един шамар на Жизел, а Фабрис се захили, обаче Мамер ревна да плаче, момичетата вдигаха страхотен шум и във фоайето слязоха сума ти татковци и майки и попитаха какво се е случило.

— Момчетата не ни оставят да си играем на магазин — каза Изабел.

И всички бяхме наказани да останем без десерт.

А пък Фрюктьо беше прав — тази вечер имаше шоколадов сладолед!

 

 

В деня на заминаването слънчицето отново грейна приветливо. Време беше за сбогуване с приятелите, за стягане на багажите и ново пътуване към гарата. Управителят на хотел „Бо Риваж“ предложи на бащата на Никола̀ да му даде малко мусака за из път, но бащата на Никола̀ отказа. Това беше грешка, защото този път твърдо сварените яйца бяха останали в кафявия куфар, който куфар пътуваше във фургона.