Рьоне Госини
Ваканциите на малкия Никола (5)

Соленоструйният остров

Много гот — ще се разходим с корабче. Господин и госпожа Лантерно ще дойдат с нас и татко не е особено доволен, той май не обича господин Лантерно. Не знам защо. Господин Лантерно също е на почивка в нашия хотел, голям смешник е и все гледа да развесели хората. Вчера се появи в трапезарията с фалшив нос и огромни мустаци и каза на управителя на хотела, че рибата не е прясна. Аз си умрях да се кикотя. Когато мама каза на госпожа Лантерно, че отиваме на екскурзия до Соленоструйния остров, господин Лантерно се обади:

— Чудесно сте се сетили, ще дойдем с вас, така поне няма да скучаете!

После татко каза на мама, че добре ни е наредила и че тоя набеден шегобиец ще ни развали разходката.

Тръгнахме от хотела сутринта с цяла кошница студени пържоли, сандвичи, твърдо сварени яйца, банани и ябълково вино. Адски щуро. После господин Лантерно пристигна с бяла моряшка фуражка — и аз искам такава — и каза:

— Екипажът готов ли е за отпътуване? Напред — раз-два, раз-два, раз-два!

Татко каза тихо някои неща и мама го изгледа строго.

Като видях корабчето на пристанището, малко се разочаровах — беше съвсем мъничко. Казваше се „Ла Жан“ и човекът, който го караше, беше червендалест, с кепе на главата. Дори не носеше униформа с куп златни нашивки, както се надявах, за да разправям после на приятелчетата, като свърши ваканцията — нищо, пак ще им разправя, какво пък сега, така де, ама ха!

— Е, капитане — рече господин Лантерно, — можем ли да отплаваме?

— Вие ли сте туристите за Соленоструйния остров? — попита човекът на корабчето и ние се качихме.

Господин Лантерно остана прав и извика:

— Изтегли швартовите въжета! Вдигни платната! Пълен напред!

— Не мърдайте толкова, че накрая ще ни обърнете! — каза татко.

— Да, Да — каза мама, — внимавайте, господин Лантерно.

После се позасмя, стисна ми силно ръката и ми каза да не се боя, моето момче. Ама аз в училище ще им разправя, че мен никога не ме е страх.

— Не се тревожете, мила госпожо — рече господин Лантерно на мама, — с вас на борда е един стар моряк!

— Вие ли сте били моряк? — попита татко.

— Не — отвърна господин Лантерно, — обаче у дома върху камината имам бутилка с пъхнато вътре макетче на платноход!

След това се изкикоти и силно тупна татко по рамото.

Собственикът на корабчето не вдигна платната, както поиска господин Лантерно, защото то си нямаше платна. Имаше си мотор, който пукаше, пращеше и миришеше като автобуса, дето минава покрай нашата къща. Излязохме от пристанището, имаше вълнички, корабчето се клатушкаше — адски щуро.

— Морето спокойно ли ще бъде? — обърна се татко към собственика на корабчето. — Да не се зададе някоя буря?

Господин Лантерно почна да се кикоти и каза на татко:

— Вас май ви е страх от морската болест!

— Морска болест ли? — отвърна татко. — Явно се шегувате. Мен такова не ме лови. На бас, че вие пръв ще хванете морска болест, Лантерно!

— Приемам баса! — каза господин Лантерно и силно тупна татко по рамото, а татко вече имаше такъв вид, сякаш се кани да тупне господин Лантерно по главата.

— Каква е тази морска болест, мамо? — попитах аз.

— Нека да говорим за нещо друго, моето момче, ако обичаш — отвърна ми мама.

Вълните станаха по-силни и беше все по-щуро. От мястото, където се намирахме, хотелът изглеждаше съвсем мъничък, ама аз разпознах нашия прозорец на банята, понеже мама беше закачила там банския си костюм да съхне. До Соленоструйния остров се стигало за един час. Истинско пътешествие!

— Я да ви разкажа един виц, да се посмеете — каза господин Лантерно на татко. — Значи, на двама скитници им се прияли спагети…

За съжаление не чух продължението на вица, защото господин Лантерно го доразказа на ухото на татко.

— Не е лош — рече татко, — а вие знаете ли го онзи за доктора и пациента с лошото храносмилане?

Господин Лантерно не го знаеше и татко му го разказа на ухото. Е, не е честно пък! Мама не слушаше, гледаше към хотела. Госпожа Лантерно си мълчеше, както обикновено. Тя все изглежда малко уморена.

Соленоструйният остров беше пред нас, доста далеч, и изглеждаше красив, още повече че и вълните се пенеха. Господин Лантерно не гледаше острова, гледаше татко и не знам защо реши на всяка цена да му разкаже какво ял в един ресторант, преди да замине на почивка. А татко, уж иначе не обича да си приказва с господин Лантерно, този път взе, та му изброи всичко, което ял на тържеството по случай първото си причастие. Чак взех да огладнявам, като ги слушах. Опитах се да помоля мама да ми даде едно твърдо сварено яйце, обаче тя не ме чу — беше си сложила ръцете на ушите, сигурно заради вятъра.

— Нещо блед ми се виждате — каза господин Лантерно на татко, — сега да имаше една купичка топла овча мас, та да се оправите.

— Да — съгласи се татко, — не е зле, особено ако се добавят и миди, залети с горещ шоколадов сос.

Соленоструйният остров вече беше съвсем близо.

— Скоро ще слизаме — каза господин Лантерно на татко, — стиска ли ви да хапнете една студена пържола или един сандвич сега, докато сме още на корабчето?

— Ама разбира се — отвърна татко, — човек огладнява от тоя чист въздух!

Татко взе кошницата с храната, обърна се към собственика на корабчето и го попита:

— Шефе, искате ли един сандвич, преди да сме пристигнали?

Така и не се добрахме до Соленоструйния остров. Като видя сандвича, на собственика на корабчето му стана лошо и се наложи бързо да се върнем обратно на пристанището.

 

 

На плажа се появи нов учител по гимнастика и всички родители побързаха да запишат децата си за неговите часове. Родителската им мъдрост им подсказваше, че за всички ще бъде крайно благотворно, ако децата си имат по един час всеки ден някакво занимание.