Рьоне Госини
Ваканциите на малкия Никола (4)

Шегобиецът

На почивка сме в един хотел, има си плаж, море и е адски щуро. Само дето днес вали и е кофти, така де, ама ха! Лошото е, че като вали, възрастните не знаят как да се оправят с нас, ние сме непоносими и става гадно. Имам сума ти приятелчета в хотела — Блез, Фрюктьо, Мамер (ей много е тъп тоя!), Иреней, дето татко му е грамаден и як, Фабрис и Ком. Готини са, ама невинаги са много послушни. Докато обядвахме — в сряда дават равиоли и пържоли, само таткото и майката на Ком винаги си вземат нещо допълнително, та ядоха норвежки омари, — аз казах, че искам да отида на плаж.

— Виждаш, че вали — отвърна ми татко, — стига си ми надувал главата. Ще си играеш в хотела с другите деца.

Аз казах, че съм готов да си играя с другите деца, ама на плажа, а татко ме попита дали искам да ям бой пред всички. Не исках и се разплаках. Масата на Фрюктьо също се тресеше от плач, а майката на Блез рече на таткото на Блез, че голямо нещо бил измислил да дойдат да почиват на такова място, където вали непрекъснато, и таткото на Блез се разкрещя, че не го е измислил той и че най-голямото нещо, дето го бил измислил, било да се ожени навремето. Мама каза на татко да не разплаква малкия, татко се развика, че почва да му писва, а Иреней събори на земята крема от чинията си и татко му му зашлеви един шамар. В трапезарията беше доста шумно, пристигна управителят на хотела и каза, че ще поднесат кафето във фоайето, че ще ни пусне плочи и че според прогнозите по радиото утре се очаква адски слънчев ден.

Във фоайето се обади господин Лантерно:

— Оставете дечурлигата на мен!

Господин Лантерно е много приятен, кикоти се шумно и се сприятелява с всички. Често тупа другите по раменете и това хич не се харесва на татко, ама то е, понеже беше адски изгорял от слънцето, когато господин Лантерно го тупна. Една вечер господин Лантерно се маскира, като се уви в завеса и си нахлупи някакъв абажур, и управителят на хотела рече на татко, че господин Лантерно е голям шегобиец. „Мен не ме разсмива“ — отвърна татко и се качи в стаята да си легне. Госпожа Лантерно също е тук на почивка с господин Лантерно, винаги си мълчи и все изглежда някак уморена.

Господин Лантерно се изправи, вдигна ръка и извика:

— Ей, Деца! Слушай моята команда! Всички зад мен в колона по един! Готови? Към трапезарията — ходом марш! Раз-два, раз-два, раз-два!

Господин Лантерно тръгна към трапезарията и почти веднага излезе обратно, ама май хич не беше доволен.

— Какво става сега — попита той, — защо не идвате?

— Ами ние искаме да си играем на плажа — каза Мамер (ей много е тъп!).

— А, не, не! — каза господин Лантерно. — Да не сте луди да се мокрите в този дъжд на плажа! Я елате с мен да се позабавляваме, не ни трябва никакъв плаж. Ще видите, после има да се молите да не спира да вали!

И господин Лантерно се изсмя шумно няколко пъти.

— Ще ходим ли? — попитах аз Иреней.

— Мпхъ — отвърна Иреней и всички се запътихме към трапезарията.

Там господин Лантерно отмести масите и столовете и заяви, че ще играем на криеница. „Кой ще жуми?“ — попита господин Лантерно и ние му казахме той да жуми, той се нави и поиска да му вържем носна кърпа на очите. Като видя носните ни кърпи, реши да извади своята. После тръгна с протегнати ръце и се развика: „Ехо, сега ще ви хвана! Сега ще ви хвана, ехо!“ Освен това се смееше адски шумно.

Мен страшно ме бива на дама, затова чак се разкикотих, когато Блез каза, че можел да бие на дама когото си поиска и нямало по-добър от него. На Блез не му хареса, че се кикотя, и заяви, че като съм толкова хитър, ще ми покаже. Отидохме във фоайето да вземем дъската и пуловете, а другите дойдоха с нас да видят кой ще победи. Управителят на хотела обаче не искаше да ни даде дамата, понеже играта била за възрастни и сме щели да му разгубим пуловете. Стояхме си там и спорехме и изведнъж чухме зад нас един дебел глас: „Не е честно да излизате от трапезарията!“ Господин Лантерно беше тръгнал да ни търси и ни беше намерил, понеже нямаше вече кърпа на очите. Изглеждаше целият червен и гласът му леко трепереше, също като гласа на татко, когато ме видя да правя сапунени мехури с новата му лула.

— Тъй — каза господин Лантерно, — вашите родители са отишли да подремнат, а ние сега ще се настаним във фоайето и кротко ще се забавляваме. Знам една страхотна игра — всички ще вземем по един лист и по един молив, ще ви кажа една буква и трябва да напишете пет държави, пет животни и пет града, които започват с нея. Който загуби, изпълнява едно желание.

Господин Лантерно отиде да намери хартия и моливи, а ние се преместихме в трапезарията и наредихме столовете, за да си играем на автобус. Според мен господин Лантерно беше малко ядосан, като дойде при нас.

— Всички във фоайето! — каза той.

— Най-напред с буквата „А“ — продължи господин Лантерно. — Начало!

И започна да пише адски бързо.

— Моят молив е счупен, не е честно! — каза Фрюктьо.

Фабрис извика:

— Гос’дине! Ком преписва!

— Не е вярно, гаден лъжец! — отвърна Ком и Фабрис му удари един шамар.

Ком отначало малко се учуди, а после взе да рита Фабрис тъкмо когато Фрюктьо се опита да ми измъкне молива, докато се канех да напиша „Австрия“. Пернах Фрюктьо с юмрук по носа, а той зажумя и започна да раздава шамари наляво и надясно, докато уцели Иреней. Мамер пък викаше: „Ей, момчета! Аниер държава ли е?“ Вдигахме адски шум, беше гот почти като през междучасие и изведнъж — прас! — един пепелник падна на пода. Управителят на хотела пристигна тичешком, развика се, скара ни се, татковците и майките слязоха във фоайето и се спуснаха да се обясняват с нас и с управителя на хотела. Господин Лантерно вече го нямаше.

Откри го госпожа Лантерно — доста късно, беше станало време за вечеря. Господин Лантерно май бе прекарал целия следобед седнал на плажа под дъжда.

Вярно, господин Лантерно е голям шегобиец — като го видя да се връща в хотела, татко толкова се смя, че почти не можа да хапне. А в сряда вечер дават рибена супа!

 

 

От хотел „Бо Риваж“ има изглед към морето, стига човек да се покатери върху ръба на ваната — само трябва да внимава да не се подхлъзне. Ако времето е хубаво и ако не се подхлъзнете, ясно ще различите загадъчния Соленоструен остров, на който според дипляната на местната туристическа асоциация за малко щял да бъде заточен прочутият затворник Желязната маска. Всеки може да посети килията, в която едва не са го прибрали, и да си купи сувенири от павилиончето.