Рьоне Госини
Ваканциите на малкия Никола (3)

Много е щуро на плажа

На плажа е много весело. Вече имам сума ти приятели: Блез, Фрюктьо, Мамер (той обаче е много тъп). Освен това — Иреней, Фабрис, Ком и Ив, който не е на почивка, ами си живее тук. Играем заедно, караме се, после не си говорим и е адски щуро.

— Хайде иди сега да си поиграеш с другите деца — каза ми татко тази сутрин. — Аз малко ще дремна и ще се попека.

После започна да се маже навсякъде е плажно масло, кикотеше се и разправяше: „Ей, като се сетя за моите хора в службата!“

Ние започнахме да си играем с топката на Иреней.

— Я идете малко по-нататък — каза татко, който тъкмо беше престанал да се маже, и — бам! — топката го удари по главата.

Това вече никак не се хареса на татко. Той много се ядоса и здравата ритна топката, която падна в морето — далеч, далеч. Страхотен шут. „Тъй де, ама ха!“ — рече татко. Иреней се затича нанякъде и се върна с татко си. Таткото на Иреней е як и дебел и никак не изглеждаше доволен.

— Той е! — каза Иреней и посочи татко с пръст.

— Вие ли хвърлихте топката на детето във водата? — обърна се таткото на Иреней към моя татко.

— Ами да — отвърна татко на таткото на Иреней, — пернаха ме по лицето с нея.

— Децата идват на плажа да се забавляват — каза таткото на Иреней, — като не ви е приятно, стойте си вкъщи. Сега-засега обаче топката трябва да бъде прибрана.

— Не му обръщай внимание — каза мама на татко.

Татко обаче предпочете да му обърне внимание.

— Хубаво де, хубаво — рече той. — Ще отида да я прибера тая топка.

— Аха — каза таткото на Иреней, — и аз на ваше място бих постъпил така.

На татко му отне доста време, докато настигне топката, понеже вятърът я бе отнесъл далеч. Като върна топката на Иреней, татко изглеждаше много уморен и ни каза:

— Вижте, деца, искам да си почина спокойно. Защо не си поиграете на нещо друго, вместо да си подхвърляте тази топка?

— Е хубаво де, на какво например, а? — попита Мамер. Ей много е тъп!

— Че отде да знам — отвърна татко, — копайте, да речем, дупки, много е приятно да се правят дупки в пясъка.

На нас ни се стори, че това е страхотна идея и се заловихме за лопатките. В това време татко понечи да се намаже отново, обаче не можа, защото маслото в шишето се беше свършило.

— Ще отида да купя ново от павилиона — рече татко, а мама го попита не може ли да поседи малко спокойно.

Започнахме да копаем дупка. Страхотна дупка — голяма и дълбока. Когато татко се върна с шишето, аз го извиках и му казах:

— Татко, видя ли каква дупка сме изкопали?

— Много е хубава, моето момче — каза татко и се опита да отпуши плажното масло със зъби.

После дойде един чичко с бяла фуражка и попита кой ни е разрешил да копаем такива дупки по плажа.

— Ей той! — казаха моите приятели и посочиха татко.

Аз бях много горд, защото смятах, че чичкото с фуражката ще похвали татко, обаче той не остана доволен.

— Абе вие нещо да не сте луд, та съветвате децата да правят такива неща? — попита чичкото.

Татко все се опитваше да отпуши плажното масло и каза:

— Защо, какво?

Тогава чичкото с фуражката се развика, че как можело да има такива безотговорни хора, че човек можел да си счупи крака, като падне в тази дупка, че като дойде приливът, хората, дето не могат да плуват, като нищо ще се издавят в нея, че пясъкът може да се срине и някой от нас да остане в дупката, че в тая дупка могат да се случат сума ти ужасни неща и тя трябва на всяка цена да бъде запълнена.

— Хубаво — рече татко, — деца, запълнете дупката.

Само че приятелите не искаха да запълнят дупката.

— То дупките е весело да ги копаеш, обаче е тъпо да ги зариваш — каза Ком.

— Хайде да се изкъпем! — рече Фабрис.

И всички те изтичаха към морето. Аз останах, понеже ми се видя, че татко е притеснен.

— Ей, деца! Деца! — викна татко, обаче чичкото с фуражката каза:

— Оставете децата на мира и запълнете незабавно тази дупка!

След това си тръгна.

Татко въздъхна дълбоко и ми помогна да запълним дупката. Имахме една-единствена малка лопатка, та загубихме доста време, а тъкмо когато свършихме, мама каза, че е време да се прибираме да обядваме в хотела и трябва да побързаме, защото, ако закъснеем, няма да ни обслужат.

— Прибери си нещата, лопатката и кофичката и да вървим — каза ми мама.

Аз си събрах нещата, но не можех да си намеря кофичката.

— Нищо, да се прибираме — каза татко.

Аз обаче се разплаках по-силно.

Беше много щура кофичка, с жълти и червени шарки, с нея ставаха страхотни кръгли кули от пясък.

— Спокойно — каза татко, — къде си беше сложил кофичката?

Аз казах, че може да е на дъното на дупката, дето току-що я бяхме запълнили. Татко ме изгледа, сякаш възнамеряваше да ме напляска, аз се разплаках още по-силно и той се съгласи да ми потърси кофичката, само и само мир да има. Моят татко е най-добрият татко! Понеже пак имахме само една лопатка за двамата, аз не можех да помогна на татко и го гледах как работи. Внезапно обаче зад нас се чу един дебел глас:

— Абе вие майтап ли си правите с мен?

Татко извика, обърна се и видяхме чичкото с бялата фуражка.

— Доколкото си спомням, ви забраних да ровите дупки — каза чичкото.

Татко му обясни, че търси кофичката ми. Чичкото рече, че щом е тъй, може, само да запълним после дупката. И остана, за да наблюдава татко.

— Слушай — обърна се мама към татко, — аз ще се прибера в хотела заедно с Никола̀. Като намериш кофичката, ела и ти.

И си тръгнахме.

Татко дойде в хотела много късно, беше уморен, не му се ядеше и отиде да си легне. Не успял да намери кофичката, ама няма страшно — открих, че съм я оставил в стаята. Следобед се наложи да викаме доктор, понеже татко беше изгорял. Докторът каза на татко да не става два дена от леглото.

— Как може човек да се излага така на слънцето, без да се намаже — рече докторът.

— Ех — каза татко, — като се сетя за моите хора в службата!

Само че го каза, без да се кикоти.

 

 

За жалост слънцето понякога изоставя Бретан и отива да се поперчи на Лазурния бряг. Управителят на хотел „Бо Риваж“ наблюдава разтревожен барометъра, който измерва атмосферното налягане на самите летовници…