Рьоне Госини
Ваканциите на малкия Никола (18)

Крепен посреща гости

Аз съм на почивка в Синия лагер заедно с други деца и тук е много хубаво. Имам си сума ти приятелчета и адски се забавляваме. Само дето татковците и майките ни ги няма. Е, разбира се, пишем си разни писма — и татковците, и майките, и ние. Ние им разказваме какво правим и колко сме послушни, колко хубаво се храним, колко е весело и им пращаме много целувки, а те ни отговарят да слушаме, да си изяждаме всичко, да внимаваме и завършват с цунки; обаче по-друго си е, когато татковците и майките са си при нас.

Ето, на Крепен адски му провървя. Тъкмо бяхме седнали да обядваме и ръководителят на нашия лагер господин Рато влезе целият засмян и каза:

— Крепен, имам чудесна изненада за теб, майка ти и татко ти са ти дошли на гости.

Всички излязохме да ги видим. Крепен се хвърли към майка си и към татко си, те го прегърнаха, той ги целуна, а те му казаха, че е пораснал и че много е изгорял от слънцето. Крепен ги попита дали са му донесли електрическото влакче и те май много се зарадваха, че го виждат. После Крепен каза на татко си и на майка си:

— Това са ми приятелчетата. Това е Бертен, онзи е Никола̀, ето Галбер, Полен, Атаназ и другите, това е нашият групов отговорник, това е нашето бунгало, а вчера налових сума ти скариди.

— Нали ще обядвате с нас? — попита господин Рато.

— Не искаме да ви притесняваме — каза таткото на Крепен, — само минаваме оттук.

— Ама аз съм любопитна какво папкат момчурляците — каза майката на Крепен.

— Моля, заповядайте, уважаема госпожо — каза господин Рато. — Ще уведомя главния ни готвач да приготви още две порции.

И всички се върнахме в стола.

Майката и таткото на Крепен седнаха на масата на господин Рато заедно с нашия домакин господин Жьону. Крепен си остана при нас, беше адски горд и ни попита дали сме видели колата на татко му. Господин Рато обясни на майката и таткото на Крепен, че всички в лагера били много доволни от Крепен, че бил адски инициативен и енергичен. После започнахме да ядем.

— Извънредно вкусно! — каза таткото на Крепен.

— Проста, но изобилна и здрава храна — каза господин Рато.

— Зайко, махни цялата кожичка на наденицата и да дъвчеш хубаво! — извика на Крепен неговата майка.

На Крепен май не му хареса много, дето майка му му каза това. Може би защото вече си беше изял наденицата заедно с кожичката. Истината е, че що се отнася до яденето, Крепен е адски енергичен. После ни донесоха риба.

— Много по-хубава е, отколкото в хотела на Коста Брава, където бяхме — заяви таткото на Крепен, — там зехтинът…

— Костичките! Внимавай с костичките, зайко! — извика майката на Крепен. — Нали помниш как плака вкъщи, като глътна една!

— Не съм плакал — каза Крепен и стана целият червен; така изглеждаше още по-изгорял от слънцето.

Пристигна и десертът — един страхотен крем, — а после господин Рато рече:

— Като се нахраним, обикновено пеем по няколко песни.

Господин Рато се изправи и каза:

— Готови?

Размаха ръце и ние запяхме за камъчетата, дето покривали всички пътища, а после изкарахме и онази, дето хората от корабчето теглили жребий кого да изядат, охе, охе! Таткото на Крепен май страхотно се забавляваше и дори ни помогна; много го бива да вика „охе, охе“! Като свършихме, майката на Крепен каза:

— Зайко, я изпей онази за люлчицата!

Тя обясни на господин Рато, че Крепен пеел това нещо, като бил мъничък, преди татко му да се наложи и да му острижат косата, пък било много жалко, понеже изглеждал страхотно с къдрички. Крепен обаче отказа да пее, каза, че тая песничка я бил забравил, а майка му му подсказа:

— Хопа, хопа, люлчице…

Крепен и тогава не се нави и май хич не му хареса, дето Бертен взе да се кикоти. После господин Рато каза, че е време да ставаме от масата.

Излязохме от стола и таткото на Крепен попита какво правим обикновено по това време.

— Задължително лягат да поспят — рече господин Рато. — Трябва да си починат и да се поотпуснат.

— Извънредно разумно — каза таткото на Крепен.

— Аз не искам да спя — каза Крепен, — искам да остана с татко и с мама!

— Ама разбира се, зайко — каза майката на Крепен, — смятам, че господин Рато ще направи днес изключение за теб.

— Щом той няма да спи, и аз няма! — обади се Бертен.

— Дреме ми дали ти ще спиш — отвърна Крепен. — Аз обаче няма да спя!

— И от къде на къде пък ти няма да спиш? — попита Атаназ.

— Тъй ами — заяви Каликст, — щом Крепен няма да спи, никой няма да спи!

— От къде на къде пък да не спя? — попита Галбер. — На мене ми се спи и имам право да си легна, а тоя глупак ако ще да спи!

— А мога ли да те фрасна? — попита Каликст.

Тогава господин Рато, който май нещо се беше поядосал, каза:

— Тихо! Всички ще легнат и ще спят! Точка по въпроса!

Тогава Крепен започна да вика, да плаче и да размахва ръце и крака, с което доста ни учуди, понеже тия номера са по-скоро работа на Полен. Полен е едно приятелче, дето все плаче и разправя, че иска да се прибере при татко си и при майка си, обаче сега си мълчеше — така се смая, че реве друг, а не той.

Таткото на Крепен май доста се притесни.

— Така или иначе — каза той, — трябва да тръгваме, ако искаме да пристигнем нощес, както решихме…

Майката на Крепен заяви, че наистина така било по-разумно. Тя целуна Крепен, даде му сума ти наставления, обеща му купища играчки и накрая каза довиждане на господин Рато.

— Много е хубаво при вас — добави тя. — Само ми се струва, че децата са малко превъзбудени, като ги няма родителите им. Щеше да е по-добре родителите да идват да ги посещават редовно. Семейната атмосфера би спомогнала за спокойствието и вътрешното им равновесие.

После всички отидохме да поспим следобед. Крепен беше престанал да плаче и ако Бертен не бе казал: „Зайко, я изпей онази за люлчицата“, според мен дори нямаше да се сбием.

 

 

Ваканцията свършва, всички трябва да отпътуват от лагера. Разбира се, това е тъжно, но децата се утешават, като си мислят колко щастливи ще бъдат родителите им да ги видят отново. Преди отпътуването от Синия лагер бе организирана голяма прощална вечер. Всяка група показа способностите на своите членове. Групата на Никола̀ закри празника, построявайки се в пирамида като истинска акробатическа трупа. На върха на пирамидата едно от момчетата размаха флага на групата „Тигрово око“ и всички на висок глас изрекоха паролата на групата „Смелост!“.

И наистина по време на прощаването всички те проявиха смелост, с изключение на Полен, който плачеше и викаше, че искал да остане в лагера.