Рьоне Госини
Ваканциите на малкия Никола (15)

Как спахме следобед

Гадното в детския лагер е, дето всеки ден ни карат да спим следобед. Задължават ни, дори да си измисляме разни извинения. А пък не е честно, така де, ама ха — сутрин само ставаме, правим гимнастика, мием се, оправяме си леглата, закусваме, отиваме на плажа, къпем се и си играем на пясъка. Да не би нещо да сме уморени, та да трябва да си лягаме.

Единственото хубаво нещо на следобедното спане е, дето нашият групов отговорник идва в бунгалото да ни наглежда и ни разказва приказки, за да мируваме — адски щуро е.

— Тъй — рече нашият групов отговорник. — Всички в леглата и повече да не съм ви чул.

Всички направихме, както ни каза той, само Бертен се мушна под леглото си.

— Бертен! — извика нашият групов отговорник. — Все се правиш на палячо! Наистина ти си най-непоносимият от цялата банда!

— Какво толкова бе, шефе — каза Бертен, — търся си гуменките.

Бертен ми е приятелче и вярно е непоносим; страхотно си прекарваме с него. Когато и Бертен легна, нашият отговорник ни каза да спим и да не шумим, за да не безпокоим останалите в другите бунгала.

— Шефе, приказка! Приказка! — развикахме се ние.

Отговорникът въздъхна дълбоко и каза добре, само да млъкнем.

— Имало едно време — започна отговорникът — в една далечна страна един много добър халиф, само че неговият везир бил много лош…

Отговорникът спря и попита:

— Знае ли някой какво е везир?

Бертен вдигна ръка.

— Кажи, Бертен! — рече отговорникът.

— Шефе, може ли да изляза? — каза Бертен.

Отговорникът го изгледа, ама очите му бяха станали съвсем мънички. Напълни си устата с много въздух и после рече:

— Добре, върви, но се връщай бързо.

Бертен излезе.

После отговорникът продължи да се разхожда по пътеката между леглата и да ни разказва приказката. Честно казано, аз повече обичам разказчета за каубои, индианци и пилоти. Отговорникът разказваше, никой не вдигаше шум и на мен вече ми се затваряха очите, яздех кон, бях облечен като каубой, със страхотни сребърни револвери на кръста, командвах сума ти каубои, понеже бях шериф, а индианците се канеха да ни нападнат, и изведнъж някой извика: „Вижте, момчета! Намерих яйце!“

Стреснах се, седнах в леглото и видях, че Бертен е влязъл в бунгалото и държи яйце.

Всички станахме и отидохме да го разгледаме.

— Лягайте! Лягайте! — развика се отговорникът, който явно хич не беше доволен.

— Шефе, според вас това яйце от какво е? — попита Бертен.

Отговорникът му отговори, че нямало значение, да върне яйцето там, откъдето го е взел, и да дойде да си легне. Бертен отново излезе с яйцето.

Никой вече не спеше и отговорникът продължи да ни разказва приказката. Не беше лоша, особено това, дето готиният халиф се преоблича, за да разбере какво мислят хората за него, а пък великият везир, който е адски лош, използва това, за да му вземе мястото. После отговорникът спря и каза:

— Абе къде се бави онзи хулиган Бертен?

— Шефе, ако искате, да отида да го потърся — предложи Крепен.

— Добре — каза отговорникът, — само не се бави.

Крепен излезе и веднага дотича обратно.

— Шефе! Шефе! — извика Крепен. — Бертен е на едно дърво и не може да слезе оттам!

Отговорникът изтича навън и ние хукнахме подир него, даже се наложи да събудим Галбер, който спеше и не беше чул нищо.

Бертен беше яхнал един клон на върха на едно дърво и изглеждаше доста недоволен.

— Ето го! Ето го! — развикахме се ние, като го сочехме с пръсти.

— Тихо! — извика нашият групов отговорник. — Бертен, какво правиш там горе?

— Е как! — отвърна Бертен. — Казахте ми и рекох да върна яйцето, откъдето съм го взел, пък аз го намерих тука, в едно гнездо. Обаче, като се качвах, един клон се счупи и сега не мога да сляза.

И Бертен се разплака. А Бертен има жесток глас: като плаче, чува се надалеч. После от бунгалото до дървото излезе друг групов отговорник, който изглеждаше доста ядосан.

— Значи ти вдигаш тоя шум с групата си? — попита той нашия отговорник. — Всичките ми зверове се събудиха, тъкмо ги бях приспал.

— Намерил си от какво да се оплакваш — извика нашият отговорник, — един от моите се е покатерил там, на дървото!

Другият групов отговорник погледна и взе да се кикоти, ама не задълго, защото всички типове от неговата група наизлязоха от бунгалото да видят какво става. Събрахме се доста хора край дървото.

— Прибирайте се и лягайте! — извика отговорникът на другата група. — Видя ли каква я свърши? Дръж си зверовете по-здраво. Кой се хваща да става групов отговорник в детски лагер, като не може да се наложи!

— Опитай, пък тогава говори — каза нашият отговорник. — И твоите зверове вдигат шум колкото моите зверове!

— Да — каза отговорникът на другата група, — ама моите зверове ги събудиха твоите зверове!

— Шефе, искам да сляза! — извика Бертен.

Тогава отговорниците спряха да се карат и отидоха да вземат стълба.

— Ей че тъп трябва да е човек, та да се заклещи така на дърво — рече един от другата група.

— Ти пък къде се бъркаш? — попитах го аз.

— Вярно си е! — обади се един друг от другата група. — Вие от вашата група сте все тъпи, то е известно!

— Я повтори!… — каза Галбер.

Оня повтори и започнахме да се бием.

— Ей, момчета! Ей! Изчакайте да ме свалят оттука де, пък тогава почвайте! — развика се Бертен. — Ей, момчета!

После отговорниците пристигнаха тичешком със стълбата и с господин Рато, ръководителя на лагера, който искаше да разбере какво се е случило. Всички викаха, беше адски щуро, а отговорниците май много се ядосаха. Може би защото Бертен не ги дочака, а слезе сам от дървото — нали бързаше да се включи в нашата веселба.

— Всички обратно в бунгалата! — извика господин Рато и гласът му беше също като на Бульона, възпитателя в моето училище.

Пак се прибрахме да спим.

Само че вече беше станало време за сбор и нашият групов отговорник ни изведе обратно навън. Май беше доволен. Според мен и той не обича следобедното спане.

Големите разправии и приказки станаха, понеже Бертен заспа на леглото си и не искаше да се вдигне.

 

 

Милото ми момче,

Надяваме се, че си послушен, че си изяждаш всичко и много си играеш. Господин Рато е прав за следобедния сън; трябва да си почиваш и да спиш както следобед, така и след вечеря. Нали си те знаем, пиленцето ми, ако те оставят, ще искаш да си играеш даже през нощта. За щастие възпитателите ти бдят над тебе и ти винаги трябва да ги слушаш. Татко каза за задачата по аритметика, че бил намерил решението, но искал ти сам да стигнеш до него…

(Откъс от писмо до Никола̀ от неговите родители.)