Сандра Браун
Нежно отвличане (14)

14.

Времето в Бостън беше студено. Почти беше забравил какво е студено и влажно време, как пронизва до кости. Парното в беемвето на Дженифър работеше с пълна сила. Както и устата й. Не беше спряла да говори от мига, в който го беше взела на летището.

— Наистина трябва да ти се разсърдя. — Умело изви колата, за да избегне едно такси на входната серпентина за магистралата. — Когато ми се обади от Калифорния, без малко да ти затворя телефона, преди да си успял да ми обясниш къде си бил и защо.

Бе спряла вън пред летището и го чакаше в колата. Когато се появи, треперещ от студ и с единствения си куфар в ръка, тя натисна весело клаксона и му махна. Той хвърли куфара на задната седалка, а тя се извини, че не го е чакала на изхода.

— Това означаваше да паркирам някъде и да прекося цялото летище пеш, а пък… е, просто не беше необходимо — беше казала тя и се бе навела напред да предложи устните си, които той механично целуна.

А сега тя предпазливо го потупа по бедрото.

— Не мога да повярвам, че те е простреляла туземка. Боже мой, Скаут, сигурно е било ужасно. Трябва да ми разкажеш подробно. Но първо ще те осведомя за всичко, което стана в твое отсъствие.

Увлече се в подробностите за раждания и раздели, свързани с нейните приятели и познати.

— Преди да съм забравила, мистър Рейнолдс — макар да настоява да започна да му викам Корей — се обади вчера. Когато му казах, че се връщаш, ни покани семейно на вечеря. Приех поканата. — Тя започна да шепти, за да придаде на казаното поверителен характер. — Мисля, че иска да ти направи предложение, което не можеш да откажеш. Не е ли вълнуващо?

„Дали и преди си беше толкова бъбрива?“ — питаше се той.

— Мама почти изпадна в депресия, защото се страхуваше, че няма да успееш да се върнеш за сватбата. Легна болна и се наложи да пие лекарства. Когато се обади, тя като по чудо оздравя и започна да те споменава като „милият той“ и „бедничкият той“. Простено ти е закъснението, защото не е зависело от теб. Вчера приготовленията за сватбата се подновиха с пълна пара.

Сватба. Брак. Скаут погледна жената, която се бореше с бостънското улично движение заради него, и се питаше защо ли изобщо я беше помолил да се омъжва за него. Беше симпатична, образована, културна. Той бе се отдал предимно на кариерата си, но когато наближи четирийсетте, започна да се замисля за личния си живот. Искаше да има семейство. Искаше деца. По това време се беше появила Дженифър. Беше тъкмо за него — умна, оправна, представителна пред евентуалните бъдещи клиенти. По това време нямаше връзка с друга жена, така че…

— Татко казва Хаваите, но мама твърди, че всички ходят на Хаваите през медения месец. Освен това мисля, че сигурно са ти омръзнали тропическите страни, затова предложих да ни изпратят в Испания или Северна Африка. Да е нещо по-различно. Не познавам никой, който да е бил в Северна Африка на сватбено пътешествие. Само почакай, ще поставим началото на нова мода.

Той се взираше през опръсканото от дъжда предно стъкло. Нежният, ухаещ на цветя бриз, шумът на прибоя, зовът на птиците в джунглата — всичко това изглеждаше на светлинни години разстояние. Беше се откъснал от тях само преди три дни, а вече изпитваше носталгия. А може би бяха четири? Колко време беше летял със самолет?

— Скъпи, определено изглеждаш изтощен — отбеляза Дженифър, щом го видя да разтрива слепоочията си. — Ще те откарам у дома тази вечер, защото съм сигурна, че апартаментът ти първо трябва да се почисти и проветри. Ще изпратя моята чистачка да се погрижи за това утре. Довечера искам да си починеш, като вземеш продължителен и горещ душ. И моля те, обръсни се. Не съм те виждала да изглеждаш така мърляв. На сутринта можеш да си уговориш спешна среща с твоя бръснар. Слава богу, че планирах вечерята в домашна обстановка. Би изплашил всеки управител на ресторант.

Спря колата пред градската си къща и изгаси мотора.

— Утре можеш да започнеш…

— Дженифър.

В очите й видя изненада.

— Божичко, съзнаваш ли, че това е първото нещо, което казваш, откак се качи в колата? Не се притеснявай. — Тя успокоително сложи ръка на рамото му. — След цялото това пътуване имаш право да си малко унил. Като влезем вътре, ще се почувстваш по-добре. Огънят в камината е запален, а яденето е готово за фурната. Ще го сложа в седем, значи ще вечеряме не по-късно от осем. Гледай да свършиш с душа и бръсненето дотогава.

Прекрасна млада жена, която би била отлична съпруга за някой пробивен млад мъж… Беше смятал, че въплъщава всичко онова, което той търсеше. Способна. Организирана. Искряща. Може би в това беше цялата работа. Просто беше прекалено… искряща.

— Дженифър, ще се обадя лично на Корей Рейнолдс и ще отменя вечерята. — Тя зяпна слисано, но той продължи, преди да успее да го прекъсне: — Трябва да говоря по служба с него, но предпочитам срещата ни да бъде делова.

— Не разбирам защо, но щом така искаш, добре — нацупи се обидено тя. Мразеше осуетяването на старателно обмисляните й планове.

— А ти отмени сватбата.

Не беше смятал да й го съобщи толкова скоро. Възнамеряваше да я подготви за това. Но, от друга страна, не виждаше смисъл да отлага неизбежното. Не беше честно спрямо нея, но не можеше повече да издържи на напрежението. Изненада се колко бързо започна да му олеква. Сякаш шевовете на някаква тясна дреха изведнъж се бяха спукали.

— Съзнавам, че е отвратително от моя страна. Наречи ме мръсник и ще имаш право. Но далеч по-голям мръсник ще съм, ако приема този брак. Разбери… — Спря и си пое дълбоко въздух. — Не те обичам. Обичам друга. И то много.

* * *

— Заминала? — повтори Скаут. — Заминала? Къде? До другата страна на острова? Да плува? Да лови риба? До Voix de Tonnerre? Къде?

Беше му нужен цял месец, безкрайно дълъг месец, за да отговори на стотиците обаждания, които телефонният му секретар беше записал, да прегледа кореспонденцията си и да отговори, да плати всичките си сметки и да осъществи неотложните си делови срещи.

Корей Рейнолдс изрази разочарование, че Скаут е развалил годежа с хубавата Дженифър, но му предложи три много изгодни договора, които щяха да му осигурят работа през следващите две години. Още преди подписът му да изсъхне, Скаут информира Корей, че ще се захване с проектите веднага щом свърши една своя лична работа и взе първия самолет за Хонолулу.

Когато най-сетне се озова на Париш Айлънд, нае един джип и тръгна към селото. Беше ужасно трудно да се ориентира по криволичещите планински пътища и непрекъснато попадаше в места без изход.

Започна да вярва, че селото и Шантал са били един дълъг сън, от който все още не се е събудил. Но като караше така, че вулканът непрекъснато да му бъде от дясната страна, най-накрая стигна до клисурата. Сламените покриви от другата страна доказаха, че всичко беше реално, а не просто плод на въображението му.

Натисна клаксона на джипа, развика се и размаха ръце като флагман на самолетоносач. Няколко селяни го забелязаха и хукнаха да предупредят другите.

Не видя Шантал, но побърза да слезе по стълбите, които неотдавна сам бе построил, изтича по моста и после нагоре по стълбите от другата страна. Когато ги изкачи, беше останал съвсем без дъх. Джони се хвърли в краката му и ги обхвана в силна прегръдка.

Приближи се и Андре, а до него усмихната стоеше Марго. След първоначалните приветствия и поздрави Скаут нетърпеливо обходи лицата на тълпата, но не видя онова, за което най-силно копнееше. Когато попита за Шантал, отговорът на Андре отекна като погребален звън в главата му.

— Замина за Америка.

— Америка? — изхриптя той. — Кога?

— Преди седмици.

— Защо?

Андре беше объркан. Скаут разбута хората и се втурна към къщата й. Изтича нагоре по пътеката и прекоси верандата.

— Шантал! — извика и отвори с трясък вратата.

Посрещна го единствено тишината. Мебелите си стояха непокътнати, но всички лични вещи липсваха. Нямаше книги. Нямаше снимки. Той се втурна от стая в стая като луд. Отваряше вратите на шкафове и дърпаше чекмеджета, но всичко говореше, че е заминала.

Започна да се движи като замаян. Отново мина през стаите. Забеляза, че тоалетната масичка на майка й също я няма. Рационалната част от съзнанието му неволно отбеляза колко трудно е било да се пренесе през клисурата. Сигурно страшно е държала на нея. Това, че я беше взела със себе си, показваше, че не смята да се връща тук.

Седна на ръба на леглото, в което бяха прекарали само една нощ, и като зарови пръсти в косата си, стисна главата си в ръце в израз на крайно отчаяние.

* * *

— Госпожица Дюпон — нетърпеливо попита той. — Все още ли работи във факултета?

Веднага щом се върна в Щатите, беше започнал да разпитва в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Секретарката на административния отдел в минно-геоложкия колеж го огледа снизходително.

— Господине, доктор Дюпон ли имате предвид?

— Доктор Дюпон? Да, да. Шантал Дюпон.

Дадоха му кратки упътвания как да стигне до сградата, където се намира кабинетът й. Той изфуча дотам с наетата си кола, паркира на забранено място и се втурна вътре. След като погледна указателя, взе асансьора до третия етаж и премина в лек тръс коридора, четейки номерата на вратите. Когато стигна до нейната, завъртя силно месинговото топче и рязко я отвори.

Стоеше до прозореца с гръб към него. Почувства се странно, като я видя в костюм по поръчка. Косата й беше прибрана на тила.

— Шантал!

Тя се обърна. Той се втренчи в едно съвсем непознато лице.