Хосе Силва, Филип Мийл
Методът Силва за контрол на ума (15)

Глава 14
Как с Контрол на ума можем да помагаме на другите

Да откривате болест у хора, които никога не сте виждали, е достатъчно невероятно, но ние никога не спираме дотук. В телата, в които проектираме своето съзнание, проектираме и лечение.

Несъмнено, в мисловната проекция участва енергия, насочвана от намеренията на нашата психика. Променете тези намерения от събиране на информация към лечение и ще промените това, което върши енергията.

Как свързваме нашите намерения с тази енергия, за да извърши тя желаното от нас? Самото намерение в чистата си форма е нещо подобно на волята. Както казах в Главата за управление на навиците, само волята не може да свърши много работа. Така както откриваме уврежданията като ги визуализираме, по същия начин си представяме състоянието на човека без тези увреждания. Това е психическото лечение. Нещата са прости.

За повечето от лечебните действия, които ще искате да осъществите, не е необходимо да владеете до съвършенство техниката на разработване на случаи. Ще станете добър психо лечител просто като използвате мисловния си екран, също както го използвате при решаване на проблеми. Дори да сте в ранен стадий на медитация и визуализация, можете да постигнете добри резултати.

Много от възможностите в живота се намират в неустойчиво равновесие. С един лек тласък вие ще сте в състояние да наклоните везните в своя полза. Понякога, разбира се, везните вече са наклонени и е нужен по-съвършен психо оператор, какъвто вие несъмнено ще станете, за да се възстанови равновесието. Ако чакате да постигнете ефективността, за която мечтаете, преди да започнете психо лечението, ще пропуснете безценни възможности да помогнете на нуждаещи се от помощ.

Аз започнах да лекувам много преди да разработя метода Контрол на ума и всъщност преди да разработя методология за лечение. Опитвах методите един след друг с различни резултати. Важното е, че не чаках и така се осъществиха значителен брой лечения — съвсем достатъчни, за да се прочуя като лечител в моя край — на границата между САЩ и Мексико. Мнозина смятаха, че имам особени дарби или необикновен талант, а аз просто бях чел и експериментирал, докато схванах тънкостта на работата.

Един от ранните ми случаи на оказване на помощ показва колко различни бяха тогава методите ми. През 1959 г. чух за енорийски свещеник близо до Ларидо, който от петнадесет години страдал от болезнено подуване на коленете. Често болката го приковавала на легло. Но това не бил единственият му проблем, случвало се на служба в църквата да не може да коленичи, когато се налагало. Архиепископът го освободил от това задължение, но горкият човек не могъл да се отърве от чувството, че нарушава свещен ритуал.

Отидох да го видя.

— Мисля, че мога да ви помогна — рекох, — Аз не съм лекар, но от дванадесет години работя в областта на парапсихологията и се получават резултати, подобни на тези при лечение с вяра, които са ви познати.

Щом чу думите „резултати, подобни на тези при лечение с вяра“, свещеникът се загрижи повече за мен, отколкото за себе си. Парапсихология ли?

— Не съм чувал за такава наука. Надявам се, не се занимавате с нещо, което Светата църква не би одобрила.

Обясних, колкото можах, някои от принципите на парапсихологията, които бях научил, и как може да се предизвика лечение. Като че ли нищо от казаното не влизаше в противоречие с теологията на човека. Той обеща да помисли и ако реши — да ми се обади по-късно. Съчувствието, което се четеше по лицето му, колебанието в гласа му напълно ме обезкуражиха, че някога ще ме потърси. Знаех обаче, че ще се моли да се спася от опасности, които в неговото съзнание бяха толкова големи, че надминаваха дори неговите страдания.

Свещеникът ми се обади месец по-късно и аз отново се озовах до леглото му.

— Хосе, както знаеш, неведоми са пътищата Господни. Няколко дни след като ти ме посети, получих резюме на книга, написана от монах от нашия орден. Открих цяла Глава, посветена на тази парапсихология, за която ти ми говори преди време. Сега разбирам нещата малко по-добре и бих искал да се опиташ да ми помогнеш.

Останах при него повече от час, като говорихме за това какво съм чел и какво съм направил. Колкото повече говорехме, толкова повече ми харесваше отчето. На края той се умори и стана време да си ходя.

— Добре — рече той, — кога ще започнем лечението?

— Отче, то вече започна.

— Но аз нищо не разбирам.

— Това е работа на духа, отче, и докато говорихме, аз поставих началото.

Останалото свърших у дома през нощта. На сутринта свещеникът ми се обади и с радост ми съобщи, че докато спал, настъпило голямо подобрение.

Три дни след моето посещение, той можеше да ходи и да коленичи и оттогава няма проблеми с колената. Чудо ли? Не, съвсем естествено явление. Ето как го направих.

По време на едночасовия ни разговор и двамата бяхме будни и отпуснати, две условия, помагащи при лечението. Темите, които обсъждахме, му вдъхнаха допълнително доверие в парапсихологията. При психическата работа доверието е толкова важно, колкото вярата при религията. Междувременно започнах да го визуализирам с подобрено здраве и, което е също много важно, да го харесвам все повече и повече. Любовта е огромна сила. Аз исках тя също да е на наша страна.

Направих и още нещо, подготвяйки се за онова, което щях да свърша вечерта. За да ми е по-лесно по-късно да го визуализирам, го разгледах внимателно — лицето, допира на ръката му при ръкуване, неговите изрази и жестове, звука на гласа му, цялостното усещане от неговото присъствие. Това беше „първоначалната работа“.

Няколко часа по-късно, когато свещеникът спеше, а аз си бях вече у дома, свърших и останалата работа. Направих нещо много различно от това, което правя сега. Както вече споменах в предишната Глава, бях чел, че психичните енергии се предават най-добре, когато нечий живот е в опасност. Вместо да влизам в нивото си, което бих направил днес, задържах дишането си и в същото време си представих свещеника в добро здраве. Минаха няколко дълги минути, докато тялото ми закрещя за въздух. Аз не се разделих с образа на здравия свещеник. Междувременно мозъкът ми изригна в нещо като психически вик и отнесе внимателно задържания образ на идеалното здраве точно там, където би трябвало да бъде.

Най-после си поех дъх, убеден, че работата е свършена и наистина беше така. Методът, който преподавам и използвам днес, е много по-лесен за психо оператора и също толкова резултатен. Просто се научете да използвате ярък мисловен екран и бъдете уверени. Нека опиша процедурата стъпка по стъпка.

1. Полезно е, макар и да не е задължително, да знаете какво е състоянието на човека, когото ще лекувате. Можете да го разберете по екстрасензорен път или обективно — няма значение.

2. Влезте в медитативното си ниво и проектирайте този човек на мисловния си екран такъв, какъвто е — с оплакването, което го мъчи. От ляво на екрана проектирайте друг образ, показващ нещо, с помощта, на което проблемът се решава. (Ако не сте виждали лицето и още не сте готови за разработване на случая, опитайте да разберете предварително как изглежда, за да бъде визуализацията ви колкото може по-точна.)

3. Сега проектирайте върху екрана — още по-наляво — ярък образ на човека в отлично здраве, изпълнен с енергия и оптимизъм. В състояние на дълбока медитация, човек е силно податлив на онова, което си казва. Точно този момент е от решаващо значение за убедеността ви, че щастливият образ на лицето е истинският му образ — не че той става реален или ще стане, а че е наистина такъв. Причината е в това, че на въпросното медитативно ниво, в Алфа или в Тета, вашето съзнание се свързва с причините; на Бета ниво то работи повече с резултатите. Като визуализирате убедено в Алфа и Тета, вие го причинявате. Няма значение какво правите с времето, замествайки „ще бъде“ с „е“. На това ниво времето е нещо друго. Визуализирайте резултатите, към които се стремите, като вече постигнати.

Сред законите на Вселената, като че ли има и нещо като космически Закон за човешките права, който гарантира всички ние, нисши и висши, умни и глупави, да можем да участваме в предизвикване на законни неща чрез силата на нашите желания, вяра и очаквания. Това е казано по-рано и по-добре преди повече от 2000 години както сочи Марк в Новия завет: „Което желаеш в молитвите си, вярвай, че ще го получиш и ще го получиш.“

Докато си представяте този човек в идеално здраве, ще настъпи един много приятен миг, когато ще почувствате, че направеното е достатъчно. Мигът е приятен, защото изпитвате чувство на удовлетворение. С броене от едно до пет се върнете в Бета, като се чувствате „съвсем будни и по-добре от преди“.

Колкото повече практикувате този метод, толкова по-приятни съвпадения ще се случват и ще укрепва вярата ви, която от своя страна ще води до още по-прекрасни съвпадения. Щом се научите да използвате мисловния си екран, можете да започнете да задействате тази верижна реакция.

Макар методите на вярата и на психо лечението да са различни, аз смятам, че техните принципи и резултати са едни и същи. Ритуалите на лечение чрез вяра в различните култури са различни, но всички те имат двоен ефект — да доведат съзнанието до по-дълбоко ниво и да укрепят вярата и надеждата.

Много лечители използват методи, които ги изтощават. Те изразходват енергията си и понякога губят от теглото си при един-единствен сеанс. Това не е необходимо, фактически методите на Контрол на ума имат точно обратния ефект. Веднъж почувствали това удовлетворение, ние усещаме извисяване — не едва доловимо, а доста силно, и се събуждаме, „чувствайки се по-добре от преди“. Откриваме, че като лекуваме другите, правим добро и на себе си.

Много лечители смятат, че не могат да лекуват себе си. Някои дори мислят, че само ако опитат, ще изгубят своята сила. Ние многократно сме доказали, че това не е вярно. Други пък смятат, че трябва болният да присъства, за да могат „да го докоснат с ръце“. За онези от нас, които не са дипломирани лекари или служители в регистрирани църкви, това е незаконно. По-важното е, че според по-висшите закони, това не е нужно. Лечението от разстояние върши работа.

Когато обсъждаме този въпрос в часовете по Контрол на ума, често цитираме случая със слугата на римския центурион, когото Христос излекувал от разстояние. Христос не бил виждал слугата, центурионът само му разказал какъв е проблемът. „И слугата бил излекуван в същия час.“

Едно малко обяснение: отбележете, че в нашия фолклор, когато си пожелаваме нещо и го „заключим“ със среден пръст върху показалеца, когато видим падаща звезда или духаме свещичките върху рождената торта, ни заричат да не разкриваме пожеланото. Тази тайнственост вероятно е нещо повече от детско хрумване; смятам, че тук се крие някаква мъдрост. Като пазим нашето желание, или казано по-точно, нашата визуализация за лечението, скрито в бутилка, сякаш предотвратяваме разпиляването на неговата енергия, а може би я увеличаваме. По тази причина аз и мнозина от нашите лектори съветваме курсистите да пазят в тайна начина си на лекуване. Когато Христос казал след един от случаите на лекуване: „Гледай никой да не разбере“, Той не е искал да се скрие; основанията Му са били по-дълбоки.