Джеймс Кейн
Пощальонът винаги звъни два пъти (4)

Четвърта глава

— Имаш ли топла вода?

— Защо, в банята няма ли?

— Ник е там.

— Ела, ще ти сипя от чайника. На Ник му трябва цял бойлер, за да се изкъпе.

Разигравахме го така, сякаш наистина бихме си казали тези думи. Беше към десет часа вечерта; вече бяхме затворили и Гърка се готвеше за голямото съботно къпане. Аз трябваше да занеса вода в моята стая, за да се избръсна, после трябваше да си спомня, че съм забравил да прибера колата, да изляза навън, та ако мине някой, да свирна с клаксона. Тя пък трябваше да изчака, докато мъжът й влезе във ваната, и да отиде в банята уж да вземе кърпа, а като влезе, да го халоса. Бях й приготвил едно чувалче от захар, което бях напълнил с лагерни сачми. (Като цяло импровизирах, в началото мислехме аз да го убия, но после решихме, че ако влезе тя, Гърка няма да й обърне внимание, а ако вляза аз и кажа, че си търся ножчето за бръснене, той може да стане от ваната да го търси заедно с мен.) Накрая трябваше да му натисне главата под водата, за да го удави, да остави крана да тече, да заключи вратата отвътре, да се прехвърли през прозореца върху навеса и да слезе по стълбата, която бях оставил там; да ми даде чувалчето със сачмите и да се върне в кухнята. Аз трябваше да върна обратно сачмите в кутията, да изхвърля торбата, да прибера колата, да се кача в стаята си и чак тогава да започна да се бръсна. Тя трябваше да изчака водата да прокапе в кухнята и да ме извика. Тогава аз щях да разбия вратата, да намеря Гърка и да се обадим за лекар. Щеше да изглежда все едно се е подхлъзнал. Идеята ми дойде от една статия във вестника, там пишеше, че повечето нещастни случаи стават точно във ваната.

— Внимавай, гореща е — предупреди ме тя.

— Благодаря.

Водата беше в тенджера. Сложих я на тоалетката и си извадих нещата за бръснене. След това излязох навън и отидох до колата. Седнах вътре, така че да наблюдавам хем шосето, хем банята.

Гърка пееше. Хрумна ми, че е добре да запомня коя песен пее. Беше „Мама Макри“. Изпя я веднъж, после втори път. Погледнах към кухнята. Кора още беше там.

На завоя се появи камион с ремарке. Допрях пръсти до клаксона. Понякога шофьорите спираха при нас да ядат, а това са хора, които са способни да стоят и да блъскат по вратата, докато не им отвориш. Този обаче не спря. Минаха още две коли. И те не спряха. Пак погледнах към кухнята. Кора не беше там.

В спалнята светна. Тогава изневиделица нещо се размърда в задната част на верандата. За малко да натисна клаксона, обаче разбрах, че е котка. Просто една сива котка, а как ми изкара акъла. Последното нещо, което очаквах да видя в този момент, беше котка. За секунда ми изчезна от погледа и после я видях пак да души около стълбата. Не исках да натискам клаксона — какво толкова, някаква котка. Обаче хич не ми харесваше да се мотае там. Отидох да я разкарам. Тъкмо щях да седна отново в колата, когато тъпата котка се върна и взе да гледа нагоре към стълбата. Изгоних я, този път чак до бараките. На връщане спрях за малко да видя дали няма пак да се върне.

Тогава на завоя се появи полицейски патрул. Зави насам, преди да успея да мръдна, и спря мотора си между мен и колата. Нямаше как да стигна до клаксона.

— Какво става, почиваш ли си?

— Излязох да прибера колата.

— Твоя ли е?

— На тоя, дето бачкам за него.

— Аха, само питам.

Огледа се. И видя нещо.

— Да ме вземат мътните! Гледай!

— Какво да гледам?

— Шибаната котка се катери по стълбата!

— Ха!

— Обичам котки! Само им дай да се катерят.

Той придърпа ръкавиците си, огледа нощта, ритна два пъти педала на мотора и потегли.

Щом изчезна от хоризонта, аз се втурнах към клаксона.

Но вече беше късно. Под навеса на верандата проблеснаха искри и след миг всичко потъна в мрак. Вътре Кора пищеше зловещо:

— Франк, Франк, нещо стана!

Побягнах към кухнята, но беше толкова тъмно, а нямах кибрит в джоба. Трябваше да опипвам къде вървя. Сблъскахме се на стълбите, тя слизаше надолу, аз отивах нагоре. Пак изпищя.

— Тихо, по дяволите, тихо! Успя ли да свършиш работа?

— Да, обаче токът спря. Така и не го натиснах под водата.

— Трябва да го свестим. Преди малко мина едно ченге и видя стълбата.

— Обадѝ се за лекар!

— Ти се обадѝ, аз отивам да го измъкна оттам.

Тя започна да набира, а аз хукнах към банята.

Гърка лежеше във ваната, главата му беше над водата. Опитах се да го вдигна. Ама че гадост! Наложи се да стъпя вътре, за да го подхвана, защото беше хлъзгав. През цялото време я чувах как говори с оператора. Не я свързаха с лекар, а с полицията.

Избутах Гърка през ръба на ваната и го повлякох към спалнята. Сложих го да легне. Тя дойде, намерихме кибрит и запалихме свещ. Увих главата му с мокри кърпи, а тя разтриваше ръцете и ходилата му.

— Ще пратят линейка.

— Добре. Той видя ли те, като го удари?

— Не знам.

— Зад него ли беше?

— Така мисля, но после лампата угасна и не знам. Какво направи с тока, Франк?

— Нищо. Бушонът гръмна.

— Дано да не се свести.

— Трябва да се свести! Казах ти — ченгето видя стълбата! Ако вземе да пукне, всичко ще се разбере.

— Ами ако ме е видял? Какво ще каже, като се свести?

— Сигурно не те е видял. Ще скалъпим някаква история, в която да повярва, и толкоз. Ти си била тук, лампата се е прецакала, чула си го, че се подхлъзва и пада, и като си го повикала, не е реагирал. После си извикала мен и това е. Каквото и да каже, ти трябва да повтаряш само това. Ако е видял нещо, просто трябва да повярва, че си въобразява.

— Ох, няма ли да побързат с тая линейка…

— Ще дойдат.

Линейката пристигна, сложиха го на носилка и го набутаха вътре. Кора се качи с него, а аз тръгнах с колата. По средата на пътя за Глендейл един полицай ни пресрещна и подкара пред нас. Движеха се със седемдесет мили в час и аз изостанах. Като стигнах до болницата, Гърка вече го вдигаха, а ченгето раздаваше заповеди наляво-надясно. Видя ме, сепна се и ме изгледа продължително. Беше същото ченге.

Закараха носилката направо в операционната, а Кора и аз останахме в чакалнята. Скоро дойде една медицинска сестра и седна до нас. Ченгето също дойде, заедно с някакъв сержант. И двамата ме гледаха. Кора разправяше на сестрата какво се е случило.

— Бях там, в банята де, да си взема кърпа. И после нещо тресна, все едно някой стреля с пистолет. Лампата угасна. Чух го да пада. Преди това стоеше прав и тъкмо се канеше да пусне душа. Викнах го, той не ми отговори, беше толкова тъмно, че не виждах абсолютно нищо и не знаех какво става. Даже за момент помислих, че го е ударил ток или нещо такова. После Франк ме е чул да пищя и се качи горе, извади го от ваната, а аз се обадих за линейка. Не знам какво щях да правя, ако не бяха дошли толкова бързо.

— Винаги са бързи през нощта.

— Дано да не се е ударил лошо.

— Едва ли. В момента му правят рентгенова снимка. Но мисля, че не се е ударил сериозно.

— Ох, Боже! Надявам се да не е!

Ченгетата не обелиха и дума. Седяха си там и ни гледаха.

Изнесоха го на подвижно легло, главата му беше омотана с бинтове. Вкараха го в асансьора. Всички влязохме вътре — Кора, аз, сестрата, ченгетата. Отведоха го в една стая, а ние след него. Докато го наместваха в леглото, сестрата донесе няколко стола.

Седнахме. Някой каза нещо и сестрата му направи забележка — трябвало да мълчим. Влезе лекар, погледна Гърка и излезе.

Мина цяла вечност.

— Май се свестява — обади се сестрата.

Кора ме погледна, а аз отместих поглед.

Гърка се размърда и ченгетата наостриха уши.

— По-добре ли си?

Той не продума. Никой не продума. Беше толкова тихо, че чувах как пулсът блъска в ушите ми.

— Не познахте ли жена си?! Ето я тук! Как можахте да паднете във ваната като някое малко момче! Жена ви е много ядосана. Няма ли да й кажете нещо?

Той се напъна да каже нещо, но не можа.

Сестрата се приближи към него, а Кора взе ръката му в своята и я потупа.

 

 

Гърка лежеше по гръб със затворени очи. После устните му потрепнаха и той отправи взор към сестрата:

— Стана тъмно.

Сестрата му каза да мълчи, а аз отведох Кора в колата и й помогнах да седне. Веднага щом потеглихме, ченгето тръгна след нас с мотора си.

— Тоя ни подозира, Франк.

— Същият е. Като ме видя отвън, веднага надуши, че има нещо.

— Какво ще правим?

— Не знам. Всичко зависи от стълбата — дали ще се сети защо е била там. Ти какво направи с оная торба?

— Тук е, в джоба ми.

— Леле! Ако те бяха арестували, щяха да те претърсят! Тогава и двамата щяхме да изгорим!

Подадох й нож, накарах я да разреже връвта на торбата и да извади сачмите. После й казах да се прехвърли на задната седалка и да пъхне торбата отдолу, за да изглежда като парцал, какъвто хората обикновено държат при инструментите си.

— Стой там и дръж ченгето под око. Ще се опитам да изхвърля сачмите една по една, а ти гледай дали оня ще забележи нещо.

Хванах волана с лявата ръка. Метнах една сачма през прозореца, като топче за игра. Запратих я в храстите чак от другата страна на шосето.

— Обърна ли си главата?

— Не.

Започнах да изхвърлям и останалите — по една на всеки две-три минути. Полицаят нищо не забеляза.

Стигнахме до мотела, а там беше тъмно — преди да тръгнем, нямах време да се занимавам с бушони. Спрях, ченгето отби по-нататък, слезе от мотора и приближи.

— Ще трябва да ги погледна тия бушони, приятел — подхвърли той.

— Няма проблем, и аз ще дойда.

Влязохме тримата и той запали фенер. След малко извика от погнуса и се наведе — там лежеше по гръб оная котка. Четирите й крака стърчаха изпружени.

— Ама че работа! Жалко! Умряла е на място! — Той насочи фенера към покрива на навеса, после към стълбата. — Това е, няма грешка! Помниш ли като я гледахме? Слязла е от стълбата и е стъпила на електрическото табло. Токът я е утрепал на място.

— Ами да, точно така е станало. Ти тъкмо си беше тръгнал и изведнъж тресна яко, все едно някой стреля с пистолет. Така и не успях да преместя колата.

— Да, тъкмо бях тръгнал надолу, когато ми се обадиха.

— Казвам ти, едва беше минал завоя.

— От стълбата е стъпила на таблото. Така е станало. Тия животинки не знаят какво нещо е електричеството, горките.

— Лоша работа.

— Лоша ами! Утрепал я е на място! Хубава котка беше. Помниш ли, като се катереше по стълбата? Не съм виждал по-красива котка!

— И хубава на цвят.

— Е, аз тръгвам. Мисля, че това изяснява нещата. Все пак трябваше да проверя, нали разбираш.

— Така си е.

— Доскоро. Доскоро, мис!

— Доскоро.