Рьоне Госини
Малкият Никола и приятелчетата (3)

Цветните моливи

Тази сутрин, преди да тръгна за училище, раздавачът донесе пакет за мене — подарък от баба. Страхотен е тоя раздавач!

Татко, който тъкмо си пиеше кафето с мляко, каза:

— Олеле, какви ли поразии има да стават!

На мама хич не й хареса това, дето го каза татко, и тя се развика, че всеки път, щом майка й — моята баба — направи нещо, татко все мърмори. Татко каза, че иска да си изпие спокойно кафето с мляко, а мама рече, че, ето на̀, от нея се очаквало само да вари кафе с мляко и да домакинства, а татко отвърна, че не бил казвал нищо подобно, обаче в края на краищата и той имал право на малко спокойствие в дома си, нали работел като грешен дявол, за да може мама да вари и кафе, и мляко. Докато татко и мама си приказваха, аз отворих пакета — жестоко: кутия с цветни моливи! Толкова бях доволен, че се разтичах, разскачах и разтанцувах из трапезарията с кутията и всички моливи изпадаха.

— Добре започва! — рече татко.

— Просто не те разбирам — каза мама. — Освен това наистина не виждам какви поразии може да се направят с тези цветни моливи! Не, не виждам!

— Ще видиш — каза татко и отиде на работа.

Мама ми каза да си събера цветните моливи, защото ще закъснея за училище. Аз побързах да напъхам моливите обратно в кутията и попитах мама дали разрешава да си ги занеса в училище. Мама ми разреши, каза ми да внимавам да не би да си имам разправии с цветните моливи. Аз обещах, сложих кутията в чантата си и тръгнах. Не ги разбирам мама и татко — всеки път, като получа подарък, са сигурни, че ще стане някоя беля.

Пристигнах в училище точно като биеше звънецът за влизане. Бях адски горд с моите цветни моливи и нямах търпение да ги покажа на приятелчетата. Ами какво сега, нали все Жофроа носи в училище разни работи, дето му ги купува неговият татко, дето е много богат, пък тоя път се радвах как ще му покажа на Жофроа — не само на него му правят разни щури подаръци, тъй де, какво пък, ама ха…

В клас учителката извика Клотер на дъската и докато го изпитваше, аз показах кутията на Алсест, който седи до мен.

— Гот бе — рече Алсест.

— Баба ми ги прати — обясних му аз.

— Какво е това? — попита Жоашен.

Алсест подаде кутията на Жоашен, който я даде на Мексан, който я даде на Йод, който я даде на Рюфюс, който я даде на Жофроа, който здравата се намуси.

Обаче те всички отваряха кутията, вадеха моливите, гледаха ги и ги пробваха и аз се уплаших да не би учителката да ги види и да прибере моливите. Започнах да махам на Жофроа да си ми върне кутията, а учителката извика:

— Никола̀! Какво там мърдате и се правите на палячо?

Учителката адски ме стресна и аз се разплаках и й обясних, че баба ми е изпратила кутия с цветни моливи и искам да си ми я върнат. Учителката ме изгледа намръщено, въздъхна и каза:

— Добре. Който е взел кутията на Никола̀, да му я върне.

Жофроа стана и ми върна кутията. Аз погледнах вътре, липсваха сума ти моливи.

— Какво има пак? — попита ме учителката.

— Липсват моливи — обясних й аз.

— Който е взел моливите на Никола̀, да му ги върне — каза учителката.

Тогава всички приятелчета наставаха и дойдоха да ми донесат моливите. Учителката започна да чука по катедрата с линийката си и ни наказа до един. Всички трябва да спрегнем глагола: „Не бива да използвам цветните моливи като повод да прекъсвам уроците и да предизвиквам безредие в класа“. Единственият, който не бе наказан, освен Анян, който е любимец на учителката и отсъстваше, понеже е болен от заушка, беше Клотер — нали го изпитваха на дъската. Той пък нямаше право да излезе на двора през междучасието — както винаги, когато го изпитват.

Щом дойде междучасието, аз си взех кутията с цветните моливи, за да я обсъдим с приятелчетата, без да има опасност от наказания. Само че като отворих кутията на двора, видях, че жълтия молив го няма.

— Жълтия ми го няма! — извиках аз. — Върнете си ми жълтия!

— Почваш да ставаш досаден с тия моливи — рече Жофроа. — Заради тебе ни наказаха!

Тогава аз адски се ядосах.

— Ако не бяхте правили щуротии, нищо нямаше да стане — казах аз. — Ама вие всички завиждате! Ако не разбера кой е крадецът, ще ви обадя!

— Жълтият е у Йод — извика Рюфюс, — той е целият червен!… Ей, момчета! Чухте ли? Това беше шега: казах, че Йод трябва да е откраднал жълтия, защото е целият червен!

И всички взеха да се кикотят, а и аз с тях, понеже вицът беше смешен — ще го разкажа на татко. Само Йод не се разкикоти, а отиде при Рюфюс и го цапардоса по носа.

— Е, кой е крадец? — попита Йод и цапардоса и Жофроа по носа.

— Ама аз нищо не съм казал! — извика Жофроа.

Той мрази да го удрят по носа, особено ако го удря Йод. На мен ми стана много смешно как Жофроа отнесе удар по носа, след като не го очакваше! Жофроа изтича към мен и подло ми лепна един шамар, кутията с цветните ми моливи падна и двамата се сбихме. Бульона — това е нашият възпитател — пристигна тичешком, разтърва ни, нарече ни отвратителни грубиянчета, каза, че не искал дори да знае за какво е било всичко, всеки от нас трябвало да му препише за утре по сто реда.

— Аз нямам нищо общо — рече Алсест, — тъкмо си ядях филията.

— Аз също — рече Жоашен, — тъкмо молех Алсест да ми отчупи малко.

— Има да чакаш! — каза Алсест.

Тогава Жоашен цапардоса Алсест, а Бульона ги накара да му препишат по двеста реда.

Като се върнах да обядвам вкъщи, хич не бях доволен. Кутията с цветните ми моливи съвсем се беше скапала, имаше счупени моливи, а жълтия все така го нямаше. Разплаках се в трапезарията и обясних на мама за наказанията. После се прибра татко и каза:

— Ето, знаех си, че с тези цветни моливи ще станат поразии!

— Не е чак толкова страшно — каза мама.

И тогава чухме страхотен трясък: татко беше паднал, понеже настъпил жълтия ми молив, който се намираше до вратата на трапезарията.