Камила Лекберг
Проповедникът (1)

Благодарности

Преди всичко бих искала да благодаря на моя съпруг Мике, който остана верен на навика си да поставя на първо място моето писане. Без теб щеше да е невъзможно да се справя едновременно и с бебето, и с писането.

Голяма благодарност също и на моя агент Микаел Нурдин, както и на Бенгт и Йени Нурдин от „Бенгт Нурдин Ейджънси“, които работиха без прекъсване за разпространението на книгите ми.

Полицаите от полицейското управление в Танумсхеде и техният шеф Фолке Осберг заслужават специално да ги спомена, тъй като те не само намериха време да прочетат книгата и да изкажат мнението си, но и с кураж понесоха да вкарам някои явно некомпетентни полицаи на тяхното работно място. В този случай действителността не отговаря на измислицата!

Личност, оказала се безценна по време на работата над „Проповедникът“, е моята редакторка и издателка Калин Линье Норд, която с огромна прецизност, каквато самата аз не бих могла да постигна, изчиташе ръкописа и нанасяше разумни корекции. От нея научих безценния израз „ако се съмняваш, махни го“.

Голяма подкрепа ми оказаха по време на работата над тази книга Гунила Сандин и Ингрид Кампос. Охотно четоха и коментираха ръкописа Мартин и Хелена Пешон, свекърва ми Гунел Лекберг и Оса Буман.

Накрая бих искала да отправя специална благодарност и на Берит и Андеш Туреви, които не само с ентусиазъм лансираха „Ледената принцеса“, но и отзивчиво прочетоха и обсъдиха ръкописа на „Проповедникът“.

Всички герои и събития в книгата са измислени. Само Фелбака и околностите й са такива, каквито съм ги описала. Позволих си все пак известни волности по отношение на местата на действие.