Стефан Цвайг
В омаята на преображението (8)

Колко чудесно е да се видиш така, да се удивляваш от себе си, да се възхищаваш, да откриваш, да разглеждаш тялото си с непознато досега чувство на самовлюбеност, за пръв път да забелязваш как освободените гърди красиво са изопнали коприната, в каква стройна и същевременно мека линия се очертават формите в багрите, как леко и свободно се показват голите рамене из роклята. Обзема я любопитство да види и в движение това стройно тяло, неподозирано и ново. Завърта се бавно, бавно и в същото време изпитателно, в профил: отново погледът среща гордия, доволен поглед на отразения двойник. Това й вдъхва смелост. Сега три крачки назад и бързото движение е красиво. Завърта се вихрено, късата пола се разхвърчава, и отново огледалото се усмихва: „Отлично! Колко си стройна и кръшна!“ Как й се иска да танцува, ставите й изкусително потръпват. Тя изтичва до дъното на стаята и отново тръгва към огледалото, а то се усмихва, усмихва се с нейните очи; собственият й образ я оглежда и преценява от всички страни, изкушава я, примамва я, и новото чувство на самовлюбеност не може да се насити на новото съблазнително „аз“ — красиво облечено, младо и преобразено, което с неизменна усмивка иде насреща й от огледалните глъбини. Иска й се да прегърне този нов човек, себе си, пристъпва досами него, така че зениците почти се докосват, живите и онези от огледалния образ, горещите устни допират за целувка „сестрините“ и за миг собственият лик изчезва, замъглен от дъха й. Прекрасна игра е да откриваш сам себе си: тя прави непрекъснато нови движения, за да види новото си преображение. Но гонгът долу бие за трети път. Сепва се. Боже мой, само да не кара леля си да чака, сигурно вече е сърдита! Бързо да наметне мантото, вечерното манто — леко, пъстро, обточено с кожа! Сетне, преди ръката да превърти електрическия ключ, един жаден „прощален поглед“, един последен поглед към щедрото огледало. Там очите отново блестят, там отразената уста отново излъчва горещо блаженство! „Отлично, отлично!“ — усмихва й се огледалото. Тя весело изтичва до стаята на леля си, хладната копринена рокля се развява приятно при бързото движение. Чувствува се като понесена от вълна, като водена от щастлив вятър — от детските си дни не е вървяла така леко, сякаш има криле; започнала е омаята на преображението.