Стефан Цвайг
В омаята на преображението (40)

Строителната площадка накрай Флоридсдорф е заградена с дъсчена ограда и безлюдна, стотиците слепи очи на недовършената постройка й придават съвсем изоставен вид. Варели с катран, колички, купища цимент и керемиди са струпани безредно на мократа земя, сякаш някакво стихийно бедствие е прекъснало строителната суетня и е настъпила неестествена за строежа тишина. Ключът е под гредата, мократа мъгла ги скрива от хорските очи. Той отваря барачката, печката действително гори, вътре е приятно и топло и мирише на току-що нацепени дърва, Фердинанд заключва вратата и хвърля няколко цепеници в печката.

— Ако някой дойде, ще метна листовете в печката, нищо няма да се случи, не се бой. Пък и няма кой да дойде, никой няма да ни чуе, сами сме.

Кристине стои смутена, всичко й се струва недействително, единствено реален е Фердинанд. Той изважда от джоба си няколко листа хартия, разгъва ги и казва:

— Моля те, Кристине, седни и слушай добре. Това е планът за цялата операция, разработих го много грижливо, четири-пет пъти го преписах, сега е напълно ясен. Моля те, прочети го най-внимателно, точка по точка, ако възникнат въпроси или съмнения, запиши ги в полето, после ще ги обсъдим. Залогът е много висок, всяка импровизация е изключена. Но най-напред да поговорим за онова, което не е записано в плана. За теб и мен. Ще извършим тази работа заедно — следователно ще имаме еднаква вина, макар да се боя, че според закона за пряк извършител ще сметнат теб. Ти си отговорна като длъжностно лице, теб ще издирват и преследват, ти ще бъдеш престъпница за семейството ти, за хората, а докато не ни заловят двамата, никой няма да знае, че аз съм съучастник и подбудител. Следователно твоят залог е по-голям. Ти имаш служба, която ти осигурява прехрана и пенсия, аз нямам нищо. Тъй че аз рискувам значително по-малко пред закона и… как да кажа… пред бога. Затова дяловете ни на участие не са равни. За теб опасността е по-голяма, длъжен съм да те предупредя.

Той забелязва, че Кристине свежда очи.

— Трябваше да ти го кажа съвсем категорично, няма да премълчавам опасностите и занапред. Имай предвид, че това, което ще извършиш, което ще извършим, е безвъзвратно. Връщане назад няма. Дори с тези пари да спечелим милиони и петкратно да възстановим щетите, ти никога вече не ще можеш да се върнеш тук и никой няма да ти прости. Завинаги ще ни зачеркнат от редиците на порядъчните граждани, цял живот ще ни грози опасност. Трябва да помниш това. Колкото и да сме предпазливи, някоя случайност, някоя непредвидена и неподозирана случайност винаги може да ни изтръгне от чудесното безгрижие, да ни хвърли в затвора и да ни жигоса с онова, което наричат позор. При такова рисковано начинание гаранции няма, няма да бъдем застраховани нито тук, нито зад граница, нито днес, нито утре, никога. Трябва да погледнеш опасността в лице, така както при дуел се гледа пистолетът на противника. Изстрелът може да те улучи, може и да не улучи, но ти си под прицела.

Той отново прави пауза и се опитва да улови погледа й. Тя е вперила очи в пода, но ръката й върху масата не трепери.

— И тъй, повтарям, не искам да ти вдъхвам измамни надежди. Не мога да дам никакви гаранции — нито на теб, нито на себе си. Ако заедно тръгнем на този риск, това не означава, че сме свързани за цял живот. Ще го извършим, за да живеем свободно, а може би някой ден ще пожелаем да се освободим и един от друг. Възможно е дори скоро. Не гарантирам за себе си, сам не се познавам, а още по-малко пък зная какъв ще стана, когато вкуся от свободата. Може би безпокойството, което се таи в мен, ще се уталожи, но може и да остане, дори да нарасне. Все още не се познаваме добре, прекарали сме заедно само няколко часа, безумие ще е да кажем, че можем и искаме да живеем вечно един с друг. Мога да ти обещая само, че ще бъда добър другар, тоест никога няма да те предам и никога няма да се опитам да те насиля за нещо, което сама не желаеш. Поискаш ли да си идеш от мен, няма да те задържам. Ала и аз не обещавам, че ще остана с теб. Нищо не мога да обещая: нито че ще успеем и че след това ще бъдеш по-щастлива и безгрижна, нито че ще останем заедно, нищо. Както виждаш, не те увещавам, напротив, предупреждавам те: защото ти си в по-неблагоприятно положение, теб ще обвинят, а освен това си и жена. Ти рискуваш много, страшно много, не бих искал да те подведа. Моля те, прочети плана, размисли и тогава решавай, но помни, че решението ще е окончателно.

Той й подава листа.

— Моля те, прочети го с крайно недоверие, с изключителна предпазливост, все едно някой ти предлага неизгодна сделка и опасен договор. Аз ще изляза навън и ще поразгледам строежа, за да не въздействувам с присъствието си.

Той става и излиза навън, без да я погледне. Пред Кристине са чисто изписаните, прегънати на две канцеларски листи. Тя изчаква няколко минути, за да се успокои туптящото й сърце, сетне се зачита.